Автор: Любомир Цанев
Преди 126 години смъртта си намира българския опълченец, офицер и майор Аврам Иванов Гуджев. Той е роден през 1851 г. в Бесарабия, като семейството му се изселва от Сопот в пределите на Руската империя през 1829 г. Там той учи в Болградската гимназия. Той става част от руската армия на 3 април 1870 г.
Гуджев е един от офицерите, които подписват писмото до българските революционери в Браила и Кишинев, като е готов да напусне руската армия и да вземе участие в освобождението на България.
През Сръбско-турската война участва като доброволец в Руско-българската бригада на генерал Михаил Черняев. Взема участие в боевете при Зайчар, Гредетин, Брестовска баня и др. Награден е със сребърен сръбски медал „За храброст“.
След това взема участие и в Руско-турската освободителна война, като е назначен за младши офицер във II-а рота на почетния пеши конвой, а по-късно е прехвърлен като ротен командир в VI-a, IX-a и V-a Опълченска дружина. Създава дружинната оръжейна работилница и участва в превода на руските устави на български, заедно със Стефан Кисов, а в сражението при Шейново е ранен. На 3 април 1877 е назначен за Свищовски окръжен войнски военен началник.
За участие във войните му се присъждат: български орден „За храброст“ IV ст., руски орден „Св. Станислав“ III ст., Медал за Шипка 1877 г. – сребърен, Медал за Стара Загора, Шипка и Шейново – Бронзов. След освобождението остава на служба в новосформираната българска армия.
В Сръбско-българската война е командир на Западния корпус. Командва отбранителното сражение при Сливница (5-7 ноември), а на 8 ноември е назначен за командир на дясната колона. Участва в овладяването на Цариброд и на Пирот.