Българите трупаме по 5000 лв. за втора пенсия. Справка на „Монитор“ в най-скорошните данни на Комисията за финансов надзор (КФН) показва, че към края на юни 2021 г. осигурените лица на възраст между 55-59 години, които съответно са и най-близко до пенсия, държат по средно 5060 лв. в универсалните пенсионни фондове (УПФ).
С подобен размер на събраните суми са и другите разглеждани групи на възраст между 45-54 години, които отново трупат по над 5000 лв. по своите партиди.
Интересно обаче е да се проследи движението на показателя през годините. Статистиките на регулатора сочат, че от юни 2020 г. до юни 2021 г. бъдещите български пенсионери заделят повече.
Докато в края на юни миналата година средната сума за групата на възраст 55-59 години е 4325 лв., то тази тя е вече над 5000 лв. или това е ръст от около 700 лв. за година. При останалите възрастови групи също се наблюдава увеличение. 40- до 44-годишните са събрали 637 лв. повече за година – от средно 4165 лв. по своите партиди, в края на първото полугодие тази година те разполагат с близо 5000 лв., или по-точно 4802 лв. Следващата група на възраст между 45-49 години днес има средно 5038 лв., заделени спрямо 4320 лв. през първата половина предходната година. В групата на възраст между 50-54 години също има увеличение от почти 700 лв. През разглеждания период на 2020 г. тези осигурени лица държат по средно 4513 лв. През същия период тази година обаче те вече имат средно 5203 лв., или с 690 лв. повече. Редно е обаче да се отбележи, че тук става въпрос за средни суми по партидите в УПФ. Това означава, че някои от бъдещите български пенсионери реално могат да държат по повече пари или пък по по-малко.
Освен това при непрекъснат трудов стаж и работа е логично събраните суми да растат, тъй като осигурените лица продължават да правят вноски. Затова и увеличение се наблюдава и спрямо предкризисната 2019 г. Всъщност, ако се сравнят данните за първото полугодие на 2019 г. и на тази година, то излиза, че за 2 години осигурените лица са натрупали около 1000 лв. повече по своите партиди.
Групата на хората на възраст между 40-44 години разполага със средно 3927 лв. през първата половина на 2019 г., а през същия период на тази година тя вече има 4802 лв. Следващата група на възраст между 45-49 лв. е имала по средно 4080 лв. преди две години, а сега има 5038 лв., или това са 958 лв. повече. Хората на възраст между 50-54 г. пък имали по 4221 лв., докато днес разполагат с 5203 лв. Тези, които са най-близо до пенсиониране на възраст между 55-59 години, имат събрани 4075 лв. в края на юни 2019 г., докато в края на юни тази година сумата е вече 5060 лв., или това са 985 лв. отгоре в рамките на 2 години.
Таблиците на комисията сочат, че младежите разполагат с най-малко пари. Хората на възраст между 15-24 години имат по по-малко от 1000 лв. по своите партиди. Едва на възраст от 25 години и нагоре вече започва по-сериозен ръст в събраното, като най-голямо увеличение има в периода, когато осигуреното лице е на 25-34 години. Тези данни също не са изненадващи. Реално младежите, които все още нямат пълнолетие, често работят в сивия сектор без договори и без да им се плащат осигуровки. Дори когато навършат 18 години, те продължават да се трудят, без да са обвързани с договор, а дори да има такъв документ, често заплатата е твърде ниска, а с нея и вноските за втора пенсия. Разбира се, това може да бъде предотвратено, като отрано човек започне да работи на трудов договор. По този начин той ще събере повече пари, спрямо например тези, започнали своята първа работа на 30 години.
Пенсионноосигурителните дружества и експерти по лични финанси както у нас, така и по света, често съветват да не разчитаме единствено на работата, за да съберем пари за пенсия. Тристълбовата пенсионна система у нас позволява в доброволни пенсионноосигурителни фондове (ДПФ) да заделяме за т. нар. трета пенсия.
Начинът на работа е лесен – всеки месец осигуреното в ДПФ лице внася вноска, определена от самия него, към фонда, за период, отново определен от лицето. Фондът от своя страна на база годишната си доходност увеличава средствата по партидата на лицето. Друга възможност е вечното спестяване в касичка или пък дори в банка. И двата варианта обаче не са толкова изгодни, колкото вноските за трета пенсия, тъй като при тях няма коефициент, с който сумата да нараства, а в случая с банковия депозит дори ще се губят пари заради нулевите лихви и начисляваните такси.
Иначе Даниела Петкова от Асоциацията за допълнително пенсионно осигуряване коментира пред „Монитор“, че последните 2-3 месеца хората активно се допитват до асоциацията и се интересуват какви са им правата по отношение на пенсиите. Това не е изненадващо, като се има предвид, че през последната пандемична година пенсиите у нас претърпяха промени, като някога еднократната надбавка от 50 лв. вече е постоянна. Ако актуализацията на бюджета за 2021 г. бъде приета, то пенсиите ще бъдат преизчислени, считано от 1 октомври. Над 20 000 повече пенсионери за година.
Броят на осигурените лица в универсалните пенсионни фондове (УПФ), откъдето българите получаваме т. нар. втора пенсия, продължава да расте напук на пандемията. Към края на първата половина на 2021 г. има 3 858 342 осигурени лица в УПФ. Спрямо същия период на миналата година, когато показателят се равнява на 3 835 778 души, е налице ръст от над 20 000 души.
По-точно изменението е в положителна посока с 22 564 души повече за година. Спрямо предкризисната 2019 г. пък ръстът е още по-голям. В края на юни 2019 г. осигурените лица в УПФ у нас са 3 765 527 души. Това означава, че в рамките на две години бъдещите пенсионери у нас са се увеличили с 92 815 души. От друга страна, наблюдава се намаление на тримесечна база. В края на март тази година пенсионерите са 3 859 050 души, или със 708 души повече спрямо края на юни.