Открай време над българските земи бдят мощи, нетленни останки и частици на множество светци, за които се смята, че притежават чудодейната сила да изцерят всеки, който повярва в тях и се помоли. Всяка година стотици поклонници – както българи, така и чужденци, се отправят към храмовете по нашите земи с надеждата светините да им дадат здраве и лъч светлина, предават от Монитор.
А това желание да се отдаде почит на Бога събира множество богомолци на най-светлия празник за Православната църква – Възкресение Христово. По този повод йеромонах Мелетий, зам.-ректор на Софийската духовна семинария, разказва повече за мястото на частиците в християнската традиция и за чудодейните им сили по нашите земи.
„Почитта към частиците възниква от първите години на християнството. Още ранните християни са взимали телата на мъчениците християни, които не са се отрекли от Христос по време на гоненията в първите 3 века от възникването на Църквата и поради това са били мъчени и убивани, а след това телата им са прибирани и са били почитани. Били са погребвани тържествено и на местата на техните гробове християните са се събирали, за да отслужват литургия. Впоследствие се забелязва, че край тях се случват много чудеса – изцеление на болни или други знамения, че Господ помага чрез телата на тези свои светии“, разказва духовникът.
Той обяснява, че зад голямата почит на християните към мощите и частиците от светци стои преди всичко любовта към самия Господ. „Ние ги почитаме, защото така почитаме на първо място Господ, който се е прославил в тези свои светии – тези хора, които са живели по неговата воля и по неговите заповеди и са изпълнили Евангелския закон. Покланяйки се пред тези частици, ние се обръщаме и с молитва към светеца. А светецът е такъв човек като нас, който може пред Божието лице да застане и да се застъпи за нас. Това е нашата вяра – че светците са хора като всички останали, но са достигнали святост близко до Бога и могат много да ни помогнат, понеже те самите са били хора и познават трудностите ни.“
Освен това тази традиция показва и какво значение има човешкото тяло за християнската религия. Въпреки че често се разсъждава, че християнството прославя духа на човека, а пък тялото трябва да бъде неглижирано, йеромонах Мелетий обяснява, че тези схващания са погрешни. „Почитайки мощите и частиците, ние си даваме сметка, че Господ е сътворил човека в душа и в тяло и че вечният живот, Божието царство ще бъде за всички хора в душа и в тяло. Това е и Възкресението – възкресение в тяло. В този смисъл светите мощи са нещо, което ни напомня, че всички ние един ден, когато Господ дойде втори път, ще придобием такива тела, които да не стареят, да бъдат вечни и това е един залог на Възкресението.“
Духовникът ни споделя, че по българските земи най-тачените останки, на които се молят християните, са тези на Свети Иван Рилски – считан за най-големия български светец и небесен закрилник. „Много скъп на сърцето на българина, разбира се, е Свети Йоан Рилски – нашият духовен баща, един човек, който вече повече от 1000 години е светлина за нашия народ. Неговото нетленно тяло, което наистина не се е поддало на тлението, се съхранява в Рилския манастир и всички ходим там да му се поклоним като на един жив човек.“
Но Рилската обител привлича миряните не само заради големия си покровител, а и защото пази много други светини, помогнали на стотици болни. „Освен мощите на Свети Иван Рилски има една много древна икона на Света Богородица, около която, както и в нея, има вградени много мощи на светии. Тя е подарък от един византийски император, който от благодарност за изцелението на свой роднина подарява тази икона – тя се съхранява и до ден-днешен и всеки, който отиде, може да й се поклони. Има много хора, които са намерили решение на свои трудни моменти, като са се обърнали именно към светиите. В Рилския манастир има цели книги със записани лични свидетелства на хора, които са получили изцеление или са придобили дете след дълго безплодие, или са получили някакъв друг отговор на своите молитви.“
Частици от Св. Иван Рилски се пазят всъщност в не много български храмове. Сред тях са Видинската епархия, храм „Рождество на Пресвета Богородица“ в Търново, Чипровският манастир, храм „Св. Йоан Рилски“ в Харманли, храм „Преображение Господне“, кв. „Лозенец“, София, едноименният храм в Перник, както и храмът на Софийската семинария, също посветен на покровителя на българите.
„Частицата от него – най-голямата ни светиня, която е подарена от Рилския манастир, се пази в специална мощехранителница в храма на Семинарията. Отделно имаме мощи на много светии – на Света Екатерина, Света Варвара, на Свети Харалампий, Свети Теодор Тирон, Свети Теодор Стратилат, Свети Трифон, Свети Пантелеймон. Имаме и частица от мощите на един по-съвременен светия – Свети Арсений Кападокийски, който умира 20-те години на ХХ век и има много интересен живот. Всичко това е едно благословение за учениците тук, за преподавателите и за хората, които се молят в нашия храм, да сме обградени от молитвите на тези светии“, разказва още йеромонахът.
Освен към него българският народ отправя голяма надежда и към мощите на последния пророк от Свещеното писание – св. Йоан Предтеча и Кръстител, които се пазят в Созопол. Малко са държавите, които действително могат да претендират за нетленни останки от този голям светец и откриването на такива преди 10 години по нашите земи бе посрещнато като изключителен празник. Тогава историци възкликнаха, че България става поклонническа земя и към нея ще пристъпят християни от целия свят. „По думите на самия Иисус Христос Йоан Предтеча е най-голям в Божието царство и когато имаме частица от тялото на този светия, това е голямо благословение за българския народ“, казва заместник-ректорът на Семинарията.
Други по-големи светини, към които българите силно се прекланят, е в храм „Св. Неделя“.
– там се съхранява и цялото тяло на сръбския крал, православен християнин Стефан Милутин. „Даже до ХХ век тази църква се е наричала не „Света Неделя“, а „Свети Крал, именно в памет на мощите на този светец“, добавя още той.
Изключително важни за българите частици са и тези на Свети Климент Охридски, които се пазят в столичния храм „Св. Седмочисленици“, във Видинската епархия, в параклиса на Богословския факултет на Софийския университет и в храма „Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив.
Над Видин пък освен св. Иван Рилски и св. Климент Охридски бдят също и частици от Господния кръст, както и от Маврийския дъб, където тримата ангели са се явили на Авраам. Пазят се и частици на св. Пантелеймон, св. Екатерина, св. Варвара, св. Теодор Тирон и други православни светци.
За първи път частица от Светия Кръст Господен влиза в България през 2010 г.
в Неврокопската епархия и е посрещната първо в Гоце Делчев с голям празник, който привлича много поклонници. А в Хаджидимово, на 15 км от Неврокоп, храмът пък се смята за най-богатия на частици след Рилския манастир. Там се пазят мощехранителници с нетленните кости на св. Георги, св. Лазар, Йоан Кръстител, Йоан Златоуст, Йоан Богослов, св. Никола, св. Василий Велики, св. Пантелеймон, св. Григорий Богослов, св. Стефан, св. Захарий, св. Мария Магдалена, св. Елисавета, св. Марина.
„В Хаджидимово има чудотворна икона с частица от свети Георги Победоносец, благодарение на която са се извършвали много различни чудеса и изцеления и хората се покланят. Знаем, че не само християните, ами дори и мохамедани ходят там с молитва при свети Георги“, казва още йеромонах Мелетий.
Освен в Хаджидимово частици от свети Георги се пазят в още 4 български храма.
Най-голямото парче от мощите на свети великомъченик Георги се пази в катедралния храм в Русе, което е подарено от католическата църква през 2003 година. Частица от негова кост е вградена в светия престол в олтара на Ротондата в София, която също носи неговото име. Малки частици има и в храма „Свети Георги” при столичните Пет кьошета, и в Кремиковския манастир край столицата, където светинята е вградена в икона на свети великомъченик Георги, която се смята за чудотворна.
От Кръста на разпятието частици се пазят още в храм „Св. Георги Победоносец“ в столичния квартал Горубляне, както и църквата „Възнесение Господне“ в София. Тя е отделена от по-голям къс, донесен у нас от Охрид и пазен дълго в специален фонд на Националния исторически музей, а преди няколко години разделен и раздаден на много храмове в София, в Бургас, Пловдив, Ловеч и в църквата „Св. Архангел Михаил“ в морското село Българево по настояване на местния свещеник отец Методи. Донесено е лично от тогавашния Варненски и Великопреславски митрополит. Частица от Разпятието има и в Духовната семинария, в манастира „Св. св. Константин и Елена“ край Варна, Кръстова гора в Родопите.
Едно от последните големи тържества на родна земя, свързано с частиците, беше и пренасянето на мощите на двама сердикийски светци – свети Климент, папа Римски, и свети мъченик Потит, които са първите прославили се християни по нашите земи. Дар от самия папа Франциск, те бяха донесени в София от апостолическия нунций монсеньор Анселмо Пекорари и бяха пренесени от сградата на Софийската митрополия до старинния храм „Св. София“ миналия септември.
Йеромонах Мелетий разказва още, че по българските земи действително има много частици и много хора, които са успели да са спасят благодарение на тях.
Земите ни са защитени с молитвите и благодатта на много хора, живели по тези свети земи“, потвърждава духовникът. За съжаление обаче в последните години доста монаси донасят от чужбина мощи и икони, за които се твърди, че са чудотворни, но доказателства за това няма, а някои мошеници дори продават фалшиви реликви. Точно затова заместник-ректорът на Семинарията напомня, че не трябва да се отнасяме към частиците като към някакви машини за желания, а вместо това да осъзнаем, че истинската им сила идва от Бог.
„Светите мощи не са някакви магически предмети, някакви талисмани, които искаме да имаме в по-голямо количество. Дори и човек да се покланя пред мощи, за които не е сигурен, че са напълно автентични, той не се покланя пред самия материал, а както в случая с иконите – пред светията. Няма как да изискваме сертификати за нещо толкова старо, но човек може да е със спокойна съвест, когато се покланя с истинска молитва и вяра. С ума си, със сърцето си, с душата си той се моли преди всичко на светията, а не на дървото или на материала, от който е изработена мощехранителницата, или на това, което е в нея. Господ извършва чудесата не заради иконите или заради мощите, ами заради нуждата и вярата на човека, който се моли“, обобщава той.