Кубрат Пулев бе нокаутиран брутално от Антъни Джошуа в 9-ти рунд в „Wembley Arena“ в Лондон. Така Джошуа не остави съмнения кой е по-добрият боксьор, като прати три пъти в нокдаун Пулев, преди да го изпрати в нокаут. Но аз няма да анализирам самия двубой, колкото и да ми се иска. Ще обърна внимание на българското поведение, колкото и голяма част от българите да не са съгласни и да ги заболи.
Започваме с поведението на самия Пулев. Преди, по време и след мача за световните титли. Пулев се държеше надменно, сякаш той е в ролята на Антъни Джошуа – на абсолютен фаворит, на човек който просто защитава титлите си, защото е задължително преди да премери сили с Тайсън Фюри. А не трябваше да е така. Кубрат трябваше да подходи с уважение, защото би следвало да е реалист и да види, че шансовете му не са големи – той трябваше да чака подценяване от страна на Джошуа, а такова определено нямаше. Вместо това, българинът започна да демонстрира огромно самочувствие на Световен шампион, на най-добрия боксьор в света. Да, може да си сред добрите, но не си най-добрият. Самочувствието и най-важното – манталитета на Кубрат, го предадоха – той получи уважение от Джошуа, но уважението можеше да е още по-голямо, ако след мача не повтаряше на англичанина: „Запомни кой съм!“. Виковете преди мача „Tommorow I show you!“ също бяха излишни и смешни, зашото Пулев много добре си е знаел, че на следващия ден Джошуа ще владее нещата в свои ръце и най-вероятно ще победи.
А по време на самия двубой – двубой, който се следи от милиони българи за пореден път (през 2014, 1.8 милиона българи гледаха Кличко – Пулев, а за снощния мач все още няма официална информация), Кубрат отново показа своето неуважение. Когато целия народ на една държава е седнал пред телевизора си, въпреки проблемите (било то финансови, било от ежедневието, било то със здравето) за да те подкрепи, най-нормалното нещо е, поне от уважение, макар и не към себе си, поне към всички тези хора, да не се дръжиш по този скандален начин. Усмивки, след поемането на тежки удари, провокации през цялото време.
Излез и загуби по достоен начин (между другото, за мен представянето на „Кобрата“ бе много по-достойно от това срещу Кличко през 2014, като се изненадах как той се върна след третия рунд). След това признай победителя и това е достатъчно! Но не… Трябваше да покажем за пореден път „селяндурския“ ни български манталитет.
А поведението на нас – българите?! Отново с болка ще го коментирам.
Веднага след двубоя се започна едно качване на мемета, на подигравки, на обиди към най-добрия ни български боксьор. Българино, кога ще имаш отново боксьор от такава класа в тежката категория на бокса?! Боксьор, който най-вероятно ще прекрати кариерата си с рекорд от 28-2 – много малко са го постигали това, особено в тежката категория. В следващите 10 години знаете ли колко боксьори ще получат неговия шанс?! Той стигна два пъти до световния връх, опита се да го докосне, но неуспешно. И сега, най-нормалното е да се оттегли и да даде шанс на своя брат – Тервел, да блесне в неговата категория. Аз благодаря на Кубрат, за разлика от неуважителния българин, готов да потъпква и да мачка всички хвърлени усилия и всички постижения на Кубрат, за това че е загубил от „някакъв си“ Антъни Джошуа – най-добрия боксьор в момента, заедно с бъдещия му опонент – Тайсън Фюри.
Срам ме е, българино! Отказа ме в следващите два дни да си влизам в социалните мрежи. Отказа ме да следя какво споделяш и какво качваш, защото тези обиди и псувни към Кубрат ще се превърнат в твоето ежедневие в следващата седмица, въпреки че си заобиколен от проблеми. Аз също си позволих да го критикувам по-горе, но нито един път не нанесох обида по негов адрес – защото го уважавам. И когато говоря за „българина“ не говоря за милионите у нас, както и за милионите в чужбина. Говоря за тези, които се подиграват… И които показват защо българите сме мачкани като народ навсякъде. Българският манталитет отново се прояви – както от Кубрат, така и от „феновете“ му!
И все пак – благодарим ти, Кобра! Беше един дълъг и стойностен път. Световните титли ще дойдат някой ден в България, въпросът е кога ще се намери боксьор като теб.
Прочетох статията с огромен интерес и няма нещо, с което да не се съглася в нея. Едно БРАВО за писателя й, и дано имаме още такива големи имена в бокса!
Наистина малко в повече му беше поведението на Пулев,но пък колко българи са стигали до там??!!Все пак наистина трябва да сме благодарни за мъжеството и издръжливоста която показа срещу един наистина много голям шампион!Благодаря ти Кобра че поддържаш българския дух(поне това което е останало от него)жив!
mn interesno