Все още има преспи, които може да са опасни.
Трябва да се следи прогнозата за времето, за да сме с подходяща екипировка. Почти всички инциденти са причинени от подценяването на условията и надценяване на собствени възможности, казва в интервю пред „Монитор“ Емил Нешев, началник на Учебния център на Планинската спасителна служба при БЧК:
– Г-н Нешев, вече започна летният сезон, за какво да внимават хората, когато отиват в планината през лятото?
– Във високата част от планина не е лято, както в ниската част и в градовете. Във високата част на планината все още има много преспи, които не са се стопили. Тези снежни полета понякога са стръмни и създават известни опасности, за които всички трябва да бъдат много внимателни. Пресичането на тези терени трябва да става с много изострено внимание, по възможност със специализирано оборудване – котки, пикел или въже за придвижване. Подхлъзване по такъв терен е възможно и опасно. Ние като спасители сме били свидетели на не един подобен инцидент, дори са доста често.
По-нататък през лятото тези преспи трябва да се стопят, но ще останат проблемите с гръмотевичната дейност, която също създава доста сериозни рискове за хората в планината. При гръмотевична буря е добре да не сме във високата част на планината, когато започне тази активност. Всички знаят, че тя започва от обяд нататък и е по-скоро през следобедните часове. Трябва така да се направи програмата, че до обяд да сме се прибрали до хижата или да сме слезли от планината. Това е лесно, тъй като вече метеорологичните прогнози са доста точни.
– Какви други опасности крие планината през лятото? Кои от тях може да избегнем?
– Опасностите на лятната планина са много. Като се започне от една обикновена дехидратация; слънчево изгаряне, което може да затрудни придвижването ни; изгарянето на ретината на очите също е много сериозен проблем; та се стигне до сериозните ситуации, като например да попаднем в каменопад. С една добра предварителна подготовка всички тези рискови фактори може да се избегнат. Освен това трябва да се познава теренът, когато се излиза по даден маршрут, да се знае какви опасности крие, кой е по-безопасният маршрут, да имаме и резервен план за слизане от високата част на планината, ако нещо се обърка. Всичко това хората трябва да го имат предвид, когато се качват в планината.
– Коя е най-често срещаната грешка, която допускат хората, отивайки в планината?
– Опитните и неопитните планинари допускат грешки. Основната грешка, която най-често е причина за инциденти и сериозни ситуации в планината, е подценяването на условията и надценяване на собствени възможности. Почти всички инциденти са причинени от тези фактори, заради това винаги казваме, че най-опасна е подценената планина. Когато подцениш условията, надцениш собствените си възможности, много лесно можеш да изпаднеш в ситуация, в която да имаш нужда от помощ.
– Какво задължително трябва да носим със себе си, когато отиваме през лятото в планината?
– Задължително трябва да сме наясно какво е времето и да си направим сметка каква екипировка ще ни е нужна за това. Винаги съветвам за всеки случай да се носи и екипировка за дъжд или мъгла. Обувките и дрехите трябва да са адекватни за сезона. Телефонът за връзка е много важен при инцидент. В такъв случай трябва да се търси помощ от Планинската спасителна служба чрез телефон 112. Добре е човек да си е инсталирал на телефона приложение, с което лесно да изпрати координатите, на които се намира. Освен това трябва да е добре заредена батерията на телефона, дори ако е възможно и да се носи външна допълнителна батерия. Не се препоръчва телефонът да се използва за излишни неща – чатене или правенето на много снимки и видеа, слушане на музика, разговори с приятели, защото може да се окаже, че в даден момент този телефон ни е жизненоважен. Често се случва подаващият сигнала да е с много малко батерия на телефона и малко след това тя пада. После това забавя нас при акцията.
През лятото задължително трябва да носим вода и течности, които да хидратират организма, тъй като това може да доведе до други инциденти. Не трябва да се забравят слънчевите очила, слънцезащитен крем и шапка. Трябва да се носи и храна, която да не е тежка. Препоръчително е да се даде информация на близките къде се отива – от къде до къде е плануван маршрутът и от къде ще се премине в определен часови интервал. Това може много да помогне на спасителите при инцидент, защото може да прогнозират къде се намира човекът, в кой участък и къде би могло да има проблеми, за да може по-бързо да достигнем до хората.
За да не се разкъсва една група, когато отива в планината, нейните членове трябва да са еднородни – с еднаква физическа и техническа подготовка.
– На колко души е помогнала Планинската спасителна служба от началото на годината? Колко акции са проведени?
– Имаме такива данни – ние разделяме нещата от оказана помощ на ски писти през зимния сезон и проведени акции във високата планина. Проведените акции в планината от началото на годината са над 50. Това сравнено с предходни 4 години е с около 30% повишение на травматизма и въобще на инцидентите в планините. В тези акции е оказана помощ на над 60 човека. В това число не са включени случаите на оказана помощ през зимния сезон на ски пистата. На над 2400 човека е оказана помощ през зимния сезон за цяла България.
– На какво отдавате този ръст на инцидентите в планината?
– Основните причини са подценяването на планината и условията в нея и надценяването на собствените възможности. Вероятно локдаунът у нас през последните месеци, дори година доведе до това хората да имат нужда да излязат сред природата. Да бъдат навън, да се разходят в планината на чист въздух. Много хора посещават планините сега, определено са повече отпреди пандемията, което също е предпоставка за инциденти. Колкото повече хора има в планината, толкова по-голям е рискът някой от тях да пострада, нещата са навързани.
– От години поставяте въпроса за спасителен хеликоптер. Кога мислите, че ще е възможно въздушното спасяване у нас? Трябва ли въздушните линейки да са отделна служба?
– Никъде по света спасителните служби не притежават собствени хеликоптери. Хеликоптерното спасяване става по два начина с различна техника и подготовка.
Единият е HEMS – т.нар. въздушната линейка, която много по-бързо може да стигне до по-далечно място, където човек има нужда от помощ. HEMS не е само за планинско спасяване, напротив. Другият начин е т.нар. търсене и спасяване, където по-често Планинската спасителна служба би имала нужда. В този случай машината е съвсем друг тип и с друг тип оборудване.
За да отговорим на въпроса кога ще имаме такъв тип спасяване, бих казал, когато имаме политическа воля, когато имаме достатъчно разбиране на проблема на ниво държава и тя създаде протокол и ред на действие, да се регламентира този тип дейности, тогава ще има и у нас такъв тип спасяване.
– Имате ли наблюдения дали хората са започнали да си правят все повече застраховка в планината?
– Ние не получаваме информация от застрахователите за това колко застраховки от този тип са направили. Факт е, че много хора имат застраховка, но има и такива, които не си правят застраховка. Призивът ми към всички, които подценяват този фактор, да погледнат сериозно на въпроса, така както е по света. Не вярвам някой в Европа или другаде да отиде в планината, без да си направи застраховка, която покрива разходите на спасителните служби. Според мен всички, които излизат извън страната, си правят застраховки, но не мога да си обясня защо в България не ги правят. Може би ниска застрахователна култура.