Вирусът ще продължи да се опитва да се изплъзва от имунния ни отговор и в това няма нищо необичайно. Ваксините са едно от най-големите постижения на биомедицинската наука, казва докторът по вирусология към БАН проф. Александрова за интервю пред Монитор.
– Проф. Александрова, беше взето решение ваксината на „Янсен“ все пак да се използва. Има ли все пак място за притеснение?
– Решението е на най-авторитетните институции – Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) и Американската агенция за контрол върху храни и лекарства (FDA). Да, ваксината на „Янсен“ („Джонсън и Джонсън“) е свързана със случаи на проблеми с кръвосъсирването, подобни на описаните при ваксината на „Астра Зенека”. Техният брой към 13 април 2021 г. е 8 (единият от тях с фатален изход) при над 7 милиона поставени дози в САЩ. Те настъпват при хора под 60-годишна възраст, предимно жени, до третата седмица след поставянето на ваксината. Ваксините са едно от най-големите постижения на биомедицинската наука и са избавили света от ужаса на не едно и две заболявания. Прилагат се при здрави хора и изискванията към качеството и безопасността им са изключително високи. Това е и основният принцип на медицината – преди всичко да не вреди. Няма такъв медицински продукт, който в 100% от случаите при всички хора да не причинява абсолютно никакви странични ефекти. Към момента ползата от ваксините срещу COVID-19 многократно надвишава свързаните с приложението им рискове. Да не забравяме и това, че самият вирус SARS-CoV-2 също предизвиква сериозни проблеми с кръвосъсирването, според някои публикации честотата им надхвърля 5% при нуждаещите се от болнично лечение. Наблюдението върху ваксините продължава, работи се върху установяването на механизма на тези нежелани реакции и факторите, които ги предизвикват.
– Съществували ли са подобни проблеми с други ваксини от миналото, как стоят нещата там – например при БЦЖ и др. Възниквали ли са подобни странични реакции?
– Ваксината срещу туберкулоза (БЦЖ ваксина) съдържа живи бактерии – в хора с нормално функционираща имунна система те не предизвикват заболяване, а само провокират изграждане на имунен отговор. Тя обаче е противопоказна при хора с потисната имунна система – с имунни дефицити или на имуносупресираща терапия, тъй като при тях може да предизвика не само тежка локална реакция, но и туберкулоза. БЦЖ ваксина не се прилага и при бременни жени. Тези ограничения са валидни за всички отслабени (атенюирани) живи ваксини. Сред одобрените срещу COVID-19 няма жива ваксина. Ваксините доведоха до пълното изкореняване на едрата шарка (вариолата), на път са да прогонят и полиомиелита. В продължение на векове вариолата е нанасяла опустошителни щети – причинявала е смъртта на 3 от 10 човека, а оцелелите са оставали обезобразени и често са губели зрението си. През 1796 г. е създадена първата ваксина и тя е точно срещу едрата шарка. За целта английският лекар д-р Едуард Дженър използва родствен вирус, който причинява шарка при кравите. В хората предизвиква съвсем слаби симптоми, но пък води до изграждане на защита срещу човешкия вирус. Оттук идва и думата ваксина – на латински думата vaccа означава крава. През май 1980 г. СЗО обяви едрата шарка за окончателно ликвидирана. Ваксината срещу едрата шарка е предизвиквала сериозни странични реакции в 15-50 случая на 1 милион ваксинирани, в 1-2 случая на един милион ваксинирани се е стигало до летален изход. Следващият вирус, който е на път да бъде елиминиран, е този на полиомиелита. Появата на първата ваксина срещу полиомиелит – убитата (инактивираната) ваксина на д-р Джонас Солк през 1955 г., е била посрещната с невероятна надежда, като истинско спасение. В една от първите партиди обаче вирусът не е бил напълно инактивиран и вместо защита се стига до заболявания – общо 260 случая на полиомиелит, от които 10 завършват със смърт. Производството временно е спряно до изясняване на ситуацията, после продължава, а проблемът никога вече не се повтаря. Инцидентът не охлажда ентусиазма на хората, което говори за невероятното им доверие в науката и медицината. Именно затова е важно да обсъждаме всяка тема, истината е най-добрата политика.
– Опасно ли е след поставена първа доза от векторна имунизация втората да е с РНК? До какво може да доведе това?
– Комбинирането на ваксини от различен тип се прилага и при други заболявания, например за предотвратяване на полиомиелит – въвежда се първо убита, а след това отслабена (атенюирана) жива ваксина, като по този начин се повишават безопасността и ефективността. В случая с COVID-19 идеята за комбиниране на аденовирусна и РНК ваксина не е случайна и е продиктувана от поне три причини: 1) очаква се да активира различни „рамене” на имунния отговор, а именно т.нар. хуморален имунитет (осъществява се чрез неутрализиращи антитела, които разпознават вируса и му пречат да се свърже и да навлезе в клетката, т.е. да ги инфектира) и клетъчния имунен отговор (клетки на имунната система, които унищожават вече инфектирани с вирус клетки); 2) ще позволи по-голяма гъвкавост при осъществяването на ваксинационния план; 3) възможност за хора, които са проявили алергична реакция към единия вид ваксина и втората доза трябва да е от друг тип. В момента текат клинични проучвания на такива комбинации (например на комбинацията на ваксината на „Астра Зенека” и на „Пфайзер”), очаква се те да приключат в края на тази и в началото на следващата година, от Университета в Оксфорд съобщиха, че междинни резултати е възможно да бъдат представени още през май 2021 г.
– Между другото „Пфайзер” обявиха, че най-вероятно до края на годината ще са готови и с лекарство против коронавирус. Може ли да бъде ефикасен един такъв медикамент?
– От изявления на представители на „Пфайзер” знаем, че се работи върху антивирусен препарат от групата на т.нар. протеазни инхибитори, който вече е в първа фаза на клинични проучвания. Тази група антивирусни агенти потиска ензим, който е абсолютно необходим за размножаването на вируса. Техни представители са ни познати от други групи вируси, например ХИВ, където показаха висока ефективност. Не ни остава нищо друго, освен да стискаме палци в очакване на добри новини.
– А трябва ли децата също да бъдат ваксинирани?
– Във всички случаи трябва да разполагаме с ваксини, разрешени за употреба при деца, и в тази посока се работи доста усилено. Макар и по-рядко, децата също боледуват тежко от COVID-19, особено тези със съпътстващи заболявания. Според някои публикации британският вариант заразява равномерно всички възрасти. В семействата на някои деца има роднини, които са в повишен риск от тежко протичане на болестта. Ваксините ще допринесат за постигането на колективния имунитет, както и за нормалното протичане на учебните занятия и въобще на общуването на децата с близки и приятели.
– Ще се наложи ли наистина и трета доза при някои ваксини, притесняват ли ви мутациите? Според някои специалисти Индия буди голям повод за безпокойство.
– Зависи кога създаденият от ваксините имунен отговор ще започне да избледнява – това е въпрос, чийто отговор може да даде времето. Известни са мутации и варианти на вируса, за които знаем, че ефективността на ваксините е в някаква степен по-слаба. Вирусът ще продължи да се опитва да се изплъзва от имунния ни отговор и в това няма нищо необичайно. Достатъчно е да споменем, че серуми от хора, преболедували инфекция с други човешки коронавируси през 80-те и 90-те години са слабо ефективни по отношение на сега циркулиращите варианти на съответните вируси. Трябва да сме подготвени. Ваксините срещу редица други заболявания също изискват поставяне на допълнителни дози или ежегодно актуализиране, както е при грипния вирус. Индия в момента преминава през изключително труден период. Според редица специалисти случващото се там е едно предупреждение, че в никакъв случай не бива да си затваряме очите пред истината, защото вирусът не прощава. Смята се, че рязкото разхлабване на мерките след спадането на заболеваемостта в края на миналата година, довело до масови събирания (на хиляди и дори милиони хора) по различни поводи, както и разпространението на нови варианти (британски, индийски), е допринесло за разпалването на пожара, на който сме свидетели в момента.
– Мислите ли, че лятото наистина ще постигнем колективен имунитет и очаквате ли нова вълна на коронавируса?
– Колективният имунитет срещу SARS-CoV-2 предполага поне 70% от хората да са изградили имунен отговор срещу вируса в резултат от прием на ваксина или вследствие на естествена инфекция. Най-вероятно този процент трябва да е по-висок поради по-успешното предаване на новите варианти от човек на човек. Според някои предвиждания колективен имунитет ще бъде постигнат най-рано през третото тримесечие на 2021 г. в страни като Великобритания и САЩ, които са по-напред с ваксинационния си план от страните на Европейския съюз, където се очаква това да се случи най-рано през четвъртото тримесечие на годината. Наличието на колективен имунитет предполага преобладаващата част от населението да е защитено и появата на заразен човек да не предизвиква нови случаи на заразявания, т.е. инфекцията да угасва, преди да се е разпространила, поради липса на чувствителни индивиди, които да поемат „щафетата”. Ще спазим ли тези срокове? Първо добрите новини: идващите от Израел например съобщения показват, че ваксините работят – рязко е намалял броят на новозаразените, на хоспитализираните и на смъртните случаи. Израел е държавата отличник, която успя да ваксинира (с ваксината на „Пфайзер”/“Бионтех“) напълно повече от 50% от своето население за 9 седмици. На път към нас са и нови ваксини, някои от които се прилагат само в една доза (ваксината на „Янсен”) или са от различен тип – например ваксината на „Новавах”, която е белтъчна (намира се в процес на разглеждане от страна на ЕМА). Работи се усилено върху ваксини за деца, а резултатите от клиничните проучвания на ваксината на „Пфайзер” при деца и юноши от 12 до 15 години вече са налични. Постигането на колективен имунитет обаче среща и редица предизвикателства. Сред тях са нередовните доставки и неравномерното разпространение на ваксините в световен мащаб. Индия е най-големият производител на ваксини в света, но ваксинирането в страната се бави. Все още не сме напълно сигурни в каква степен ваксините предотвратяват и предаването на вируса. Не бива да забравяме за колебанията на част от хората дали да се ваксинират. Продължителността на предизвикания от ваксините (както и от естествената инфекция) имунен отговор може да се окаже по-кратка от нашите очаквания. Не са за подценяване и новите варианти на вируса, които може да „променят играта”. Това в никакъв случай не означава, че няма да излезем от кризата, но е сигнал за реализъм и повишено внимание. И още нещо – пандемията засяга всички ни: хора, държави, континенти. Няма как да се спасяваме поединично.
– Ще бъде ли по-спокойна обстановката през лятото?
– През лятото ще прекарваме повече време на открито, освен това слънчевите лъчи никак не се харесват на вирусите. Междувременно ще се увеличи и броят на хората с имунен отговор срещу SARS-CoV-2. Но това не бива да притъпява нашата бдителност, защото вирусът вече показа, че се разпространява успешно през всички сезони. И не бива да го подценяваме.
Визитка:
Проф. Радостина Александрова е завършила с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”
Притежава магистърска и докторска степен по „Вирусология“ и е професор по “Морфология” в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН
Хоноруван преподавател е в БФ на СУ (от 1998 г. към лаборатория ”Вирусология”, 2007 – 2014 г. – към катедра „Генетика”; от 2016 г. – към катедра «Биохимия») и Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ «Св. Кл. Охридски», както и към Училището за докторанти на БАН (от 2012 г.)
Автор и съавтор на повече 180 научни статии в национални и международни списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 500 участия в научни форуми, 4 глави от книги