Парламентарните избори в България често представляват една евтина имитация на нискобюджетен американски ситком, вместо истински политически сблъсък. За нещастие, този формат на предаване е и най-скъпо платеният от данъкоплатеца и не може да се сравни с тарифите на която и да е кабеларка.
През последните месеци, вместо на политически дебати, на сблъсъци на различни политики, ние ставаме свидетели на това депутатите от различните партии да се обвиняват кой в коя партия членувал преди това, борба за министерски кресла и личният ми фаворит – да се търси въображаема патерица в национален ефир.
За разлика от последните няколко месеца, в които нямахме действащо Народно събрание и много проблеми не можеха да бъдат решени, този път имаме, но вместо да се обърне внимание на сериозните проблеми, като покачващите се случаи на коронавирус (особено в столицата), инфлацията, която покачи цените на ключови за оцеляването на домакинствата блага, потенциалната нова мигрантска криза, партиите решават да се съревновават „коя е по-по-най“ и всяка иска да се наложи над другите, а в парламентарна република това не става, не и ако нямаш 50% от електората.
България в момента се намира в криза, да, но тя съвсем не е политическа – имаме действащо Народно събрание, имаме действащо правителство, за жалост и огромна администрация. Въпросът е, че е почти сигурно, че ще ходим на трети избори, а дали да бъдат в три отделни седмици или в две, като бъдат в две в едно (президентски + парламентарни), зависи от управляващите.
Какво значи това? Настоящата политическа ситуация в страната предполага, че държавата ще продължи да функционира със служебен кабинет. Как обаче се назначава един служебен кабинет?
Механизмът за назначаване е уреден в Глава IV от Конституцията на Република България, озаглавена „ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА“ и по-точно в чл. 99.
За да се назначи едно служебно правителство от президента, първо трябва Народното събрание да е „изстреляло куршумите си“. След успешно проведени парламентарни избори, държавният глава е длъжен да проведе консултации с парламентарните групи, като по закон възлага първия мандат на политическата формация, било то партия или коалиция с най-голям резултат.
Срокът на проучвателният мандат е 7 дни, като ако предложеният от парламентарната група министър-председател не успее да предложи състав на Министерски съвет, президентът възлага това на кандидата на втората по численост парламентарна група.
Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател, като не е нужно това да бъде третата. В случая трети са БСП за България, но държавният глава може да реши да даде този мандат на Демократична България, ДПС или ИБГНИ.
Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател. Успешно приключил проучвателен мандат не означава успешно съставяне на правителство. Ако Народното събрание отхвърли проектокабинета, предложен от кандидата за министър-председател на дадена партия, то процедурата продължава.
Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срок най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.
Политическите играчи не се забавиха и започнаха да нападат служебното правителство за действията му още от ден едно, като най-честата опорка, която беше лансирана в обществените среди, беше че функцията на служебното правителство е просто да проведе нови избори, както и че действията, които извършва с всички уволнения, промени и т.н. са незаконосъобразни. Това не е съвсем точно.
Борбата за власт е една неспирна война между тези партии, като често ни се налага да слушаме различни аргументи от юристите на всяка една парламентарна група – ако сте студент по право, най-вероятно и Вие сте се объркали, когато двама от вашите преподаватели излязат с различни позиции. Последното, разбира се, е в кръга на шегата. Ясна представа за това какви са правомощията на едно временно правителство ни дава едно решение на Конституционния съд. (Цялото можете да прочетете ТУК)
В Решение №20 по Дело №30/1992 г., Конституционният съд казва следното: Относно правомощията и срока на служебното правителство Служебното правителство има временен характер. То се назначава от президента, когато се изчерпят конституционните възможности за образуване на правителство, ползващо се с доверието на Народното събрание. Срокът на правомощията му продължава до образуването на правителство по реда, установен в чл. 99 от Конституцията. С назначаването на служебно правителство престава да функционира намиращият се в оставка Министерски съвет. Служебното правителство осъществява правомощията на Министерския съвет, определени в глава пета от Конституцията. Известна ограниченост на неговите функции произтича от това, че то получава своя мандат не от парламента. Тя не подлежи на дефиниране или законова уредба, а е следствие от ограничения във времето, през което функционира служебното правителство, от предназначението му да управлява текущите въпроси на вътрешната и външната политика на страната до провеждането на законодателни избори и съставянето на правителство от новоизбраното Народно събрание, от ограничеността на парламентарния контрол, упражняван върху него, от липсата на парламент, когато Народното събрание е разпуснато, а ново Народно събрание не е избрано, от непарламентарния източник на неговите правомощия. Служебното правителство не е обект на парламентарен контрол, който цели реализирането на политическа отговорност.
Прочитайки тези думи, не е трудно да достигнем до извода, че настоящото служебно правителство не е прекрачило своите правомощия и неговите функции се простират далеч от това да организира едни избори. Тук обаче идва и интересната част – страната ни се намира в доста странна хипотеза.
Конституцията забранява на държавния глава да разпусне Народното събрание, ако остават три месеца от мандата му. Това значи, че ние ще имаме служебно правителство, което няма да действа при липсата на Народно събрание, а напротив – ще имаме едно служебно правителство с всичките правомощия на редовното правителство, поставено под контрола на Народното събрание.
Разбира се, трябва да отбележим, че решенията на Конституционния съд винаги са съобразени с времето и обществените събития, което значи, че при ново искане може да се даде различен отговор. Във всеки случай, ситуацията през следващите месеци ще бъде както интересна, защото не знаем какво ще последва на следващото заседание на Народното събрание, така и изтощителна за българския избирател, защото най-вероятно ще наблюдаваме още няколко месеца разговори тип „Мамо, той го направи“, вместо реален политически дебат, с който да се достигне до компромис до належащите проблеми.