- До 2000 лв. глоба за палене на стърнища
- Човешката небрежност – най-честата причина за произшествия
Общо 1682 пожара са причинени от неправилно боравене с открит огън през изминалата 2020 година, сочат данни от статистиките на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Това е близо една четвърт от всички регистрирани огнени бедствия с материални загуби на територията на страната, пише Монитор.
Най-голям брой такива пожари са регистрирани в областите Пловдив, София-град и София-област.
В тях се включват паленето както на по-големи стърнища, така и на сухи листа и трева в дворовете, което стопаните често правят, за да почистят градинките си за пролетта. В статистиката влизат и пожарите, причинени от неправилно боравене с малки огньове, запалени сред природата.
Общият брой на пожарите през изминалата година е бил над 33 хил., с което се бележи спад в сравнение с 2019 г. По-малък е и броят на загиналите и пострадалите при огнени бедствия и инциденти – с 4-има по-малко са загубилите живота си, а ранените – с близо 40.
Именно човешката дейност е причината за предизвикването на повечето огнени стихии. Над 90% от пожарите, възникнали на територията на страната, са причинени от небрежност и липсата на подготовка.
Инциденти, причинени от почистването на дворни пространства, вече започнаха да се трупат в статистиката на МВР и през тази година. Един от последните случаи на пожар, причинен от такава дейност, бе регистриран преди няколко дни, когато възрастна жена подпали 4 автомобила в кюстендилското село Коняво. Произшествието настъпи, след като тя не успяла да овладее пламъците, с които искала да освежи двора си. Те се разраснали с невиждана бързина и обхванали всичко. Стихията напълно унищожила 4 коли, а други два автомобила са частично са опожарени. Къщата, в която тя живее, била спасена единствено поради бързата намеса на огнеборците.
През последните дни със затоплянето на времето се наблюдава ръст в пожарите в частни имоти. Причината е отново палене на сухи треви и стърнища. „Отново апелираме за по-голяма бдителност, защото едни такива неразумни действия могат да доведат до огромни щети, а и до човешки жертви, каквито е имало през годините“, апелираха огнеборци.
Само на територията на Кюстендилска област са възникнали 33 пожара от началото на годината след палене на сухи треви и храсти. Едва при 4 от случаите не се е стигнало до материални щети,13 са извън урбанизирани територии и 16 пожара са причинени при палене на отпадъци.
При възникналите пожари са засегнати 35 000 кв. м сухи треви и храсти в извън урбанизирани и урбанизирани територии. „Абсолютно забранено е в земеделските земи и извън тях (слогове и крайпътни ивици) паленето на стърнища и други растителни остатъци и използването на открити огнеизточници. Не се разрешава изгарянето на горими отпадъци и други растителни остатъци в свободните дворни площи. Административната санкция за палене на стърнища и изгаряне на горими отпадъци съгласно ЗМВР е от 200 до 2000 лв.“, предупредиха от пожарната.
Оттам обясниха още, че запаленият в сухи треви и стърнища огън лесно може да обхване намиращи се в съседство трайни насаждения, стопански сгради, вилни и жилищни постройки и горски фонд, или да затрудни движението на МПС по пътищата като понижи видимостта. Растителните остатъци от земеделската дейност трябва да се събират на определени места и да се извозват на регламентираните сметища. Препоръчва се още да не се допуска палене на открит огън, тютюнопушене и паркиране на МПС в площите с посевите и на разстояние по-малко от 50 м до тях.
При складиране и съхраняване на слама сено и др. да се обособяват фигури с единично тегло до 200 т. и разстояние между фигурите не по-малко от 15 м и на разстояние не по-малко от 10 м от пътища и 50 м от горски насаждения, като около тях се осигуряват пожарозащитни ивици с ширина най-малко 5 м. Техниката, ползвана в жътвената кампания, трябва да бъде осигурена с искрогасители и пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожар и да се почиства ежедневно след приключване на работа от наслоен прах, горими растителни остатъци и масло. Водачите на земеделската техника са длъжни да могат да работят с наличните пожаротехнически средства и да не допускат буксуване на управляваната от тях техника в житните площи, стърнища и в района на фуражните площадки.
Много внимателни трябва да са действията на гражданите не само когато палят огньове, но и винаги, когато са сред природата. Човешката небрежност под формата на захвърлени незагасени фасове или различни запалими отпадъци също лесно може да допринесе за създаването на бедствие.
Една бутилка от вода – независимо дали е стъклена или от пластмаса, счупена или цяла, когато бъде огряна от слънчевите лъчи, може да има ефекта на лупа и да запали сухия материал наоколо. При наличие на силен вятър пък пламъкът става неконтролируем. При засушена растителност щетите може да са огромни.
Такъв бе случаят от миналата година, когато при огнена стихия, причинена от незагасен фас, на територията на Ямбол и Хасково изгоряха между 50 и 70 хил. дка площ като 7300 дка от тях бяха горски фонд, а останалото са земеделски земи, стърнища, пасища и насаждения.
Големи пожари се наблюдаваха и на територията на Пазарджик. Там само за месец и половина, или за периода 1 юни до 21 юли миналата година, са възникнали общо 61 броя пожари на сухи треви и стърнища и 5 броя пожари на житни култури, показва статистика от този период. По-специфични са пожар в землището на село Говедаре, при който са унищожени 90 дка ечемик, друг пожар в землището на село Главиница пък погълва 50 дка пшеница и 20 дка окосен фураж. Трета огнена стихия в землището на гр. Септември унищожава 500 дка пшеница и 1 зърно-комбайн.
По 5 фалшиви сигнала на ден през 2020 г.. Над 1800 са лъжливите повиквания за инциденти, аварии и пожари, регистрирани от пожарната през 2020 година. Те са с около 200 броя по-малко в сравнение с миналата година.
Най-общо фалшивите сигнали се делят на две – злонамерени и добронамерени.
Добронамерените са тези, в които има фактори, обуславящи наличието на пожар, но те не са истински. Пример за това е наблюдаването на мъгла, която прилича на пожар в далечината.
Другият вид са тези, които умишлено заблуждават огнеборците и им дават невярна информация относно несъществуващо бедствие.
Тези фалшиви сигнали създават не само физически трудности на пожарникарите, но и материални такива в зависимост от разстоянието, до което е трябвало да достигнат. Освен това така би могло да се застраши и човешкият живот – ако в същия момент има истинско повикване, а огнеборците са се отзовали на лъжливото.
Фалшивите сигнали могат да бъдат разкривани и има глоби за това нарушение. Когато дете взима телефон на родител и пуска фалшив сигнал пък, се санкционират родителите. Глобата за първо нарушение е от 2000 до 5000 лева, а ако са мобилизирани специализирани екипи – от 10 000 до 20 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. Виновникът заплаща и причинените на службите вреди. При повторно нарушение сумите се удвояват.