126 филмови дейци не приемат промените в Закона за филмовата индустрия (ЗФИ), гласуван на второ четене в Народното събрание на 17 февруари 2021 г. Те призовават президента Румен Радев да наложи вето на закона според неговите правомощия. Искането им е отправено в отворено писмо, получено на редакционната поща на Newsbg.
Писмото е подписано от български режисьори, актьори, продуценти, сценаристи, оператори и други филмови дейци. В текста има нововъведения с категорично ретрограден характер. Те са в разрез с европейските практики и процеса на създаване на високохудожествено кино, мотивират се кинаджиите.
Според тях промените са фундаментална подмяна на философията и принципите в закона, подмяна която превръща изкуството и културата от ценност в продукт. Европейската практика и съвременните тенденции във филмовата индустрия на страните-членки на Европейския съюз показват точно обратното.
Хипотетичното увеличение на публичните финанси за българското кино служи за примамка, която да прикрие негативите от прибързаното и незаконосъобразно въвеждане в закона на схеми за финансови стимули и телевизионни сериали.
Според тях модернизацията и държавното подпомагане може да се постигне само с изработване на изцяло нов закон.
Предлаганите промени са противоречиви и филмовите дейци не вярват, че капацитетът на настоящата държавна администрация, е способна да ги преодолее. Нещо повече – измененията и промените в закона предпоставят усложнени процедури, които ще доведат до административен произвол и възможност за бъдещи корупционни практики. Затова искаме неговото цялостно преразглеждане след смяна на сегашната администрация в сектора.
Законът за филмовата индустрия е много повече от съвкупност от правила и норми. Той трябва да е, преди всичко, израз на държавната политика, на призмата, през която тя гледа на предмета на закона, а именно българското кино.
В промените привидно е заложена целта: срещата на зрителя с изкуството да е приоритет на държавната политика, но липсват механизми за реализирането на тази среща чрез образователни цели и приоритети, както и на рамка за ефективно програмиране на българско кино в различните канали за разпространение.
Законът слага под една шапка високохудожественото кино, телевизионните сезонни сериали и финансовите стимули за чуждестранни продукции, осъществени в страната, като третира преференциално комерсиалния успех, мотивират се кинаджиите.
Според тях така държавната културна политика обслужва масовия вкус. В този си вид законът не противостои на ценностната криза в обществото ни, а се превръща в нейно отражение и катализатор.
А именно кризата на ценности е основна пречка за устойчивото развитие на нацията.