Футболният клуб Торино е италиански отбор от едноименния град в Северна Италия, основан през 1906 година. Тимът има дълга и славна история, но по-големите успехи са останали далеч в миналото. В актива си има 7 шампионски титли на, 5 купи на страната и няколко успеха на международната сцена. Въпреки че по трофеи отстъпва значително на именития си съперник Ювентус, Торино се радва на голяма популярност и в самия град привържениците му преобладават. За емблема клубът избира именно символа на града – бик, изправен на задните си крака.
Най-силният период за отбора е през 40-те години на 20 век, когато е петкратен шампион в Серия А, а играчите му са гръбнакът на националния тим на Италия. Така се ражда и прозвището му – Великият Торино. За жалост невероятната история на този гранатово червен тим приключва много бързо, когато на 4 май 1949 г. (точно преди 72 години) целият футболен отбор загива при самолетна катастрофа в Суперга. Тридесет и един души умират, а оцелели няма.
Всичко започва през лятото на 1939 година, когато индустриалецът Феручо Ново встъпва в длъжност като президент на Торино. Първите му стъпки на този пост са да реорганизира клуба и след предложението на великия Виторио Поцо да направи управлението по модел на аглийските отбор, той е заобиколен от грамотни кадри, които помагат на Торино да се издигне. Така още през сезон 1941/42 „виненочервените“ успяват да спечелят Копа Италия срещу Венеция и титлата от Серия А, като стават първият отбор, който прави дубъл.
През 1944 г. Италия е разделена на две от готската линия, опустошена от Втората световна война. И все пак първенството продължава и по решение на Федерацията е организирано в групова фаза. Торино стига до полуфиналния кръг, но в крайна сметка губи турнира. Следващите 3 сезона за тима обаче са феноменални. Торино печели италианското първенство през кампаниите 1945/46, 1946/47 и 1947/48, като при последната записва и редица рекорди.
На 4 май 1949 г. отборът излита от Лисабон, след като е загубил с 3:4 в приятелски мач срещу Бенфика. Самолет Fiat G.212 на италианските авиолинии навлиза в гъста мъгла, която обвива Торино и околните хълмове. В 17:05 часа, поради липсата на видимост, самолетът се разбива в опорната стена на базиликата Суперга. Сблъсъкът предизвиква смъртта на всичките 31 души на борда, включително футболисти, треньори, журналисти и екипаж.
Поради различни причини на самолета не са се качили няколко играчи, радиокоментатор, бившия треньор на националния отбор на Италия Виторио Поцо, както и самият президент на клуба – Феручо Ново, който тогава е болен от грип.
През сезон 1948/49 отборът на Торино е бил близо до спечелване на Калчото. Два дена след катастрофата в Суперга „биковете“ са обявени за шампиони на Серия А, а противниците им, както и самият клуб, излизат с младежките си отбори в останалите четири мача след трагичния инцидент.
Поради голямата репутация на отбора по това време, освен в Италия, трагедията е широко отразена и в световната преса. В деня на погребението, близо 1 милион души излизат по улиците на града, за да се сбогуват с футболистите. А шокът остава толкова голям, че на следващата година националният отбор на Италия пътува за Световното първенство в Бразилия с кораб.
По този начин приказката за Великия Торино приключва със злощастен край. Един от най-великите отбори на 40-те години на миналия век бе победен само за няколко минути от… смъртта. В мемоарите си по-късно Виторио Поцо пише: „За една вечер Торино изчезна. Нямаше го. Изчезна, изгоря… Те загинаха като армия, заедно в една от акциите си. Италианският футбол бе мъртъв.“
Но подвизите на този отбор никога няма да бъдат забравени, като и до днес край базиликата на Суперга е покрита с цветя, флагчета, снимки и фланелки в цвета на отбора. А фотосите на онези от славния тим са там, където останаха телата им.