Принц Филип е роден на 10 юни в 1921 г. в семейството на гръцкия принц Андрей. След отричането от престола на краля на Гърция Константин през 1922 г. семейството заминава за Франция, а по-късно се установява във Великобритания.
През 1940 г. Филип завършва Кралския военноморски колеж в Дартмут със званието мичман. Като офицер той участва във Втората световна война в Европа и в Азия.
Филип се оженва за бъдещата кралица и своя далечна братовчедка Елизабет II през 1947 г. От брака си двамата иват пет деца — принц Чарлс (родена 1948 г), принцеса Анна (родена 1950), принц Андрю (роден 1960) и принц Едуард (роден 1964 г).
Бащата на Филип е от датската династия Глюксбург. Неговата майка – принцеса Алиса – е от рода Батенберг.
През 1997 г. по случаи златната им сватба кралица Елизабет, казва: „Той беше моята сила и остана такъв през всичките тези години“.
Смъртта му потапя нацията и кралското семейство в траур и слага край на брака му с Елизабет – кралицата, която го обожаваше още от тийнейджърските си години, отбелязват от британското издание DailyMail.
Единбургският херцог, голямата любов на суверенната владетелка, кротко предаде Богу дух в Уиндзорския замък едва няколко седмици след едномесечен престой в лондонска болница поради инфекция и датиращ отпреди сърдечен проблем.
„Моята първа, втора и последна задача е никога да не изоставям кралицата„, обясни той на частния си секретар веднага след своето бракосъчетание през 1947 г.
Преданост, високо ценена от Елизабет Втора, която публично призна, че е бил нейна „сила“ и „опора“.
Принц Филип служи в Кралския флот и, оставайки настрана собствените си амбиции в кариерата, той доказа силното си чувство за дълг да служи на страната чрез стотици ангажименти всяка година, отказвайки да спре да работи дори през 90-те си години.
Роден на остров Корфу като принц на Гърция и Дания, Филип учи в Шотландия, а от 1939 г. е курсант в Кралския военноморски колеж в Дартмут, Южна Англия. Тогава – 18-годишен, среща за пръв път 13-годишната принцеса Елизабет. По време на Втората световна война служи в кралските военноморски сили, бързо се издига в кариерата и пред него се отварят блестящи перспективи.
След войната двамата с Елизабет се сгодяват. Първоначално кралското семейство го гледа с лошо око.
„Смятаха го за груб, невъзпитан и очакваха от него изневери“, разкрива впоследствие Алън Ласел, частният секретар на крал Джордж Шести.
Двойката сключва брак на 10 ноември 1947 г. Раждат им се четири деца – Чарлз, Ана, Андрю и Едуард. Филип е принуден да се откаже от титлите си по рождение, но става херцог на Единбург. Става британски поданик и приема в англицизиран вид фамилното име на майка си – Маунтбатън.
След коронацията на Елизабет, наследила трона през 1952 г., той става принц-консорт и заема завинаги второто място след съпругата си. Принуден е да се откаже от военната си кариера и по-късно признава, че му е било тежко да приеме това. Воден от силно чувство за дълг, принц Филип усърдно се вживява в новата си роля – стига дотам, че покровителства над 780 организации, а в течение на 15 години оглавява Световния фонд за природата.
Единбургският херцог се оттегля от задълженията си през август 2017 г., след като е участвал в над 22 000 официални публични прояви, откакто съпругата му се възкачва на престола през 1952 г.
През ноември 2017 г. принц Филип и Елизабет Втора празнуват в Уиндзорския замък платинената си сватба. Камбаните на Уестминстърското абатство, където навремето са венчани, бият в продължение на повече от три часа в чест на височайшата двойка.
Eто някои от най-забавните лафове и гафове на принц Филип през годините, предоставени от DarikNews.
– „Изглеждате сякаш сте готов за лягане“ – към нигерийския президент през 2003 г. по повод традиционната му роба.
– „Май не сте си проектирал брадата толкова добре“ – към дизайнера Стивън Джъдж през 2009 г., коментирайки катинарчето му.
– „В стриптийз клуб ли работите?“ – към жена морски кадет през 2010 г., споделила, че се е трудила почасово в нощно заведение.
– „Имате ли бельо от същия плат?“ – посочвайки традиционното шотландско каре в разговор с лидерката на местната Консервативна партия на прием през 2010 г.
– „Децата ходят на училище, защото родителите им не ги искат вкъщи“ – към пакистанската активистка и най-млада носителка на Нобелова награда за мир Малала Юсуфзай през 2013 г.