Посланието на Стивън Джерард беше кратко и съдържателно.
„За най-добрите, с които съм играл“, написа той. Похвала от може би най-добрия играч, който Ливърпул някога е имал.
Посланието на Кени Далглиш беше също толкова кратко и съдържателно.
„Никога не се променяй“, написа той. Добър съвет от друг велик играч на Анфийлд, човекът, когото феновете на „червените“ винаги ще наричат „Краля“.
Получателят на тези послания, разбира се, беше Луис Суарес, който може да се каже, че остави доста впечатления по време на трите си години и половина в Мърсисайд.
Уругваецът е луд гений със сигурност, но когато Джерард и Далглиш са част от твоите фенове, знаеш, че си направил нещо правилно.
Суарес се завърна на „Анфийлд“ в сряда вечер. Той можеше да очаква враждебно посрещане в сблъсъка с Атлетико Мадрид в Шампионската лига точно каквото получи при гостуването си с Барселона през 2019 г., но не бива да го приема присърце.
Феновете на Ливърпул не забравят тези, които са ги развълнували, а малко играчи са ги вълнували така, както Суарес.
Разбира се, има играчи, които са изиграли повече мачове, вкарали са повече голове и са спечелили повече трофеи. Суарес отиде в посока Барселона през 2014 г. само с един медал – Купата на Лигата от 2012 г.
Той отбеляза 82 гола във всички състезания, което го поставя на 22-ро място във вечната класация на клуба, и 69 гола във Висшата лига, колкото има Кевин Нолан и по-малко от Брайън Дийн, Габи Агбонлахор или Крис Армстронг, ако споменем само някои от тях.
И все пак той е почитан и за него се говори редом с многото легенди на Ливърпул от миналото.
„Той просто е един от най-великите играчи, които някога са играли за клуба“, казва Джейми Карагър.
„Когато говорим за велики играчи за всички времена, той е в топ пет. Головете, които вкара, и начинът, по който играеше, бяха зашеметяващи„.
Това е историята на Суарес на „Анфийлд“. Гениалното, лошото и грозното…
Привличането
Имало е хора, които не са били доволни, когато са разбрали, че Суарес ще идва в Ливърпул. Това сподели Джо Коул, който предпочете да не назовава имена.
„Ще им спестя срама“, смее се той и разкрива, че „един или двама“ играчи на Ливърпул не са били толкова впечатлени, когато през януари 2011 г. е било обявено, че Суарес е напът към „Анфийлд„.
„Червените“ бързо го привлякоха, като платиха малко под 23 млн. паунда (32 млн. долара) за привличането му от Аякс, където за четири сезона бе вкарал 111 гола.
Тогавашният футболен директор на Ливърпул Деймиън Комоли получава информация от главния скаут на клуба Стив Хитчън, че Аякс са готови да продават и че Суарес, който изтърпяваше наказание за ухапване на Отман Бакал от ПСВ по време на мач, иска да напусне.
„Това ни даде начален старт“, казва Комоли, който през януари договаря подписването на Анди Керъл от Нюкасъл за 35 млн. паунда (48 млн. долара), както и продажбата на Фернандо Торес на Челси за 50 млн. паунда (69 млн. долара).
Звучи странно да се каже, като се има предвид това, което знаем сега, но по онова време именно Керъл се смяташе за по-обещаващото попълнение. Той се превърна в рекорден британски трансфер, след като записваше изключителни изяви във Висшата лига с Нюкасъл. Беше агресивен, мощен и щеше да заеме освободената от Торес фланелка с № 9.
На Мелууд обаче играчите на Ливърпул веднага бяха поразени от човека, който щеше да носи фланелката с № 7.
„Луис дойде и спря дъха ни на тренировъчното игрище,“ казва Карагър.
Коул си спомня, че след първото занимание на Суарес е говорил с Джерард и го е попитал „как, по дяволите, успяхме да подпишем с него?!“.
„Още от първото занимание разбрах, че той ще бъде специален, специален играч“, казва Коул пред Goal.
„Няколко от момчетата – не Стиви или Карагър, трябва да кажа – не бяха убедени, защото той беше различен, нямаше опит. Той обаче беше специален талант.
„Погледнах го от първия ден и просто си помислих „уау!“
Джей Спиъринг
Джей Спиъринг беше млад полузащитник, който тъкмо беше пробил в първия отбор на Ливърпул, когато Суарес пристигна. Той си спомня, че е бил развълнуван, когато е гледал новината за подписването на договора на Суарес по Sky Sports News. На следващия ден той заминал за Мелууд малко по-бързо и пристигнал малко по-рано, нетърпелив да види какво представлява новото момче.
„Първата му тренировка даде тон на всичко“, казва Спиъринг.
„Той беше просто победител. Беше невероятен.
Имах големия късмет да тренирам и със Суарес, и с Торес, и ако трябваше да избера единия вместо другия, винаги бих избрал Суарес. Всеки ден той беше със 100 мили в час, отдаденост, желание, работоспособност, манталитет на победител. Никога не се е променял, а изпълненията му бяха просто нереални“.
Първи мач
Суарес подписва официално с Ливърпул на 31 януари, а на 2 февруари е включен на резервната скамейка за мача от Висшата лига със Стоук Сити на „Анфийлд“.
Осемнайсет минути след началото на второто полувреме той замени Фабио Аурелио, а 16 минути по-късно вкара първия си гол за „червените“, след като получи пас от Дирк Каут, заобиколи вратаря Асмир Бегович и вкара пред трибуната „Коп“.
„Дебютът на крал Луис е мечта“, пише на последната си страница вестник „Liverpool Echo“.
Феновете на „червените“ си бяха намерили нов герой.
Спорното начало
Талантът на Суарес беше очевиден още от деня на пристигането му, но трябваше да мине известно време, преди той да се превърне в постоянен играч и такъв, който печели мачове.
Първите му 18 месеца в Мърсисайд бяха смесица от възвишено и нелепо. Той вкара невероятни голове и направи забележителни неща, но също така пропусна и огромни шансове. Удряше на камък и не успяваше да изгради някакъв контакт с Керъл. Сблъскваше се с противници и съдии, а дори и със собствените си съотборници.
„Той се биеше с всички“, казва Стюарт Даунинг, който пристига през лятото на 2011 г.
„Той се скара с Джордан Хендерсън на тренировка. Той и Даниел Агер се сбиха. Те се ритаха всеки ден. Мисля, че той (Суарес) просто искаше да побеждава, но с напредването на възрастта стана по-зрял с това“, заяви бившият играт на Ливърпул.
Хендерсън остана в контакт със Суарес след преминаването му в Барселона, но си спомня времето, когато е мразил да го вижда. Бил е младеж, който се бори да направи впечатление след преместването си от Съндърланд за много пари, и последното нещо, от което се е нуждаел, е Суарес да увеличава проблемите му.
„Имаше едно-две неща, които Луис направи по време на тренировките и които не ми харесаха“, разкрива по-късно Хендерсън.
„Ръцете му се вдигаха нагоре, сякаш искаше да каже „Какво прави?!“, сякаш не трябваше да съм там, сякаш не бях достатъчно добър.
Това наистина ме нарани и след два-три пъти избухнах. Бях готов да го убия!
Но от този момент нататък всъщност имах наистина добри отношения с него. В следващия мач му предоставих гол в гостуването на Стоук. Той беше казал на Лукас Лейва преди мача, че ще го направя, и от този момент нататък Луис се държеше блестящо с мен. Станах наистина близък с него“.
Мистериозният характер на уругваеца
Разговаряйте с тези, които са работили със Суарес, и ще получите ясна картина. Това е един тих характер, резервиран и обсебен от семейството, който се променя веднага щом стъпи на футболното игрище.
„Той е най-добрият състезател“, казва Том Брюит, млад защитник, който си спомня как Суарес го преследва „като обладан“, след като го обвинява, че е направил допълнително докосване по време на тренировка за пресиране.
Други си спомнят битката с Том Андерсън, 20-годишен централен защитник на Бърнли, по време на приятелска среща при закрити врата на „Мелууд“, в която Суарес е обвинен в удар с глава. Записът от този сблъсък мистериозно отсъстваше от DVD-то, което беше изпратено на играчите след това.
За темперамента на Суарес и за тъмната страна на характера му свидетелства фактът, че по време на престоя си в Ливърпул той пропусна 19 мача поради наказание, въпреки че никога не му е показван червен картон.
Разбира се, осем от тях бяха след расисткия скандал с Патрис Евра, който избухна след мача срещу Манчестър Юнайтед на „Анфийлд“ през октомври 2011 г. Суарес беше глобен с 40 000 паунда, след като Футболната асоциация го призна за виновен за „използване на обидни думи, които включват споменаване на цвета на кожата към г-н Евра“.
Той отхвърли обвиненията и получи силна подкрепа от Далглиш и съотборниците си от Ливърпул, които носеха тениски с лика на Суарес преди гостуването на Уигън.
Години по-късно Карагър и Питър Мур, тогава главен изпълнителен директор на „червените“, ще се извинят на Евра за поведението на клуба.
Скандалът продължава, когато Ливърпул и Юнайтед се срещат в ответния мач на „Олд Трафорд“ през януари 2012 г. Тогава Суарес вече беше изтърпял наказанието си, но разгневи Евра и Юнайтед, като отказа да подаде ръка на защитника преди мача. Сър Алекс Фъргюсън го нарече „позор за футболен клуб Ливърпул и настоя, че не трябва да му се позволява да играе отново за този отбор. „Той можеше да предизвика бунт“, твърдеше наставникът на Юнайтед.
Даунинг, който е играл в този ден, хвърля допълнителна светлина върху събитията.
„Точно преди полувремето топката се приземи при него“, спомня си той.
„Чу се свирката на съдията и той просто изстреля топката към техническата зона на Манчестър Юнайтед. Директно към тях.
Той беше превзел целия терен. Просто не му пукаше!“.
Даунинг присъства и на другия голям скандален момент на Суарес на „Анфийлд“ – денят, в който той ухапа Бранислав Иванович от Челси през април 2013 г.
„Не знаехме за това до края на мача“, казва той.
„Тогава стана ясно какво е направил и той каза: „Да, направих го!“.
Той просто имаше това превключване. Иванович се беше справил доста добре срещу него онзи ден, като му отне топката. Той просто полудя в тази част от секундата и съжали за това.
Той просто беше такъв. Той играеше на ръба. За него е важно да направи всичко, за да спечели“, сподели Даунинг.
За инцидента с Иванович Суарес получи наказание за 10 мача, които обхващат последните седмици на сезон 2012-2013 г. и първите мачове от следващата кампания.
Междувременно той предизвика допълнително вълнение, като се опита, доста грубо, да преговаря за напускане на „Анфийлд“.
Първо флиртуваше с Реал Мадрид. Твърдеше, че е преследван от британските медии, че е „обществен враг № 1“ и е „под обсада“ от папараци. Той настояваше, че трябва да се махне от Англия заради семейството си.
Прословутата оферта на Арсенал
Скоро след това историята се променя. Арсенал се интересуваше от Суарес и беше запознат с клауза в договора му, която му позволяваше да напусне, ако бъде предложена оферта на стойност над 40 млн. паунда (55 млн. долара).
И така, „артилеристите“ предложиха 40 млн. паунда плюс 1 паунд, което предизвика известния отговор в Туитър на собственика на Ливърпул – Джон У. Хенри.
„Какво мислите, че пушат на „Емирейтс“?“, написа той.
По-късно Дик Лоу, главният преговарящ по трансферите на „Арсенал“, казва пред Goal“, че офертата е била само „спусък“, целящ да започне преговори между двата клуба.
„Никой в Арсенал не е очаквал да подпише със Суарес за 40 млн. паунда“, каза той, „но може би Ливърпул щеше да продаде за 45 млн. паунда?“
Оставането на „Анфийлд“ и последвалия феноменален сезон
Това не се случи, въпреки че Суарес даде интервю, в което обвини мениджъра на Ливърпул Брендън Роджърс, че е нарушил обещанието си да го остави да напусне, ако „червените“ не успеят да си осигурят участие в Шампионската лига (те завършиха на седмо място в първия сезон на Роджърс, 2012/2013 г.).
„Не е все едно да поискам да се преместя при местен съперник“, пледира Суарес. Роджърс му отвърна, като го изгони от тренировките.
Наложи се Джерард да се намеси, за да изглади отношенията. Капитанът разговаря със Суарес и го убеди да остане още една година. Той му каза, че Арсенал не е мястото, където трябва да бъде.
Няколко дни по-късно и след среща с Роджърс, на която присъстваше и Джерард, Суарес се завърна към тренировките.
„Беше като обладан“, спомня си Джерард.
„Брендън и аз просто се усмихвахме един на друг, докато го гледахме. Луис Суарес се завърна, както и Ливърпул“.
Последният сезон на Суарес, 2013/14 г., е един от най-добрите в историята на Ливърпул.
Започна го със спрени права, но завърши със „Златната обувка“ на Висшата лига и като Играч на годината на PFA и футболните журналисти, след като изстреля отбора си на косъм от така желаната титла.
„Никога не съм виждал подобно нещо през живота си. Той беше невероятен, извън границите на възможностите“, каза наскоро Майкъл Оуен, бившият нападател на „червените“.
През този сезон Суарес вкара 31 гола в 37 мача и даде 14 асистенции за играчи като Джерард, Даниел Стъридж и Рахийм Стърлинг. Вкара шест пъти по два гола, три хеттрика и четири гола в един мач срещу Норич. Срещу „канарчетата“ попаденията му бяха някои от най-зрелищните, които „Анфийлд“ някога е виждал.
„На моменти беше неповторим“, казва Карагър.
Джерард, който по това време е в залеза на кариерата си, се възхищава от това, на което е станал свидетел.
„Хората винаги ме питат: „Торес или Суарес?“, казва той.
„Бих предпочел да играя с Торес, защото смятам, че той допълва повече моята игра.
„Но ако говорим за играч, който може да прави всичко, сам да окупира четворката в защитата на противниковия тим, да ти спечели всеки футболен мач във всеки един момент, универсален играч, бих казал Суарес.
Суарес беше „уау!“.
В един момент през този сезон Суарес е отбелязал 19 гола само в 12 мача. Той е капитан на Ливърпул в мача с Тотнъм, като отбелязва два пъти при победата с 5:0.
„Исках да имам човек, който да представя мен и клуба в този тунел, още преди да стъпи на терена,“ каза Роджърс.
„Когато Луис Суарес е с лентата на ръката и е готов да излезе, всеки знае, че това е отбор, готов да се бори“.
С невероятните представяния на Суарес, Стъридж и Коутиньо, Ливърпул започна серия от 11 победи, която ги изведе на върха във Висшата лига с три оставащи мача.
След това дойдоха Челси, подхлъзването на Джерард и психологическите игри на Моуриньо. Ливърпул загуби, а в следващия мач изпусна преднина от 3:0 срещу Кристъл Палас. Суарес се разплака на „Селхърст Парк“, знаейки, че шансът му е изпуснат.
Пет дни по-късно той играе за последен път за „червените“ на „Анфийлд“.
Пътят след Ливърпул
Той се присъедини към Барселона в типичния си стил – докато му е наложена забрана за всякаква футболна дейност за четири месеца след друг инцидент с ухапване, този път докато играе за Уругвай срещу Италия на Световното първенство в Бразилия.
Завръща се на „Анфийлд“ за благотворителен мач през март 2015 г., като играе заедно с Торес и получава овации от над 44 000 привърженици. „Липсваха ми“, каза той след това.
Наследството му в Ливърпул е сигурно, макар че при последното си посещение той научи колко враждебни могат да бъдат феновете на „червените“ към съперничещите си играчи. Всяко докосване на Суарес беше освирквано, докато Барселона се сгромолясваше в онзи невероятен полуфинал на Шампионската лига преди две години.
Уругваецът изигра само 10 минути при загубата на Атлетико с 3:2 от Ливърпул в Мадрид преди две седмици, но дори тогава намери време да предизвика хаос.
Той навърза Върджил ван Дайк, сблъска се с Жоел Матип и показа, че не е загубил състезателния си инстинкт, който го направи такъв любимец в Мърсисайд.
„Той е велик в съвременната игра“, казва Коул и е трудно да се спори.
Дори и на 34 години и с почти 700 мача на клубно ниво зад гърба си, Суарес остава толкова целеустремен и влиятелен, колкото е бил винаги.
Именно той изстреля Атлетико към титлата на Ла Лига през миналия сезон.
Може да са минали повече от седем години, откакто за последен път облече прочутия червен екип, но „Анфийлд“ помни Луис Суарес добре. Имаше време, както се пееше в една песен, когато просто не можеха да му се наситят.
И добрите, и лошите.
Превод и редакция: Trendynews
Източник: Goal.com