„Зелената сделка“ ще доведе до енергийна криза в България. Това заяви икономическият и политически анализатор Кузман Илиев по време на обсъждане на „Зелената сделка“, част от политическата академия на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) в Сандански, предаде Монитор. Събитието e организирано от българския представител в Европейския парламент от политическата група на ЕКР и заместник-председател на ВМРО-БНД Ангел Джамбазки.
Затваряме половината енергиен микс на ТЕЦ-овете и електроцентралите и в същото време не правим алтернатива. Например да развием газова инфраструктура или електролизи, с които да долавяме водород. Това го махаме, защото на Европейския съюз не му харесва въобще да се говори за изчерпаеми горива. Това е забранена тема. Хубаво – затваряме, затваряме, но няма алтернатива. В Плана за възстановяване и устойчивост се залага изключително сериозен финансов ресурс за ВЕИ-та, за фотоволтаици, които изобщо не могат да компенсират нуждите на българската икономика. Особено в пиковите моменти и вечерта. Концепцията на „Зелената сделка“ залага изключително много на ВЕИ. Но ако в Северна Европа, където има океани и силни ветрове това може да компенсира енергията от въглищата, при нас не е така. Нашите брегове не са такива. Ние влизаме в тази игра без да можем по никакъв начин да се обезпечим. Ще затворим 45% от енергийния микс, но нямаме алтернатива, каза Илиев.
Той допълни, че само електромобилите в България трябва да са около 1 млн., за да се говори за подмяна на автопарка, каквато също е заложена в „Зелената сделка“.
През 2019 г. имаше и допълнение, което представлява надграждащ план, в който има идеи, които биха означавали фундаментална промяна на нашия живот. Например след 2030 г. няма да има никакво производство на автомобили на бензин, дизел или такива каквито ги познаваме днес. „Зелената сделка“ има заложени по социалистически квоти каква част от енергийния микс трябва да е ВЕИ. Залага се да е 40% след 10 години, като в момента е 20% в Западна Европа. Това е изключително рязко и изкуствено прескачане на стадий в икономиката към този конкретен сектор. Това е част от една доста социалистическа визия за промяна на обществото. Тя е социален инженеринг. Едни хора, които искат да месят обществото както преценят, просто се събират и го решават, като след това го имплементират в политики, допълни анализаторът.
Според него промяната е залегнала още през 1971 г. със създаването на Световния икономически форум.
ООН и наднационалните структури започват създаването на нов световен ред. На сайта на Световния икономически форум виждаме, че вече се говори за промяна на капитализма, за отпадане на границите и за тотално преосмисляне на това каква е системата днес, заяви Илиев.