Контакти

Гр. София, п.к 1618 Район Витоша, ул. Околовръстен път Номер 3
Гр. Варна, п.к 9000, Център, ул. Котел 10

Свържете се с нас

Снимка: CSKA.bg

Източник: topsport.bg

Съвсем скоро на пазара ще излезе автобиографична книга на легендарния български вратар Георги Велинов. Тя носи заглавието “Моята история” и е написана от дългогодишния спортен журналист Николай Александров.

Книгата, събрала историята на известния вратар в 328 страници, трябва излезе на пазара на 10 декември на цена от 18 лева. Освен за футбол, в “Моята история” се разказва и за необичайния живот на Джони, уви, съпроводен с доста житейски препятствия.

В пет дни поред ТОПСПОРТ ще ви представи части от творбата. Днес е ред на втория откъс.

“Вечерта на 2 декември 1981 година в спортната емисия на Първа програма, в края на “По света и у нас”, пускат набързо два кратки репортажа от футболни мачове. Привържениците на ЦСКА помнят, че от двубоя на техния отбор от 1/32 финалната фаза в турнира за Купата на Съветската армия срещу “Чепинец” (Велинград) са показали едва няколко от общо деветте гола, които армейците вкарват. Това е съвсем нормална практика за онези години, хората дори не се ядосвали много, но пък и как да вкараш всичко интересно при двубой, завършил 9:1? Жалкото е друго, че в кратките черно-бели кадри, има-няма 30 секунди, не попада един уникален гол. Така никой друг освен присъстващите няколко хиляди на ст. “Народна армия” не вижда никога попадението на вратаря на ЦСКА Георги Велинов.

“Не помня кой точно гол беше. Май че за четири на нула ли, нещо такова… Топката е в краката ми, излизам няколко крачки извън наказателното поле, гледам – хм, никой не ме пресреща. Чувам Джеки как ми подвиква: “Дай ми я!”. “Да бе, да, няма начин да ти я дам” – му отвръщам. И не знам какво ми прещрака, дори не съм гледал дали вратарят на “Чепинец” е излязъл напред. Просто като ми падна и един як шут – топката прелетя целия терен, гледам колегата търчи да се връща назад към вратата си, тя обаче тупна пред него, прескочи го и хоп – хайде у мрежата! Гол! Уникално! Гошо Илиев почва да ми целува лявата обувка, абе малко на майтап го ударихме. По-късно, няколко месеца след това, някой някъде ми каза, че този гол е влязъл в книгата за рекордите на Гинес. Такъв гол сме били вкарвали само аз и Пантелич. Ама не знам, аз нито книгата на Гинес, нито нищо съм виждал. Този гол си остана като куриоз, феновете разказваха легенди за него. По-скоро именно с вкарването на подобен гол в игрова обстановка, не от дузпа или от фаул, не и в края на мачовете, когато отборите, които губят, често се случва да викат вратарите си да помагат в противниковото наказателно поле, та с вкарването на този гол усетих окончателно, че това е моята година.”

Няколко дни по-късно е и церемонията за Футболист № 1 на България. Далеч от последващия блясък, съпровождал тези церемонии по време на златното поколение от първата половина на 90-те години. През въпросната 1981-ва година “тържеството”, продължило след същественото награждаване в приятелски банкет, се провежда в култовия ресторант над сектор В на ст. “Васил Левски” – “При бай Гошо”. Мястото се намира до редакцията на в-к “Старт”, който тогава е инициатор на анкетата. Години наред то е нещо като средище на футболната общественост – при бай Гошо се събират да хапнат и пийнат играчи, треньори, деятели, журналисти, както и привърженици. Всичко преминава изцяло в приятелска обстановка.

Футболист на България за 1981 г. става Георги Велинов – вратар на ЦСКА “Септемврийско знаме”. Втори в подредбата остава неговият съотборник и приятел Георги Димитров – Джеки, трети е Георги Славков – тогава от “Тракия” (Пловдив). Годината на “Тримата Георгиевци” е сред най-добрите за българския клубен футбол от доста време насам. Прави впечатление и друго – за първи път от цели десет години призьор № 1 става играч на ЦСКА! Фактът е налице, странно как в изминалото десетилетие, при положение че половината от времето – пет титли са именно за червените, не се намира достоен техен представител за първото място. Три втори места в анкетата – за Божил Колев, едно – за Цоньо Василев – наистина странно, при положение че армейците се водят хегемон за този период. Е, поне в следващите няколко години, реално в следващото десетилетие, неизбежно поради лудите европейски успехи нещата в известна степен се балансират”.

Хареса ли ви публикацията?

Натиснете на звезда за да ни оцените!

Средна оценка / 5. Брой гласували:

Все още няма добавен рейтинг.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *