Късно в неделя вечерта бе обявен новия футболен проект – Суперлига. Няколко човека решиха, че притежават всичко и казаха на футболна топка: „Ти си моя“. Само 48 часа по-късно те се извиняват, но вече никой не иска да ги чуе.
Самочувствието от последните интервюта на Флорентино Перес и Андреа Аниели изчезна за една нощ. Ден след като даде интервю, в което обясни на обществеността, че футболът е бизнес, а фенът просто потребител, президентът на Ювентус Андреа Аниели, трябваше да признае поражението си.
„Не можем да имаме Лига от шест отбора“, казва Аниели за Ройтерс, в отговор на въпрос дали след оттеглянето на шестте английски клуба, проектът Суперлига все още може да се случи. „Често казано – не, това очевидно вече не е възможно“.
Единственият проблем е, че Аниели досега не е бил честен. Не толкова отдавна, докато той беше все още добър кръстник на Александър Чеферин, те разговаряха за реформа в Шампионската лига и затова как тя ще спаси футбола. Сега се оказа, че Аниели е работил зад гърба на кума си и затова словенецът го нарече „змия“.
Но Аниели не е единственият, който искаше да приватизира футбола. Защото нека не се лъжем, точно тази идея се крие зад всичко. Борбата за запазване на власт и привилегии. Арсенал например загуби всичко това на терена от няколко години насам. Милан за последни спечели Серия А преди девет години, а Интер ще стане шампион за първи път след 10. Арсенал е без титла във Висшата лига от 17 сезона, Манчестър Юнайтед от осем, Тотнъм няма титла от шест десетилетия, Ливърпул стана шампион след 30 години пауза, а Атлетико няма титла от четвърт век.
Те не са най-големите. Те просто печелят най-много. Едни от европейските купи през всичките тези години в които турнирите са достъпни за всички, а не затворени, както искат сега. Други пък от продажбата на телевизионни права (например Тотнъм).
Разбира се, има и няколко истински суперсили. Реал, Барселона, Манчестър Юнайтед, Ювентус…
Но парите винаги са на първо място. Всички тези клубове искат едно. Да получават много пари, без да печелят трофей. Или поне да не е задължително да го правят.
През миналия сезон, Барселона например даде повече от половин милиард евро само за заплати на футболисти. Реал Мадрид дава такава заплата на Гарет Бейл, че няма проблем уелсецът да прекара цял сезон на голф игрището, защото знае, че на друго място няма да получи дори и половината пари, които Мадрид му дава.
Англичаните дават милиони от години за всякакви скъпоплатени звезди. Ювентус има 30 играчи под наем в различни клубове, Милан има дългове, които го заплашват сериозно, а Интер има бивши треньори, които все още получават заплата от клуба.
И тогава се оказа, че Хетафе, Аталанта и Лестър са виновни?
Разбира се, Уефа далеч не е олицетворение на честността. Уефа представлява система от бюрократи, които стоят и печелят милиони, без много работа и стрес. И за съжаление това едва ли ще се промени.
Александър Чеферин наскро обяви, че лондонският инвестиционен фонд Centricus може да инвестира 6 млрд. евро в европейските турнири в бъдеще. Разбира се, една част от тези пари ще отидат в чиновниците на Уефа, които ще си разделят сумата.
А останалите? Президентът на Виляреал Фернандо Ройг публично разкритикува Флорентио Перес, наричайки го егоист. Президентът на Торино Урбано Кайро нарече Андреа Аниели „Юда“.
В Англия пък имаше среща от оказалите се в „излишък“ 14 клуба от Висшата лига, които „отцепилата се шестица“ не видя като елит. Някои от клубовете, например Евертън е настоял шестте клуба да бъдат наказани с отнемане на точки.
„Как ще е възможно да работим с тях за в бъдеще?“, казва неназован източник на The Athletic.
Английските политици също искат да бъде въведено правило по примера на германските клубове, според който феновете трябва да запазят 50+1 % от собствеността на клуба. Демагогия, която няма как да стане. Както феновете, така и самите играчи, а дори и някои от спонсорите обърнаха гръб на „гигантите“.
Бъдещето? Вероятно в край на сметка, „големите“ просто ще получат още пари, за да са доволни и тихи. Поне за малко. Но поне хората в костюмите от Уефа осъзнаха, че те не са най-важните. Поне във футбола. Поне не, докато наистина не превърнем футбола във видео игра.
Тогава така или иначе футбол няма да има.