„ХИВ не ми попречи да имам семейство“
32-годишната Емили Каустън е администратор и живее в Бристол с партньора си Бен и тригодишния им син.
Тя разказва: „Седях в малка стая в клиника за сексуално здраве в Бристол през юли 2016 г. и се мъчех да разбера какво ми бяха казали току-що: Бях ХИВ позитивна. Винаги съм се отнасяла сериозно към сексуалното си здраве и съм си правила годишни тестове за ППИ. За мен беше истинска изненада когато получих опустошителната новина, че на 28 години имам ХИВ. Трябваше да бясна на бившия си, но чувствах само срам, отвращение и неверие.
Седмица по-късно се върнах в болница. Сестрите ме успокоиха, че с лечение (две антивирусни таблетки на ден) мога да живея дълъг и нормален живот, но вече нищо не беше нормално. Попитаха ме дали искам да се свържат с моите сексуални партньори и им дадох подробности за бившия си. Аз самата не исках контакт с него. Предложиха ми консултации в болницата, но списъкът с чакащи беше над три месеца, през което време изпаднах в дълбока депресия.“
„БЯХ УБЕДЕНА, ЧЕ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА МЕ ОБИЧА“
„Криех таблетките си от съквартирантите и не казвах на приятели или семейство, страхувайки се какво ще си помислят. Бях убедена, че никой не може да ме обича отново и спрях да ходя по срещи. В рамките на шест месеца сякаш се самоубивах. Ужасена, през ноември отидох при моя личен лекар, който ме свърза с местната благотворителна организация за ХИВ Brigstowe. Чрез тях се срещнах с Мария, жена няколко години по-млада от мен, която също имаше ХИВ.
Тя беше в щастлива връзка и ми показа, че ХИВ не е смъртна присъда и може би и аз отново мога да намеря щастието. Следващият месец казах на двамата си най-близки приятели. За моя изненада, те не се ужасиха и ме увериха, че все още съм си същото момиче. Точно преди Коледа набрах смелост да отида на среща с Бен – стар колега, който току-що се беше преместил да живее наблизо.
Към този момент лечението означаваше, че моят вирусен товар с ХИВ е неоткриваем и не може да бъде предаден по полов път, което означаваше, че законно не трябваше да казвам на Бен. Но след няколко срещи знаех, че не мога да го излъжа. Бях подготвена да избяга от мен, но вместо това той каза:„ Все още си Емзи “.
На следващия ден той не ме потърси и аз не се чувах с него цяла седмица. Бях ужасена, че ме е зарязал, но той се свърза с мен и ми каза, че е разговарял с професионалист в клиника, за да се самообучи и иска да направи нещо.
Точно така беше победен най-големият ми страх да не се харесам. Все пак ни отне известно време, за да станем физически близки. Имаше страх и от двете страни, но главно от мен, тъй като трябваше да се убедя, че е безопасно. Когато спахме заедно, всичко беше добре.
Знаехме, че сме в безопасност по отношение на ППИ и ХИВ и спряхме да използваме контрацепция. Бяхме шокирани, но развълнувани, когато забременях няколко месеца по-късно. Нерационално си мислех, че не мога да имам деца, така че бяхме шокирани, когато забременях.
Лекарите ни успокоиха, че бебето ни ще бъде в безопасност, само с 1% шанс вирусът да се предаде на него. Бяхме предупредени, че ХИВ може да се предаде чрез кърмене, затова реших, че не си струва риска. Все още не бях казала на майка ми за моя ХИВ, но когато тя разбра, че ще става баба, искаше да бъде в болницата и не можех да го крия повече.
Първоначално тя се паникьоса, но я успокоих, че съм по-здрава от всякога.
През януари 2018 г. се роди нашият прекрасен син. Всеки път, когато погледна сина си, той ми напомня колко далеч съм стигнала. Можете да имате ХИВ и да бъдете щастливи и здрави – аз съм живо доказателство.“
Превод и редакция: TRENDY NEWS