Университетите
Коронавирусът и многобройните му варианти, заради които научихме гръцката азбука, повдигна много обществени въпроси в обществото и направи огромни паралели. Един от проблемите, които се появи, е провеждането на обучението в онлайн среда, не защото това е добра или лоша идея, а защото показа готовността на страната ни да работи върху съвременни устройства, а не върху канцеларски материали, а тя беше абсолютно никаква. Първоначално имаше проблеми с провеждането на занятията, второ родителите бяха недоволни, че децата им са вкъщи, трето пък, което засегна университетите и то само държавните – претоварените остарели системи като Moodle, както и постоянните крашове по време на лекции и изпити, демонстриращи каква е истинската цена на това да избереш по-евтиното и да се опиташ да покриеш някой лев.
От днес стана ясно, че учениците ще се завърнат в училище още от следващия понеделник, та това отново наведе до въпроса дали университетите също ще се върнат присъствено.
Могат ли да се върнат присъствено студентите?
На студентите поначало никога не е било забранявано да посещават университетите си, не и поне според заповедите на здравния министър. Още от самото начало те имат свободата сами да решат как да проведат своето обучение.
Държавните университети като Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Университетът за национално и световно стопанство веднага преминаха към онлайн обучение. Частните университети като НБУ запазиха своята смесена форма на обучение.
Проблемът с връщането към присъственото обучение
Проблемът с връщането към присъственото обучение е съвсем прост – коронавирусът. На този етап една не много голяма част от студентите са ваксинирани. По-голямата част от тях притежават сертификат за преболедуване. Това не беше проблем до преди няколко седмици, респективно преди появата на новия вариант Омикрон. Сега обаче е, тъй като се доказа ниският ефект на имунитета от преболедуване срещу този вариант.
Всъщност, експерти като д-р Аспарух Илиев не веднъж се изказаха, че вълната от Омикрон предстои да се случи точно след празниците. При все, че още си поемаме дъх от предната, а смъртните случаи и новозаразените въобще не са малко, сега не е моментът, когато огънят все още гори, да хвърляме и туба бензин в него.
Друг проблем е самата безотговорност на университетите към този проблем. Преминаването в университета със сертификат се извършва без той да бъде сканиран, следователно абсолютно всеки може да влезе, без значение дали е тестван, преболедувал или ваксиниран. Всички сме наясно, че мерки в аудиториите не се спазват, а немалка част от лекциите са или за целия курс, или за целия поток, а за някои специалности това надвишава над 200 души в едно помещение.
Самата безотговорност и на студентите също играе голям фактор – фалшиви сертификати, представянето на чужди такива, неспазването на мерки, случаите, в които някой от студентите се зарази и нито той предупреди университета, а в случаите, в които университетът е предупреден не се предприемат никакви действия. Тестването в градове като София, ако се случва като в училищата – веднъж седмично, то тогава е напълно неефективно и безсмислено, по простата причина, че тестовете винаги показват настоящето състояние, а не това какво ще бъде след няколко часа. Като споменахме тестовете трябва да отбележим и какви ще бъдат месечните разходи за тях, тъй като изваждайки сертификатите за преболедували и ваксинирани, по-голямата част от учащите ще трябва да се тества постоянно.
Проблемът с ниската ваксинация не може да бъде хвърлен върху студентите. Ако някой носи пряка отговорност за него, това са медиите, това са политиците.
Вината на медиите и политиците за провалената ваксинация
Коронавирусът е нещо, което категорично се стовари като голяма изненада на човечеството. Това доведе до огромен поток от информация и сблъсък на мнения.
Медиите постоянно показваха хора като доц. Мангъров, които без да коментирам тяхната експертиза и това на колко хора са помогнали, изказваха негативно мнение срещу ваксинацията и дори се съмняваха в съществуването и опасността на вируса. Друг проблем от медиите е непрестанното представяне на информация – всяко едно ново проучване за COVID се цитираше, публикуваше, обсъждаше се. Вместо да се сумират определени данни и тогава да се излиза с позиции, с мнения от експерти и прочее, всяка нова спекулация се представяше за категоричен факт, което доведе до объркване на масовия гражданин.
Вината на партиите е желанието им да грабнат властта. Това доведе до многократна промяна на мнението през месец – от призив за ваксиниране, до позиции против ваксинацията, дори се случи да се сравнява ваксинацията за пътуване с приемане на еднополовите бракове – всякакви абсурди. Случва се така, че докато една партия е на власт при по-малко случаи от настоящите обявява пълен локдаун, обявява строги мерки, а когато излезе от властта прави брифинги и в нажежена обстановка призовава за тяхното премахване. Това е жив пример как популизмът и опитът да се грабне частица власт, маскирана като „на нас ни пука за хората“ могат да бъдат просто игра със здравето и живота на хората.
Политическата вина не спира до тук. Ниската първоначална информация, която имахме и ни се представяше от политиците за абсолютна, е още една от причината хората да нямат доверие във ваксинацията. Първоначално политиците излизаха и казваха, че след като бъдат приложени съответните дози от ваксината, няма да има нужда от повече, те ще траят вечно, както го казваха и експерти. С течение на времето и със събирането на повече информация стана ясно, че ще има нужда от трета доза ваксина, което доведе до емоционални мерки из Европейския съюз, като например задължителна трета доза за пътуване по някои места. Рязка реакция, която даде повече почва на антиваксърите.
Прибързаните решения, прибързаните мерки, които често се биеха една с друга, огромният поток от информация, без значение дали е факт, желанието за власт, това е в основата на ниската ваксинация и няма никакво основание гражданите да бъдат обвинявани за нея.
Какво е решението?
Решението, което ще удовлетвори абсолютно всички – смесеният вариант на обучение.
Не са малка част студентите, които искат да се върнат присъствено. Не са и малка част тези, които желаят да продължат обучението си онлайн, а да бъдем реалисти – каквото и да си говорим, над 90% от специалностите, които нямат практически упражнения и нямам предвид упражнения, които могат да бъдат извършени от разстояние, а такива като тези на медиците, могат да продължат обучението си под смесена форма.
Такъв перфектен пример за това е НБУ. Нов български университет отдавна е преминал към дигитализацията и предоставя чудесни възможности – учениците, които желаят да ходят присъствено, показват своите сертификати и присъстват на лекции, тези, които не могат, а пък може би и не желаят да присъстват или постоянно да се тестват, получават възможността да наблюдават лекцията от онлайн среда, или пък да я изгледът по-късно, ако този час не е бил удобен за тях.
Това разбира се е една утопия за студентът от държавен ВУЗ. Вместо да предприемат действия в тази насока, държавните ВУЗ-ове предпочитат или пълно онлайн обучение, или присъствено – нищо по средата. Възможността лекция да бъде записана и качена я няма никъде, тъй като някои от все още старите преподаватели изпитват страх, че ще бъдат качени някъде, или че лекциите им ще бъдат достъпни за всички, въпреки че студентите им търгуват с горните курсове за материали и лекции от миналите години (Пазарът реши). Желанието да се научат да работят с нова техника при голяма част от тях напълно липсва.
Защо смесеното обучение е бъдещето и трябва да се стремим към него?
Както споменах, не са малко колегите, които желаят да се върнат в университета, но не са и малко тези, които желаят да продължат обучението си онлайн. Това е така, защото дигитализацията се оказа доста удобна за няколко вида студенти – тези, които работят, тези, които са от друг град и тези, които имат дейност извън университета.
Това е така, защото един от проблемите с висшето ни образование е провеждането на лекциите. В университети като УНСС, където корпусът е в Студентски град, дупките от няколко часа са по-поносими. В такива като в СУ, чийто факултети се намират на немалко разстояние от общежитията, дупките от по няколко часа са непоносими. Прекарването на между 2 и 4 часа на ден в градския транспорт, когато имаш лекции от 9 до 13 и после от 18 до 20, те поставя във варианти или да правиш точно това, или да стоиш в университета по цял ден, като блокира възможностите за работа, спорт или други дейности, които са съвсем нормални за един млад човек.
И разбира се ,тук винаги идва аргументът, че „образованието е на първо място“. Никой не отрича това, но университетите трябва да разберат, че те са инвестиция, а не настоящ доход. Не са малко студентите, които работят и се издържат сами и точно тези огромни дупки им пречат по един доста тежък начин.
Именно заради това вариантът със смесеното обучение е такъв, към който държавните ВУЗ-ове трябва да се стремят. Те ще позволят на студентите, които желаят да присъстват в университета да присъстват на лекциите, а на тези, които работят, които ги е страх от COVID, които не желаят да се тестват или ваксинират, или пък някаква друга причина, поради която не могат да стигнат до университета, също да бъдат част от лекцията или съответното упражнение. Това ще даде на студентите много повече време и възможност да присъстват абсолютно винаги на своите лекции и упражнения без значение къде са, а със спестеното време, което не прекарват в градски транспорт или в огромните дупки между лекциите да тренират, да работят, да запишат някой курс или да правят нещо, което на тях им харесва. Смесеното обучение е бъдещето.