Автор: Георги Матеев
На днешния ден- 28.02.1867г.- в град Охрид е роден Александър Протогеров. Той е една от най-значимите фигури в освободителното движение на македонските българи.
През 1881г. заминава за Княжество България, а на 5 октомври 1882г. става възпитаник на Военното училище в София. През 1885г. взима участие в Сръбско-българската война, след която е награден с орден „За храброст“. След войната продължава обучението си във Военното училище, което и завършва през 1887г. По време на своя служба в Русе оглавява и новосформираното тогава местно офицерско братство, което е част от Македоно-одринската организация, начело с Върховния Македоно-Одрински комитет (ВМОК). На 9 август 1886г. се включва в преврата, при който е свален княз Александър Батенберг.
През 1903г. излиза в запас, за да се посвети на делото на македоно-одринската революционна борба. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Ръководи чета, с която през април на 1903 влиза в неравна битка с турски войски. В нея Протогеров е тежко ранен, а оцелелите му другари го връщат в София, като поради травмите си той пропуска въстанието. През 1905г. напуска ВМОК и се присъединява към ВМОРО. Година по-късно се завръща и в армията. През 1912 година отново я напуска, за да участва в подготовката на чети, които да вземат участие в Балканската война. На 24 септември 1912 е назначен за командващ на 3-та пехотна Македоно-Одринска бригада. Действията на бригадата са част от стратегически план, довел до пленяването на корпуса на Явер-паша по долното течение на река Марица. По време на Междусъюзническата война бригадата участва в сражения срещу сръбските войски. След избухването на Първата световна война участва активно във формирането на 11-та пехотна македонска дивизия, а през 1916г.- на Планинската дивизия. През 1917 участва в потушаването на Моравското въстание, а през 1918 ръководи справянето с Владайското въстание. През 1919г., след края на ПСВ, генерал Протогеров попада в затвора като един от обвинените за краха на националния идеал. Бързо успява да избяга и с Тодор Александров възстановяват дейността на ВМРО.
Едно от събитията, бележещи Протогеров като противоречива личност, е участието му в подписването на Майския манифест, който е асоцииран с Коминтерна и прави разграничение между македонския и другите балкански народи. По-късно, на 18 юли 1924, заедно с Тодор Александров оттеглят подписите си.
На 31.08.1924г. е датата на другото основно събитие, хвърлящо съмнение върху дотогава славещата се с безупречна репутация личност на генерал Протогеров- убийството на Тодор Александров. На път за конгреса на Сеирския революционен окръг предателска ръка убива Александров и неговия телохранител Панзо Зафиров. Протогеров е пощаден по незнайни причини, което води до съмнения, че той е един от организаторите на покушението.
След тези събития властта във ВМРО е поета от Иван (Ванче) Михайлов. Той бързо разкрива организаторите на предателството и осъществява кърваво отмъщение за своя другар. На 12 септември 1924 в хотел Париж в Горна Джумая (днешен Благоевград) Михайлов организира покушение срещу противниците на покойния Тодор Александров, а в Мелнишко смъртта си намират и физическите му убийци. Протогеров е пощаден поради липсата на доказателства за участие в убийството.
Заради подозренията към Протогеров той постепенно губи позиции и влияние във ВМРО. Ръководни дейци на организацията го убеждават да се оттегли от обществената си дейност. Първоначално той се съгласява и заживява във Виена при един от членовете на ВМРО – Никола Велев. По-късно обаче размисля и се връща към активна дейност, създавайки свои последователи- протогеровисти.
Това логично води до допълнително изостряне на отношенията му с Михайлов, което е и причина генералът да бъде ликвидиран на 7 юли 1928г. Михайлов е краен в мнението си за Протогеров, като дори го нарича „Троянски кон за превземането на ВМРО отвътре, използван от комунистите“.
За автора:
Георги Матеев е част от СК „Спаичъ“ (Пловидв). Роден е в гр. Пловдив. Завършва Езикова гимназия „Пловдив“ с немски език. В момента е студент по медицина в Медицински университет „Пловдив“. Интересува се от спорт, история и политика.