Сериозно затягане на правилата за боите за татуси ще има от 4 януари 2022 г. Причината е в рисковете, които могат да крият за здравето. Експертите смятат, че в дългосрочен план мастилото под кожата може да доведе до рак, генетични мутации, репродуктивни проблеми и алергии.
Последните промени в регламента, които Брюксел направи, вече са факт и трябва да влязат в сила през следващите месеци. Зелените и сините цветове вече са забранени и в някои козметични продукти по същата причина.
Производителите имат срок от около една година – да намерят заместители на част от мастилата, които крият най-сериозен риск за здравето. В списъка на забранените съставки влизат такива, които водят до канцерогенност, мутагенност, репродуктивни проблеми, както и до сериозни увреждания на кожата и очите.
Татуистът Веселин Замфиров е на мнение, че такава опасност няма и скоро проблемът ще бъде разрешен.
„Тази новина се върти вече може би от 2 години. Не мисля, че има опасност. Нещата, които използваме, са произведени извън нашия бранш и са под строг контрол. Марките, които използваме, са няколко на брой и са утвърдени с години. Това е временен проблем, който може би скоро ще се реши от тяхна страна. Така че изобщо не сме притеснени, че ще се оскъпят самите татуси, боите, консумативите. Просто още едно нещо, което трябва да се регулира“, коментира пред „Монитор“ Замфиров.
Що се отнася до премахването на синьото и зеленото от боите, той вярва, че ще бъдат намерени заместители.
„Няма да се премахнат при всички положения. Не можем да използваме всички цветове, освен синьото и зеленото. Просто пигментът ще бъде подменен. Ще се намери някакъв заместител и пак ще имаме синьо и зелено. Няма как да се забранят точно тези цветове. На този етап така се говори, но според нас са сериозни производители и ще регулират нещата. Въпрос на време е да се намерят заместители“, уточни татуистът.
„Има научни обосновки, че в кожата се вкарват съединения, които след това се разпадат на амино- съединения, които могат да бъдат канцерогенни“, обясни дерматологът д-р Маргарита Къчева, пред Нова тв.
Сигналите в системата за опасни стоки на ЕС – RAPEX, свързани с химикали в смесите за татуиране, също растат през последните години.
„В практиката в България не са срещани случаи на канцерогенен ефект, но по клинични данни такъв ефект може да има. Различните съставки – най-често металите – никел, кобалт, могат да дадат такива реакции“, обясни д-р Габриела Григорова, естетичен дерматолог.
При татуирането кожната бариера се нарушава, а мастилата се абсорбират в тялото. Смесите навлизат в човешката кожа, в очната ябълка или в лигавиците. Разтворимите съставки обаче се разнасят в цялото тяло в рамките на няколко часа или дни, предупреждават от Европейската агенция по химикалите. Така опасни разтворители и токсични елементи и метали могат да проникнат с мастилото в тялото.
„Най-често това са зоните, където имаме лигавици – генитална или устна лигавица. Много често дори при татуиране около гениталната зона може да се получи токсичен шоков синдром“, обясни д-р Григорова.
„Не знаем как имунитетът на кожата ще реагира. Този имунитет може да реагира веднага, може да реагира късно, може да се получи образувание, което е отговор на това, че кожата се опитва да се отърве от този чужд агент. В Германия дори беше открито, че не са използвали мастила за боди арт, а автомобилни бои. Това е нещо, което няма премахване от кожата“, обяснява д-р Къчева.
Именно Германия първа реагира на опасните бои, като забранява пигментите в зелен и син цвят. Сега регулации при цветните мастила има в 7 държави от ЕС.
„Поради цвета си имат различно съдържание на метали или различни примеси. Затова могат да дадат различна реакция“, обясни д-р Григорова.
„В научната литература повече говорим за проблеми с червения цвят. За синия и зеления цвят се даде гласност, след като някои от съставките бяха забранени в козметичната индустрия. Червеният цвят е този, който най-често дава усложнения. Цветните татуировки са свързани с повече усложнения, с повече късни алергични реакции, с образувания“, обяснява д-р Къчева.