Днес се навършват пет години без Трифон Иванов, който си отиде внезапно на 50- на 13 февруари 2016-а.
Велико Търново и Етър почетоха футболната легенда Трифон Иванов по поводпетте години без Туньо, както го знае и помни цяла България.
Пред паметната плоча на входа на стадиона, откъдето започва футболната кариера на “железния” защитник, цветя поднесоха световната шампионка по стрелба и почетен гражданин на В. Търново Весела Лечева, легендарният треньор Георги Василев, председателят на Великотърновския общински съвет Венцислав Спирдонов. Oще шефът на Зоналния съвет на БФС Бончо Генчев, директорите в Етър Стефан Атанасов и Страцимир Тинчев, представители на Фенклуб Етър. Също и кметът на Павликени Емануил Манолов, председателят на Клуба на ветераните Георги Трендафилов, спортни деятели. Инициатор на проявата бе управителят на ОП Спортни имоти Петко Павлов съвместно със ЗС на БФС – В. Търново.
“На терена Трифон беше боец с голямо мъжество, но като човек – земен, допускаше всекиго до себе си, за да се докосне до една звезда от голяма величина. Той остави след себе си следа като един невероятен спортист, като личност, като приятел, като човек, който заслужава уважение”, сподели неговият съотборник от Етър и САЩ-94 Бончо Генчев.
Той остави диря.
Герой, който се раздаваше по футболните терени, раздаваше се за публиката, играеше сърцато. Малко останаха такива примери за подражание, които трябва да тачим, да оценяваме, да пазим, за да бъдат пример за подражание на младите хора. Такива хора са ценност и затова трябва да бъдат пазени спомените за тях”, коментира Весела Лечева.
“Спомням си го с много неща, които са останали дълбоко в душата ми. Един от футболистите, на които съм се възхищавал вътрешно, но същевременно винаги съм бил в контра, защото той имаше един изключително голям потенциал, а правеше неща, които бяха 30 % от възможностите му. И все ми се искаше да стигнат поне до 50 %, защото беше изтъкан от качества. Като човек беше невероятен, защото не мислеше зло на никого и там е голямото противоречие. Когато излезеше на терена той гореше и както казват: “Където мине, трева не никне.” Доста респект налагаше в играта си и противниците се съобразяваха с него, но иначе извън футбола бе човек, когото обичах определено”, заяви големият треньор Георги Василев.
Днес и ние си спомняме за него – Железния защитник на България.
Той бе човекът, символизиращ непреклонния дух на отбора, стигнал до бронз през 1994-а на Мондиала в САЩ.
Бе сърцето на онзи тим, а точно сърцето му не издържа – издъхна след масивен инфаркт. Отиде си в Самоводене, на 30-ина километра от родната Горна Липница, все в търновския край.
Кариерата му тръгна от Етър, след което се изстреля в София и стана шампион три пъти със звездния състав на ЦСКА по онова време – Стоичков, Костадинов, Пенев и останалите… Блесна в паметни мачове от европейските турнири срещу Барселона, Спарта (Прага) и Олимпик (Марсилия).
Игра за европейски тимове от ранга на Бетис и Рапид Виена, а трансферът в Барселона е бил много близо, разказва и днес приятелят му Христо Стоичков.
Трифон игра 76 пъти за България, включително на две световни и едно европейско първенства, като за втория Мондиал ни класира с най-прочутия си гол. Вкара на Русия на 10 септември 1997 г., бихме с 1:0 и отидохме на първенството Франция 1998.
Може да се спори и дали това не е последният истински голям мач на България.
На петата годишнина от кончината му, на пазара вече се появи биографична книга за Трифон. „Трифон Иванов – Железния: Биография на една вечна легенда“ е с автори колегите Георги Иванов, Кристиан Иванов и Добромир Добрев, като вече може да бъде намерена из страната.
Дъщеря му Галина публикува малко стихче във Фейсбук, за да отбележи датата.
Ако днес си спомниш… онзи железен защитнически поглед, онази непоклатима от гордост българска стена… Ако днес отново се…
Публикувахте от Galina Trifonova Ivanova в Петък, 12 февруари 2021 г.
Ако днес си спомниш… онзи железен защитнически поглед,
онази непоклатима от гордост българска стена…
Ако днес отново се върнеш усмихнат в ‚онези“ времена…
ще знам че ТОЙ не е бил тук напразно!
От семейството!