През последните няколко дни в държавата се случиха доста интересни неща. Конституционният съд най-после взе решения по казусите с канадското гражданство на Кирил Петков и със значението на думата „пол“. Trendy News припомня, че по-рано тази година г-н Петков беше назначен за министър на икономиката в първия служебен кабинет оглавяван от ген. Стефан Янев. Малко по-късно стана ясно, че г-н Петков е имал двойно гражданство. Съответният казус беше заведен пред Конституционния съд, който постанови, че към датата му на назначаване, екс-министърът все още е имал канадско гражданство, а указът, с който е бил назначен от президента е бил противоконституционен. С решение №16 по дело 18/2021 Конституционният съд на Република България РЕШИ:
ОБЯВЯВА за противоконституционен Указ № 129 от 10.05.2021г. (обн., ДВ, бр.39 от 12.05.2021г.) на президента на Република България в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков.Из
Цялото решение можете да прочетете ТУК. То е взето с особено мнение на съдия Георги Ангелов, което отново може да бъде прочетено на сайта на Конституционния съд.
Друго интересно за страната ни събитие, беше че въпросът с дефиницията на думата „пол“ също беше решен от Конституционния съд. С решение №15 по дело 6/2021, Конституционният съд РЕШИ:
Понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл.
Цялото решение може да бъде прочетено ТУК.
Извън страната ни, но в рамките на Европейския съюз, също се случват доста интересни неща. Конституционният съд на Полша се противопостави на ЕС, като обяви, че редица европейски договори не отговарят на основния полски закон. Роберт Гжешчак, професор по право на Европейския съюз във Варшавския университет определи това действие на страната като „Черна дупка, в която Полша се хвърля“. Той още добави „Този спор няма нищо общо с правото, това си е чиста политика“, твърди още професор Гжешчак. „Виждаме ефекта от политическия натиск, оказван от правителството върху много послушния Конституционен съд“.
На свой ред, Европейският парламент обяви чрез резолюция, че Конституционният трибунал на Полша е незаконен и неквалифициран да интерпретира конституцията.
За да коментираме всички тези въпроси, реших да се обърна към двама юристи, единият специалист по право на Европейския съюз, а другият – конституционалист.
За гледната точка на специалист по право на ЕС се допитахме до доц. д-р Иван Стойнев. Той е магистър по „Право“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2005г.) и магистър по Право на Европейския съюз от Université Paris II – Pantheon Assas, Франция (2007г.). През 2011г. защитава с отличие и похвала на журито докторска степен по Право на Европейския съюз в Université Paris II – Pantheon Assas, Франция, с тема „Влияние на концентрациите върху изграждането и функционирането на вътрешния енергиен пазар“.
През 2013г. е избран за главен асистент по Право на ЕС в ЮФ на СУ и лектор към Международната магистърска програма „Право на ЕС“, а от 2018г. е доцент. В периода 2015-2017г. е пост-докторант към Университета на Лотарингия и стипендиант на Френското правителство за върхови научни постижения. В периода 2002-2003г. е сътрудник към Комисия по енергетика към 39-то Народно събрание. Има публикувани редица статии в областта на конкурентното право и енергетиката, като през 2018г. излиза от печат и първият том от монографичното му изследване, посветено на „Правния режим за защита на конкуренцията в ЕС“. В периода 2012-2015г. съвместно с проф.д.ю.н Атанас СЕМОВ реализира първия за факултета Модул „Жан Монет“ ( „Европейско ядрено право“), финансиран от Европейската комисия.
Ръководител е на отборите на Юридическия факултет за участие в състезанията – EROPEA Moot Court Competition ( от 2012г.) и European Law Moot Court Competition ( от 2017г.).
Чете лекции в Университета на Лотарингия, Център за обучение на адвокати, Институт по публична администрация и др.
От 2013г. е адвокат към Софийската адвокатска колегия. Член е на Българската асоциация по международно право, а от 2018г. е неин главен секретар.
От 2019г е ръководител на Международната магистърска програма „Право на ЕС“. (Информацията е взета от сайта на Юридическия факултет на Софийски университет).
– Доц. Стойнев, през изминалата седмица Конституционния съд взе две доста интересни решения – едното свързано с двойното гражданство на Кирил Петков, а другото – с това, че полът може да бъде само биологичен. Разбира се и двете повдигнаха сериозен интерес и разделение между по-либералните и по-консервативните хора. Нека да започнем с един бърз коментар относно казуса с Кирил Петков. Той ни напомня малко на случилото се преди десетилетия с Жорж Ганчев, но наистина ли двойното гражданство трябва да бъде такъв голям фактор в българската политика и има ли примери от Европа, в които се действа по обратния на нас начин?
–И двете решения, които споменахте са симптоматични по своя характер, доколкото и в двата казуса, основните измерения на повдигнатите въпроси са свързани не толкова с правото, а със състоянието на обществото ни и процесите, които протичат в него. От тази гледна точка тези решения имат в много по-голяма степен политически заряд, и в по-малка степен юридически.
Разгледано по същество, решението по казусът за конституционносъобразността на указа за назначаването на г-н Кирил Петков за министър на икономиката в първия служебен кабинет, е ясно, категорично и мотивирано. В същото време това решение не дава отговор на поставения от Вас въпрос, а именно дали двойното гражданство трябва да бъде такъв голям фактор в българската политика. И това е нормално, подобен отговор следва да бъде даден не от КС, а да е резултат от един обществен дебат. А според мен подобен дебат се налага.
Днес има цяло едно поколение, което е пораснало и формирало своя светоглед като граждани на един съюз, в който няма вътрешни граници, в който всеки човек е третиран равно без оглед на неговото гражданство, в който идеологиите на противопоставяне нямат водеща роля. И именно това поколение започва да задава въпроса, за състоятелността на подобно ограничение, което на практика им отнема възможността да работят за родината си. Това по своята същност обаче не е правен проблем. Самото решение на КС няма как да замени този дебат, нито това е неговото предназначение. В Европа днес ограниченията свързани с двойното гражданство все повече намаляват, като обикновено там където те са запазени, това е предпоставено от определени историко-политически фактори, като военни или етнически конфликти. Тук е мястото да припомним, че въвеждането на забраната за двойно гражданство е било насочено към преследването на една легитимна цел, а именно лоялността на висшите държавни служители към съответната държава. Това е признато и от ЕСПЧ в небезизвестното дело Tanase. В същото това решение обаче, ЕСПЧ е приел, че в контекста на значимостта на избирателното право в една демокрация подобен род забрана е диспропорционална, дотолкова доколкото преследваната цел може да бъде постигната и с по-малко ограничителни мерки.
Всичко казано до тук показва, че въпросът за двойното гражданство и неговото значение за българската политика трябва да бъде намерен вътре в нашето общество на първо място, а не в решенията, пък било то и на конституционни съдилища.
– Относно втория казус – този с решението на КС, че полът може да бъде само биологичен – имаше доста коментари от други юристи, че наблюдаваме сблъсък между вътрешното ни право и това на Европейския съюз. Всъщност, през последната година Европейския парламент прие множество резолюции, които изискват признаване на еднополовите бракове, половата идентичност и много други точки, които са твърде много, за да коментираме в едно интервю. Един от аргументите, които се дава в полза на гореспоменатите неща, са договорите, които сме подписали. Предвид решението на КС, очевидно наблюдаваме сериозен сблъсък между вътрешното ни право и правото на ЕС. До какво ще доведе това за страната ни? Ще претърпим ли някакви икономически санкции, а и не само?
–Истинските измерения на последиците от това решение на КС смятам, че ще ги видим след поне няколко години. Потенциален сблъсък между националното и съюзното право е възможен, но не вярвам че той ще дойде на тази плоскост, на която всички очакват, а именно признаването на еднополовите бракове. И към настоящия момент, съобразно решението по делото Coman, държавите членки нямат задължение да признаят самия брачен съюз, а само и единствено последиците, свързани с правата, които едно лице получава от подобен тип брак.
При това в контекста на упражняването на някоя от основните ни свободи, като граждани на ЕС – право на престой, като член на семейството, право да ползва някои социални плащания, свързани с наличието на брачен съюз и др. За изчерпателност трябва да отбележа, че държавите имат инструмент, дори това ограничено признаване на права да бъде отхвърлено, поради възражения за засягане на националната конституционна идентичност. И ако внимателно вникнем в решението на КС ще установим, че цялото тълкуване е подчинено именно на опита полът, бракът, семейството да бъдат признати като елемент от националната идентичност.
Няма да коментирам дали КС се е справил успешно или не. Това обаче, което следва да имаме предвид е това, че дали е основателно или не подобно възражение, което да ограничи прилагането на правото на ЕС, е изцяло в компетентността на СЕС. Решението на КС може да бъде взето предвид, но то не е обвързващо са съюзната юрисдикция. Много скоро вярвам, че ще имаме възможност да видим, дали СЕС ще сподели това виждане на нашия съд. И тук не визирам само очакваното решение по питането на АССГ от миналата година. Все повече актове на съюзно ниво разглеждат понятието „пол“ не само в неговия биологичен контекст, а като такова натоварено с множество „социални“ конотации, като с това свързват редица права на определени категории лица. Именно тук можем да открием опасността от сблъсък, за която говорих в началото. Основният тест ще видим при ратификацията на Истанбулската конвенция от страна ЕС и превръщането й в част от съюзния правов ред.
– През последните години сред юристите се заформи един много интересен казус. Той е свързан с това кое следва да бъде на върха – правото на ЕС или Конституцията. Конституцията засега си остава на първо място при нас, но както знаем, за да бъдат приети някои договори се правят някои промени, което и поражда този спор и двете тези – в подкрепа на това правото на ЕС да мине над Конституцията, тъй като за присъединяването ни към ЕС сме направили така или иначе някои промени, за да бъде съобразено с него и напълно обратното – Конституцията да си остане върховния закон в страната. Какво е вашето мнение по дадения въпрос? Трябва ли Конституцията да застане на второ място? Трябва ли тя да се промени съобразно новата европейска реалност, или всичко да си остане както е сега?
–Този въпрос е стар почти колкото и европейската интеграция и честно казано не вярвам той да намери своето еднозначно решение в скоро време. Причината за това се крие във факта, че ние се опитваме да прилагаме категории на правото, без значение националното или международното, към образувание, което не е нито национално, нито международно по своя характер. Ако погледнем практиката на съюзната юрисдикция ще установим, че дори тя няма единен подход по въпроса.
В нея можем да видим както концепция, според която правото на ЕС има тотален примат над националното, включително и над Конституцията, така и решения, при които конституционни разбирания могат да блокират прилагането на съюзното право. За мен лично, правилният подход е в намирането на баланса между съюзния и националния интерес.
Поставянето на Конституцията над Правото на ЕС ще бъде края на този проект, доколкото влиза в противоречие с негови фундаментални разбирания. Но е валидно и обратното. Абсолютният примат също е опасен за правото на ЕС. Той би поставил държавите в положение, което те не са се съгласили да бъдат подписвайки учредителните договори. А това може да доведе до криза на друго ниво, в следствие на която рискът от дефрагментиране ще бъде повече от реален.
– Един последен въпрос, който породи доста голям интерес и не е свързан с България. Знаем, за да бъде включена една страна в ЕС тя трябва да отговаря на някои критерии свързани с правото на ЕС и неговите принципи, включително такива, които са свързани с промени на нейното законодателство. Наскоро Конституционния съд на Полша обяви части от европейското законодателство за несъвместими с основния закон на Държавата членка. В отговор Европарламентът обяви споменатия орган за незаконен. Изобщо как се стигна до тук? Как една страна, която среща множество нарушения на основния ѝ закон в договорите на ЕС е била приета в съюза, как е подписала тези договори и възможно ли е изобщо Европарламентът да обяви един конституционен съд за незаконен?
-Нека започнем от там, че не съществува съюзна юрисдикция, която да има правомощия да обявява, която и да е национална институция или орган за незаконни. Аз лично чета тази резолюция по-скоро като политически акт, който следва да насочи вниманието на европейските общества към проблемите, които изпитва Полша с прилагането на определени демократични стандарти, както и да стимулира европейските институции към по-решителни действия.
Що се отнася до присъединяването на Полша, но не само на нея, а и на всяка една държава, трябва да имаме предвид, че задълженията на държавата не свършват с подписването на акта за присъединяване. Дори напротив, те точно тогава започват по същество. Всеки акт, всяко действие на държавата следва да бъде съобразено с поетите ангажименти. И това е именно случаят на Полша. В последното десетилетие, полското правителство предприе действия, които не само влизат в противоречие с поетите ангажименти, но на практика едностранно заявяват, че те вече не ги зачитат като валидни. Това разбира се е суверенно право на всяка една държава. Но в тези случаи единствения правилен ход е ти сам да напуснеш, а не да провокираш допълнителни разделения вътре в Съюза, подхранвайки евроскептични настроения.
За гледната точка на специалист по конституционно право се допитахме до д-р Любомир Талев.
Той е е възпитаник на Националната Гимназия за Древни Езици и Култури „Св. Константин-Кирил Философ“, профил история. Магистър по право на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ и по конкурентно право на City University London.
Доктор по конституционно право на СУ. Докторската му дисертация е на тема „Принципът за разделението на властите в контекста на формата на държавно управление“.
Има специализация по право на САЩ в George Washington University.
– Д-р Талев. В последните няколко дни КС съд взе няколко съвсем сериозни и интересни решения. Полът беше обявен само за биологичен в страната ни, както и сметна, че указът за назначаване на екс-министърът Кирил Петков е противоконституционен. Какво следва оттук нататък? Ще бъдат ли обявени актовете на Кирил Петков за нищожни?
-Едно уточнение – в своето решение № 15 от 26 октомври 2021 г. по конституционно дело № 6/2021 г. Конституционният съд се произнесе, че понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. Конституционните съдии изрично се произнесоха, че това решение не може да засегне правото на българските граждани на личен живот в съответствие с начина, по който се чувстват и самоопределят, но от това самоопределяне не може да произтече позитивно задължение на държавата да зачете правно самоопределянето на лицата към пол, различен от биологичния.
В това именно е разковничето към това решение, което либералните му критици от Института по история на БКП побързаха да обвинят, че нарушавало индивидуалните права на гражданите, самоопределящи се като принадлежащи към пол, различен от биоологичния им. Вярно е точно обратното – КС изключително прецизно прави разлика между индивидуалната сфера на гражданите и публичноправната сфера, в която функционират държавните органи, постановявайки, че държавните органи не могат да се месят в личния живот на гражданите, но и те не могат да принуждават държавата да променя издаваните от нея официални документи в зависимост от тяхното субективно усмотрение.
По втората част от въпроса Ви – съгласно основополагащото решение на КС № 3 от 2020 г., обявяването на ненормативните актове, към които спадат и президентските укази за назначаване на служебно правителство, има ефект от датата на постановяването им. На практика това означава, че Кирил Петков никога не е бил министър. Актовете, издадени при липса на компетентност, са нищожни. Но съгласно същото РКС, тази нищожност не настъпва автоматично, а трябва да бъде обявена от съда. Така че лицата, имащи правен интерес от това, ще трябва да атакуват съответните актове на Кирил Петков пред компетентния съд.
– Кандидатът за президент и съдия Лозан Панов направи твърдение, че противоконституционното назначаване на Кирил Петков може да бъде повод за импийчмънт. Това така ли е?
-Съгласно чл. 103 от Конституцията, президентът подлежи на импийчмънт за нарушение на Конституцията. За да отговорим на въпроса дали в настоящия случай е налице на Основния закон, трябва да се установи дали президентът съзнателно е издал противоконституционния указ за назначаването на чужд гражданин за служебен министър. В това отношение КС като че ли подпомага защитната теза на Радев, който вече обяви, че не е знаел за канадското гражданство на Кирил Петков, посочвайки в мотивите на Решение № 16/2021 г., че по отношение на така подписаната декларация от Кирил Петков Петков при издаването на Указа за назначаване на служебното правителство не е предвидено извършване на проверка относно отразеното в нея.
Чл. 103 (3) от КРБ:
Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
От друга страна, не може да се пренебрегне посоченото в становището на ръководителя на катедра Конституционноправни науки към Юридическия факултет на Софийския университет проф. д-р Пламен Киров, че президентът е можел да изиска тази информация от регистрите на Министерството на правосъдието, което действително я предостави по конституционното дело. Ако приемем тази – доста основателна гледна точка, следва, че президентът е проявил като минимум груба небрежност при издаването на указа на назначаване на служебно правителство и може да му бъде търсена отговорност за нарушаване на Конституцията.
– По повод казуса с двата пола. Тук отново виждаме разделителна линия между вътрешното ни законодателство в лицето на Върховния закон – Конституцията и правото на Европейския съюз. Настроенията в юридическите и политическите среди продължават да се разединяват. Предвид множеството приети резолюции през последните месеци, да не кажа години, се вижда подкрепа в обратната на решението на КС теза. Предвид правото и принципите на ЕС и тяхното непрестанно развитие, може ли да очакваме в един момент нашата Конституция да се измени спрямо него? Докъде може да доведе този сблъсък. за да останем Държава членка, ще трябва ли в даден момент конституцията ни да бъде изменена?
-Тук отново трябва да направим едно уточнение – в правото на ЕС няма императивни норми относно това коя концепция за пола трябва да възприемат държавите членки. Нещо повече – съгласно заключението на генералния адвокат J.Kokott от 15.04.2021 г. по дело С-490/20 (В.М.А. срещу Столична община, район „Панчарево“, България), цитирано в мотивите на РКС 15/2021 г., съдържанието на понятието „национална идентичност“ по смисъла на член 4, параграф 2 ДЕС „поради самото си естество не може да се определи, без да се вземат предвид разбиранията на държавите членки за националната им идентичност“.
Посочено е, че „задължението на Съюза да зачита националната идентичност на държавите членки всъщност може да се схваща като задължение за зачитане на многообразието от разбирания, а оттам и на разликите, характеризиращи всяка държава членка“. Като е взел предвид, че „понастоящем в Съюза няма консенсус относно предпоставките за достъпа до основните институти на семейното право“, при което „семейните връзки, които съставляват самият предмет на тази материя, се определят от националните норми, уреждащи брака (или развода) и произхода (вкл. репродукцията)“, генералният адвокат посочва, че „Съдът вече негласно е признал, че правилата, уреждащи брака, са част от националната идентичност по смисъла на член 4, параграф 2 ДЕС.
Причината за това е, че семейното право е особено чувствителна правна материя, характеризираща се с многообразие от разбирания и ценности на равнището на държавите членки и на обществата, които ги съставляват. Семейното право – независимо дали се основава на традиционни или на по-„модерни“ ценности – е израз на самоопределянето на държавата както в политически, така и в социален план. То може да се основава на религиозни идеи или да бележи отказа на съответната държава от тези идеи.
В този смисъл обаче то във всички случаи е израз на националната идентичност, присъща на основните политически и конституционни структури. Нещо повече, правилата за определяне на семейните връзки са от първостепенно значение за функционирането на държавността като цяло“. Задача на всички български институции и националноотговорни политици от тук нататък е да защитават българската конституционна идентичност, включваща концепцията за биологичния пол и за брака като съюз между мъж и жена, и да не допускат изменения в Основния ни закон под външен натиск.
– Знаем че за присъединяването ни в ЕС ние сме променили някои от членовете ни, за да може конституцията ни да бъде съобразена напълно с европейското законодателство. Наскоро обаче Конституционният съд на Полша се произнесе, че една голяма част от европейското законодателство е в разрез с полската конституция. Започна да се говори за така наречения Полекзит, но не от страна на ЕС или Полша, а главно от политически анализатори. Взето бе решение държавата членка да бъде глобявана с колосалната сума от милион евро на ден. Като доктор по конституционно право, според Вас докъде ще се стигне? До напускането на ЕС от страна на Полша или до колосалната промяна на нейната конституция?
-Решението за напускане на ЕС зависи от суверенната воля на всяка държава членка, както видяхме и в случая с Брекзит. В общ план като дясно и консервативно мислещ човек ми се иска да вярвам, че няма да се стигне до момента, в който изборът ще бъде или напускане на ЕС, или радикална трансформация на Конституциите на всички държави членки по ляво-либерален калъп.
Тук се солидаризирам с тезата на унгарския премиер Виктор Орбан, изказана наскоро в интервю за Фокс Нюз, че понастоящем централно и източноевропейските държави сме сред основните противници на ляво-либералния модел, тъй като спомените от комунистическия тоталитаризъм са ни имунизирали срещу него, но че идеологическата битка на Запад не е приключила и шанс за обрат в консервативна и християндемократическа посока има и там. Затова си заслужава да се обединяваме и да изграждаме съюзи, тъй като поотделно сме обречени.
Още интервюта на Любомир Цанев: