Автор: Ивайло Антонов
Снимка: dariknews.bg
На днешния ден отбелязваме 169 години от рождението на видния фолклорист Ефрем Каранов!
Роден е в гр. Кратово, дн. Северна Македония. Баща му Цвятко Стоянов е местен чорбаджия и търговец на памук. Брат е на учителя и общественик Иван Каранов. Самият Каранов пише в спомените си: „Роден съм от родители българе“.
Учи първоначално в родния си град, а от 1864 до 1866 г. – в българското училище в Цариград. След това в 1867 година заминава за Одеса и учи в Одеската класическа гимназия, като е издържан от Одеското българско настоятелство. Завършва гимназия в 1872 година а през юни 1875 година завършва и славянска филология в Новоросийския университет. В Одеса започва да се занимава с книжовна дейност и събиране на фолклорни материали. Там се запознава и със Стефан Стамболов. Подготвя сборник с народни песни, част от който излиза в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“. Става дописен член на БКД в 1875 г.
През 1875 година се връща в родината и става учител в Щип. Изгонен е от местните турци като руски агент и Каранов се установява в Кюстендил. По време на Руско-турската война служи в руското командване. Между 1879 и 1881 г. преподава в Самоковската семинария. След учителски бунт срещу ректора Евстатий Пелагонийски, Каранов е уволнен.
Между 1881 и 1886 г. и 1887 и 1891 година е учител в Кюстендилското педагогическо училище, където работи със Стоян Заимов. Директор е на третокласното училище в града, а през 1884 г. става действителен член на БКД. В Кюстендил развива активна обществена и научна дейност – основател е на местния музей, един от обновителите на читалище „Братство“. Между 1885 и 1887 г. е учител в Софийската класическа гимназия, след което се премества за постоянно в Кюстендил.
През 1895 г. е сред учредителите на Благотворителното дружество „Македония“ в Кюстендил, на което е избран за председател. Дружеството е във връзка и с Върховния комитет на Трайко Китанчев. След Четническата акция, по време на която неговият дом се е ползвал за главна квартира на въстаниците. и разцеплението във Върховния комитет, Каранов се ориентира към Вътрешната организация. Каранов поддържа контакти с Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов, както и с Никола Зографов, на който предава съхранявано у дома му оръжие за целите на Вътрешната организация.
Каранов превежда „Слово за похода на Игор“, както и „Пан Тадеуш“ на Адам Мицкевич. Като обществен и културен деец Каранов поддържа близки връзки с Марин Дринов, Константин Иречек, Стоян Заимов, Иван Шишманов, Гоце Делчев, Яне Сандански, а негови ученици са били Димо Хаджидимов, Йордан Захариев, Йордан Иванов, Емануил Попдимитров, Иван Кепов и други. След смъртта на синовете си Боян – загинал на фронта в 1913 година и литератора и учител в Кюстендил Радивой – убит в 1925 година, Ефрем Каранов постепенно се оттегля от обществена дейност. Подготвя свои спомени, но поради напреднала болест са завършени само тези за ранните му години и ученичеството му в Цариград.
Умира в Кюстендил през 1927 година.снимка: dariknews.bg