Първите избори в България са мажоритарни. На тях се гласува освен с бюлетини, с боб и царевица.
Не за първи път в България се провеждат избори по време на пандемия. През 1919 г. върлува вирус, сравним само със сегашния му побратим COVID-19, а именно- Испанския грип.
Точно преди век, по време на третата вълна на испанския грип – през август 1919 г., българите избират своите депутати в 18-ото народно събрание. Но тази трета вълна е доста по-слаба от предходните две.
Испанският грип е необичайно смъртоносна пандемия, продължила от януари 1918 до декември 1920 г.
Тогава се заразяват около 500 милиона души или една четвърт от световното население по това време.
Душегубецът тръгва предишната година от американския щат Канзас. Главното огнище е военната база „Форт Райли“. В Европа първата поразена страна е Франция, от нея болестта прониква в Испания.
Тя е неутрална в Първата световна война, няма цензура и дава гласност на бедствието. Воюващите хитро прехвърлят корена на злото на испанска територия. Така заразата влиза в учебниците като „Испански грип“, който народът нарича „испанката“.
Пандемията е с планетарен мащаб, засяга дори Океания и Арктика.
Около 500 милиона са заразените. Вирусът убива по парадоксален начин. Чрез предизвикване на „цитокинна буря“ – свръхреакция на имунната система. Колкото по-силна е имунната система, толкова по-бързо болестта опустошава тялото. Тогавашните жертви, за разлика от сегашните, са млади и зрели хора в добро здравословно състояние.
Тогава се гласува и за 18-ото Обикновено народно събрание (XVIII ОНС). То е народно събрание на Царство България, заседавало в сградата на Народното събрание в София от 2 октомври1919 до 20 февруари1920, брой депутати – 237. Разпуснато е предсрочно.
Изборите за XVIII ОНС са проведени на 17 август 1919 г., съгласно указ на цар Борис III № 181 от 23 юни същата година.
След изборите за XVI ОНС те се провеждат по пропорционалната система и са задължителни за всички избиратели, които не са лишени от това право. Избирателна активност – 54,5%.
Изборите са извършени по административни окръзи от избирателни бюра – централни за всяка административна околия и секционни или общински за всяка секция. Административният окръг образува избирателна колегия, носеща името на окръга.
При изборите за XVIII ОНС има 15 такива колегии.
Тогава обществото преминава през трета вълна на испанския грип. Но тази трета вълна е доста по-слаба от предходните две и не е известно да са вземани някакви специални мерки при провеждане на изборите, за разлика от строгите мерки, които са предприети за днешните.
А днес мотото на 45-те парламентарни избори е следното:
Носи маска, спазвай дистанция и дезинфекцирай.
През годините покрай изборите в България сме се нагледали на какви ли не неразбории, неуредици и безобразия.
Какво да се прави – пандемия, ще кажат някои. Да, заради пандемията ситуацията наистина е извънредна.
За ограничаване на разпространението на испанския грип, маските отново са включени. Но както и днес, те предизвикват политическо разделение и срещат съпротивата и на обикновените граждани.
Някои им се подиграват откровено, като ги слагат на кучетата си, други изрязват дупки в тях за пурите си. А начините, по които са наричани, варират от „зурли, муцуни и намордници“ („muzzles), през щитове срещу микроби и „капани за прах и мръсотия“.
Инфлуенцата е изключително смъртоносна и по различни изчисления отнема живота на между 17 и 50 милиона души по целия свят. Някои изчисления стигат и до 100 милиона жертви, което превръща испанския грип в една от най-смъртоносните пандемии в човешката история.
За разлика от COVID-19, испанският грип поразява предимно зрели хора в добро здравословно състояние. Близо 99% от смъртните случаи са на хора на възраст под 65 години, като половината от тях са на хора на възраст между 20 и 40 години.
Смъртността на COVID-19 варира в зависимост от възрастта на пациентите и придружаващите им заболявания. С увеличение на възрастта на пациентите, процентът смъртност нараства.
Симптомите на инфлуенцата са били толкова необичайни, че лекарите са нямали представа с какво се сблъскват. Доста често заболяването е било погрешно диагностицирано като денга, холера или коремен тиф.
По време на тогавашната пандемия на много места по цял свят са наложени идентични на настоящите мерки за превенция на разпространението на болестта – цели градове са затворени, хората са заставени да не напускат домовете си. Изграждани са военно-полеви болници, за да се справят с натоварването.
Испанският грип се развива в две вълни, като втората е по-смъртоносна от първата. В края на 1918 г. новите случаи изведнъж спадат.
След като преминава повторният пик на заболяването, хората рязко спират да се разболяват. Съществуват много теории в медицината защо това е така. Една от тях е, че инфлуенцата е мутирала изключително бързо в по-малко смъртоносен щам – нещо, което се случва с повечето грипни вируси.
Разлики с COVID-19
Най-съществените разлики между двете заболявания са смъртността и възрастовата група.
Докато испанският грип поразява хора в разцвета на силите им, настоящият коронавирус засяга най-вече възрастните жители на планетата и тези с предишни здравословни проблеми.
При испанския грип възрастни хора почти не са боледували. Една от теориите сочи, че вероятно в миналото те са се сблъскали с подобен грипен щам и вече са имали изграден имунитет, за разлика от по-младите.