Автор: Иванина Тодорова
На днешния ден, 30. март 2021, отбелязваме 151 години от раждането на българския журналист, политик, фолклорист, преводач, етнограф, революционен деец, и историк Иван Петров Кепов. В днешното турбулентно време ние можем с гордост да си спомним за този човек, издигнал се от бедност до върховете във всяка една от многото сфери на българската общественост през едни от най-трудните години на младата българска държава.
Иван Кепов е роден на 30. (18 по стар стил) март 1870 в село Бобошево, Кюстендилско. Обучава се първо в Педагогическото училище в Кюстендил, а сетне записва специалност „История“ в Софийския университет (тогава Софийското висше училище) през 1889 година. Успешно завършва обучението си през 1892 година и решава да се посвети на учителската професия. В продължение на следващите 24 години той обучава редица млади българи в различни части от страната: учител е в прогимназията в Берковица, земеделското училище в Образцов чифлик край Русе, Враца, Варна, Дупница, Кюстендил и София. През този период е член и на учителското професионално движение, като става подпредседател на Българския учителски съюз. Член е на Управителния съвет на Съюза на гимназиалните учители и после на Висшата дисциплинарна комисия при Министерство на просветата.
Редом с учителската професия, Кепов участва и в националноосвободителното движение на българите в Македония. Член е на Македоно-одринската организация, като през 1901 е избран с общо 60 гласа за секретар на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) по време на Осмия македоно-одрински конгрес, където представлява Кюстендилското македоно-одринско дружество. Кепов защитава позициите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация за подготвяне на въстание от дейците вътре в Македония. За Кепов, ролята на ВМОК е предимно подпомагаща функция с финансирането, въоръжението и агитацията от българските земи. В контекста на назряващата вътрешна криза между крилото на генерал Иван Цончев, сарафистите и вътрешните дейци той се опълчва на Цончев и в крайна сметка подава оставка.
Въпреки този неуспех, Кепов не се отказва от това да помогне на народа си по всякакъв възможен начин. Той решава да се хвърли в политиката, като заедно с Найчо Цанов и Тодор Г. Влайков става един от основателите на Радикалдемократическата партия през 1903 г.. Неговите политически връзки с радикалите и неговите възгледи върху международната политика го правят неудобен за русофобските партии. Поради тази причина скоро след създаването на втория кабинет на Васил Радославов през 1913 е изпратен в Кюстендил, където става директор на гимназията. Въпреки този пост той решава да се хвърли в борбата за освобождаване на Македония по време на Първата световна война, като се сражава на Македонския фронт.
През 1916 постъпва като чиновник в Дирекцията по прехраната, но е уволнен оттам. До 1928 работи и в тютюневата фабрика на Т. Д. Кършев. След сливането на фабриката с „Консорциума за тютюн“, Кепов става директор на пловдивския клон. През 1928 година се връща в София и се отдава на книжовна дейност.
Кепов се занимава с литература отпреди участието му в революцията, политиката и бизнеса. Първият му разказ е публикуван в шуменското списание „Искра“ през 1893 г. Първоначално редактира и издава от 1901 година вестник „Изгрев“, а сетне става редактор на списание „Младежка библиотека“ от 1904 до 1907 заедно с Н. Станев и Н. Беловеждов и после на „Учителски вестник“ от 1907 до 1915.
Автор е на научни и научнопопулярни исторически трудове, разкази, фолклорни материали, преводи, на учебници по стара, обща и нова история. Първият му монограф, озаглавен „История на въстанието в Перущица през 1876 г.“ , е издаден през 1931 г. Публикува разкази, статии и изследвания в списанията „Родна реч”, „Извор”, „Училищен преглед”, „Искра”, „Учител”, „Право дело”, „Ученишки другар”, „Демократически преглед”, „Просвета”, „Българска мисъл”, „Знание”, „Венец”, „Младежко ехо”, „Огньове”, „Народна целина”, „Младежко четиво”, във вестниците „Сила”, „Република”, „Нов живот”, „Демократ”, „Гражданин”, „Радикал”, „Здраве и сила”, „Село”, „Политика”, „Мир” и др. под редица псевдоними: Вардарец, Иван Гудуман, Плебей, Учител.
Някои от неговите най-важни творби, повечето от които са многобройно преиздавани, включват „Справочна книга по география”, „Интелигенция и народ” (1925), „Тютюневите работници” (монография, 1926), „Нашата действителност” (1927), „Старите славяни” (1929), „Преди хилядо години” (1929), „Източна римска провинция. Византия” (1929), „Последни Асеновци и Тертериевци” (1930), „България под турско владичество” (1931), „Въстанието в Перущица през 1876 г.” (1931, 1998), „История на Княжество България” (1933), „Из миналото на Бояна” (исторически очерк, 1934), „Миналото и сегашно на Бобошево” (1935), „Българската общественост през X в.” (1938). Изявява се и като преводач от руски – превежда романа „Възкресение” от Лев Толстой, „Морски труженици” от Юго, „Квартеронката” от Майн Рид, „Чуждите капитали” от Брант, географски описания от Сергей Меч и др. Оставя редица недовършени трудове.
Иван Кепов почива на 8 януари 1938 г. в София, оставил зад гърба си една дълга и вдъхновяваща кариера, изпълнена с родолюбие, което го кара да се опита да подкрепя каузата на неговите неосвободени сънародници в Македония, да участва в българската политика с желанието да подобри живота на всички българи и да опознае историята на България посредством своята историческа дейност.
За автора:
Иванина Тодорова е част от СК „Спаичъ“ (София). Тя е завършила НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“ с изучаване на древни езици, литература и история. Има интерес към историята, литературата, езиците и изкуството. Занимава се с писателска дейност в областта на прозата. Следва специалност „Право“ в Софийски университет.