Познаваме я като жената, написала „Пипи дългото чорапче“ и „Карлсон, който живее на покрива“, заради които детството на милиони е изпълнени с вълнения и доброта.
Когато обаче през 70-те години на миналия век родителите смятали за нещо нормално да бият децата си с възпитателна цел, Астрид Линдгрен проповядвала колко е фатално домашното насилие за формирането на здрава личност.
През 1978 г. писателката държи известното си слово „Никога повече насилие“ във Франкфурт на Майн, а на следващата година в Швеция е приет закон за забрана на физически наказания върху децата.
Тя получава наградата за мир на германските книгоразпространители, когато в благодарствената си реч разказва за едно малко момче, което само трябва да избере пръчката, с която майка му да го накаже.
Такас прости, но в трогателни си думи Астрид Линдгрен говори за това как корените на агресията, които вече са ежедневие, започват още в началото на живота ни – в детството. А след първия урок по насилие детето приема, че това е начинът, по който може да разреши всички проблеми.