Контакти

Гр. София, п.к 1618 Район Витоша, ул. Околовръстен път Номер 3
Гр. Варна, п.к 9000, Център, ул. Котел 10

Свържете се с нас

Ако имаме народ, който да е близък до българския, това са арменците. Те са се интегрирали в нашето общество, научили са се да уважават нашите традиции и обичаи, това са те. На днешната дата, ние, заедно с тях, показваме своята скръб към случилото се на дедите им.

На тази дата преди 106 години започва систематичното избиване на арменци в османската империя. Това се случва по времето на Първата световна война. Характеризира се с масови кланета, и насилствена депортация на над милион души. Тези деяния са извършени от младотурските власти в периода 1915 г. и 1916 г.

Това обаче далеч не е началото на репресиите срещу тях. В края на XIX век се случват арменски кланета, чиито жертви са около 300 000 души.

Двата погрома

Деянията срещу арменците могат да бъдат разделени на два погрома. Първият от тях започва през 1890 г. в Османската империя, когато тогава там живеят около 2,5 милиона арменци. Тогава се заражда и движение за автономия, силно подкрепяно от Руската империя.

Предвид опасността, която създава това движение за целостта на османската империя, султан Абдул Хамид II решава да извърши тешки престъплиения, с които успява да задържи властта си над териториите с арменско население.

Високата порта успява да разпали конфликт, подстрекавайки кюрдското население срещу арменците. След кланетата от страна на кюрдите, арменците вдигат въстание, което бива бързо потушено от редовен турски аскер и кюрдски башибозук.

Тогава загиват 50 000 арменци. Зверствата се извършват с мълчаливото съгласие на османската власт. В опит да привлекат вниманието на международната общност, арменски бунтовници завземат сградата на Отоманската банка в Истанбул.

Вторият погром се случва по времето на Първата световна война. Русия и Турция влизат във война като неприятели, поради което турските власти смятат арменците в страната като пета колона и потенциален вътрешен партизанин. През 1915 г. всичките 60 000 арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити.

Разбирайки за това, арменците, които се намират до фронта, започват да бягат. Последвани от други от вътрешността на страната, тръгват пеш през негостолюбивите пустинни земи на Сирия и Месопотамия.

За жалост не всички успяват и някои от тях биват насилствено депортирани в кервани и обкръжени от турски войници. След като това се случва, те биват целенасочено избивани по пътя и в лагерите, включително оставени да умрат от глад.

По време на геноцида, международната общност е знаела за тези събития. Въпреки това, малцина реагират, като най-изявен е Хенри Моргентау. Той е посланик в Турция. Има сведения за протести и от българска страна.

Признаването от България

През 2006 година, партия АТАКА внася предложение за признаване на Арменския геноцид, но то бива отхвърлено. Две години по-късно, след като българския парламент не успява да приеме декларация за осъждането на Арменския геноцид, общинските съвети на няколко български града гласуват за признаване и осъждане на геноцида – Пловдив, Бургас, Русе, Шумен и други. Това води до размирици в страната.

В България, за жалост, арменският геноцид не е признат. Парламентът признава единствено „масово изтребление“, като това се случва на 24 април 2015 г.

Тази седмица, Любен Дилов – син предложи 45-тото Народно събрание да почете геноцида с минута мълчание, но това не се случи.

Хареса ли ви публикацията?

Натиснете на звезда за да ни оцените!

Средна оценка / 5. Брой гласували:

Все още няма добавен рейтинг.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *