В неделя следобед Интер победи Кротоне с 2:0 като гост. Головете за победата на „нерадзурите“ вкараха Кристиан Ериксен и Ашраф Хакими. Настроението сред играчите в полета на връщане към Милано бе приповдигнато. Пееха се шампионски песни, а Алексис Санчес публикува в Instagram изображение на значката на Скудетото и игла с конец.
Единственото, което оставаше на Интер бе да го зашие върху синьо-черния екип за първи път от 2010 г. насам.
В край на сметка титлата дойде…от дивана. Гледайки мача на Аталанта срещу Сасуоло. Гостите от Бергамо трябваше задължително да спечелят, за да забавят неизбежното. Но двата тима завършиха 1:1 и празненствата на „Дуомо“ можеха да започнат. Доминацията на Ювентус в Серия А от 9 поредни титли приключи.
„Неосъществимата мечта“ на Самир Ханданович се сбъдна. 36-годишният капитан на Интер бе заявил преди време, че едва ли ще дочака титла с „нерадзурите“ докато е играч на клуба. Е, това му изказване вече е простено. Ханданович натрупа над 300 мача за „нерадзурите“ и то в един от най-слабите периоди в историята на клуба.
Ханданович, заедно с „вечната“ резерва, но иначе симпатичен боец Андреа Ранокия са играчите с най-дълъг стаж в Интер. Към тях можем да прибавим Данило Д‘Амброзио и Марсело Брозович, които също бяха част от клуба през последните „тъмни“ години.
Години в които Валтер Мадзари риташе пластмасови бутилки и обвиняваше дъжда за лошите резултати на клуба, а Джоната, Рики Алварес, Додо и Здравко Кузманович трябваше да заменят Диего Милито, Естебан Камбиасо и Самуел Ето‘о.
Феновете на Интер трябваше да изтърпят адски много. Като се започне от продажбата на клуба от семейство Морати, след това индонезийския бизнесмен Ерик Тохир, който можеше и да има добри намерения, но никога не бе приет на сериозно, след като любимия му играч на Интер бе Никола Вентола.. Пристигането на Suning също не започна по мечтан начин.
Скоро след като закупиха клуба от Тохир и вложиха първите инвестиции, новите китайски собственици трябваше да изживеят отпадане от Апоел Беер Шева. Закупуването на Жоао Марио и Габриел Барбоса за много пари също не доведе до желания резултат. Тези лоши спомени обаче, правят днешната титла на Интер още по-сладка за привържениците на тима.
Антонио Конте многократно е казвал, че това е най-трудната му работа в кариерата.
По-трудна от това да поеме Ювентус от 7-мо място и да ги направи шампиони. По-трудна от това да вземе Челси като 10-ти във Висшата Лига и да спечели първенството през първата си година в английския футбол, в състезание срещу Пеп Гуардиола, Юрген Клоп и Жозе Моуриньо.
Легенда на Ювентус донесе със себе си риска той никога да не бъде приет в Интер.
Освен това, Конте знаеше много добре срещу какво се изправя. Ювентус бе станал по-силен откакто Конте напусна през 2014 г. Клубът вече бе закупил Кристиано Роналдо, а освен това „бианконерите“ бяха финалист в Шампионската лига през две от последните четири издания на турнира. Клубът бе натрупал почти 100 млн. евро печалба, а освен това имаше огромен фонд работна заплата.
Всичко това правеше началото на Конте на „Сан Сиро много трудно. Треньорът е известен с репутацията си на победител, но напрежението от провала бе огромно. 51-годишният треньор знаеше, че има много какво да губи. В началото се смяташе, че мисията Ювентус да бъде свален от трона е невъзможна. Въпреки това очакванията към него бяха огромни. Конте бе направил два отбора от различни държави шампион, завършвайки в четири от предишните си пет сезона като шампион.
Още при представянето си като треньор на Интер, ръководството на клуба го определи като „топ играча“ на клуба. Това бе изключително силен комплимент, който обаче създаде впечатлението, че треньорът е длъжен да успее. Освен това Конте подписа договор, който бе с много по-високо възнаграждение от това на неговите конкуренти за титлата – Андреа Пирло, Джан Пиеро Гасперини, Стефано Пиоли, Симоне Индзаги или Пауло Фонсека. С наемането на Конте за треньор обаче, Интер се „екипира“ и „въоръжи“ за очакваната тежка и дълга битка с Ювентус за Скудетото.
„Не ми харесват хората, които смятат, че аз съм „боец, който създава напрежение“, каза наскоро Конте.
Но всъщност той е такъв. Той се бори за Интер от своя първи ден в клуба, като целта му винаги беше да направи не само отбора, но и целия клуб победител. Понякога изглеждаше раздразнително и Конте бе много близо до това да си тръгне от клуба в края на миналия сезон.
Основната критика на треньора бе недостатъчната подкрепа от ръководството относно трансферите на играчи.
През лятото бяха счупени клубните трансферни рекорди за Ромелу Лукаку и Николо Барела. В същото време обаче заради сложната финансова обстановка в света предизвикана от глобалната пандемия, клубът трябваше да продаде Маури Икарди и Раджа Наинголан.
Конте оставяше впечатление, че се чувства сам и не вярва, че ръководството прави достатъчно, за да защити него или играчите му.
Всичко това замъгли добрият първи сезон, в който Интер подобри крайния си актив с 13 точки спрямо предишната кампания. Тимът се бореше за титлата почти до последно, но завърши с празни ръце, което разочарова Конте, а и засили несигурността относно неговия пост. Поражението от Ювентус на „Сан Сиро“ напомни кой е шеф в първенството. В Торино обаче уволниха Маурицио Сари, а на негово място дойде новобранецът Андреа Пирло.
Последваха няколко „кризисни“ срещи между Конте и ръководството, след което феновете на Интер се обнадеждиха, че това може да е тяхната година.
Конте направи титлата да изглежда лесна, но всъщност това изобщо не е така. Да, Suning, може и да станаха първите чуждестранни собственици, спечелили титлата в италия, но клубът е в тежко финансово състояние и търсенето на заем от 250 млн. евро продължава. След подписването с Ашраф Хакими от Реал Мадрид за 40 млн. евро, Конте заяви, че „проектът е спрял“, като клубът сключва сделки само с ветерани с високи претенции или такива за малко или никакви пари.
Резултатите в началото на сезона бяха променливи. Кратката пауза между финала на Лига Европа и началото на новата кампания, а и някои тактически промени на Конте дадоха „бавния“ старт на тима в шампионата.
Конте върна Александър Коларов да играе като централен защитник, а в ролята на халф-бекове постави крила. Така тимът започна да създава много повече шансове за гол, но липсата на баланс често правеше тимът уязвим.
С течение на сезона, тимът се „заздрави“ и в защита, а титулярната тройка централни бранители заигра перманентно заедно едва през декември. Елиминирането от Шампионската лига остави лош привкус, но даде шанс на Интер да се съсредоточи изцяло върху Серия А, където тимът имаше повече време за почивка и възстановяване. Когато Конте победи Ювентус за първи път в кариерата си като треньор, мечтата на тифозите за Скудето вече беше реалност.
Интер изпревари Милан и поведе в класирането точно преди паузата през февруари. След това дойде и смазващото 3:0 срещу Ибрахимович и компания и като, че ли вече всичко бе предрешено.
Голяма част от вниманието е насочено към Лукаку, който направи невероятно партньорство с Лаутаро Мартинес. Друг ключов фактор за успеха на Интер е наличността, издръжливостта и експоненциалното развитие на Николо Барела. Скоростта и асистенциите на Хакими придадоха на отбора друг облик. Матео Дармиан се превърна в истински талисман, носейки ценни победи като тези над Верона и Каляри. Иван Перишич и Кристиан Ериксен изглеждаха „загубени“ каузи, но Конте успя да ги „съживи“. И двамата донесоха страхотен ефект върху защитният вал на тима, който безспорно беше най-добрият в Италия през сезона.
Well done Steven! Happy for you and proud of being your loyal opponent on the pitch and friend off the pitch.
— Andrea Agnelli (@andagn) May 2, 2021
We’ll be back…@inter
Президентът на Ювентус Андреа Аниели бе принуден да поздрави Стивън Жанг(собственик на Suning), за триумфа на Интер в Серия А.
Жанг, който е едва на 29 години, стана най-младият президент печелил Серия А, а през тази седмица се завърна в Милано за първи път от седем месеца назад. Семейството му инвестира стотици милиони в клуба, за да върне Интер на върха на италианския футбол.
Но как Suning ще продължи да подкрепя отбора? Предстои да видим. Изпълнителният директор Джузепе Марота вече призова Антонио Конте на разговор, за да се изясни ситуацията и създаде план за новия сезон.
Междувременно Интер вече празнува!