Апелативният съд във Велико Търново намали присъдата по наказателното дело за смъртта на 18-годишния Алекс от град Бяла, Русенско.
С присъда от 14 ноември 2018 г. окръжният съд в Русе е признал подсъдимия Валентин Маринов за виновен за това, че на 8 юли 2017 г. умишлено умъртвил Алекс Ангелов по хулигански подбуди, съобщава Монитор. Поради което извършителят бе осъден на 20 години лишаване от свобода при първоначално строг режим и да заплати по 100 хил. лв. на родителите на жертвата, като олезщетение за претърпените от тях неимуществени щети. След като стигна до Върховният съд делото беле върнато за ново разглеждане от апелативния съд във Велико Търново. Съгласно дадените от ВКС указания, по делото е назначена комплексна допълнителна съдебно-медицинска експертиза с участието на съдебни медици и физик. С решение на въззивния съд от 30 януари 2020 г., присъдата на Окръжен съд – Русе е изменена. Срещу това решение са подадени касационен протест и жалби от частните обвинители. Следва ново решение на ВКС от 21 юли 2020 г., с което новото решение то е отменено изцяло, а делото е върнато повторно за разглеждане от друг състав. Съгласно дадените от ВКС указания, са разпитани повторно шестима свидетели и е прието заключението на нова тройна комплексна съдебно-медицинска експертиза.
„След задълбочен анализ на събраните по делото доказателства съставът на въззивния съд приема за основателно възражението на защитата, че първоинстанционият съд неправилно е квалифицирал деянието на подсъдимия като престъпление по чл. 116 – предумишлено убийство, вместо като такова по чл. 124 – нанасяне на телесна повреда.
Съставът на Окръжен съд – Русе е приел, че подсъдимият е осъществил престъпление „убийство“ при форма на вината „евентуален умисъл“, т.е. че е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасни последици – смъртта на подстрадалия и е допускал настъпването на тази смърт. Това становище според въззивния съд не кореспондира със събраните доказателства. Нанесеният от подсъдимия удар в лицето на пострадалия е бил със слаб интензитет, което се установяван от комплексната допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Нанасянето на този слаб удар не би могло да бъде свързано с желание от страна на подсъдимия да нанесе сериозни телесни увреждания или да причини смърт и подсъдимия не е допускал настъпването на такава.
Целта му е била да предизвика предимно болка (като възмездие за нанесеният преди това удар от пострадалия А.А. в лицето на племеника на подсъдимия – свидетеля Й. Й.), като допуска единствено възникването на евентуална лека травма в областта на лицето, каквато би могла да остане след подобен слаб удар. Последвалите събития, като резултат са надхвърлили желаното от подсъдимия. С удара е задействан причино свързан процес, който включва ударния импулс, изваждане от равновесие на пострадалия в резултат от неустойчивото положение на тялото при отстъпването назад и влиянието на алкохолното опиване на последния (2,06-2,09 промила, според заключението на вещите лица), които са довели до неконтролируемо падане на пострадалия назад, удар на главата в бетонните плочки и тежка черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, а в последствие и до смърт.
Подсъдимият не е предвиждал и не е искал настъпването на тези последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Въззивният съд приема, че по отношение на нанесената лека телесна повреда подсъдимият е действал във форма на вината „пряк умисъл“, докато по отношение на средната телесна повреда и настъпилата смърт, действията на подсъдимия са непредпазливи, при форма на вината „небрежност“, пише в мотивите към решението си апелативният съд. Поради това първоначалната присъда от 20 години е изменена на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, които подсъдимият да изтърпи при общ режим. По отношение на размера на гражданските искове, съдът потвърждава присъдата на окръжен съд Русе. Решението на Апелативен съд – Велико Търново подлежи на протест и обжалване пред Върховния касационен съд.