Автор: Дамян Господинов
Костадин Атанасов Паница е роден на 12-ти март, 1857 г. в старопрестолния град Търново. Родът му е стар, произхожда поне от края на XVII век. Корените им са от с. Дебелец. Това е едно от заможните села в Търновско от периода на османското владичество. Жителите му били дервентджии и имали задача да поддържат моста над р. Белица, както и да охраняват важния път, който минавал през реката. В замяна, те имали право да носят оръжие и плащали значително по-малко данъци в сравнение с обикновената рая. Традиционно, в подобни селища свободолюбивия дух и непреклонна гордост на българите избуявали най-силно.
Коста Паница учи в класното училище „Св. Кирил“ в Търново. През 1872 година баща му умира и майка му се преселва във Варна при негови по-големи братя. След като завършва образованието си, и Коста се прибира при майка си. През март 1876 година Коста Паница заминава от Варна за Букурещ, а оттам се мести в Одеса и учи в Одеското Военно училище (1875 – 1876). Участва в подготовката на Априлското въстание. Свързва се с Иларион Драгостинов, Сава Пенев, Иваница Данчев и със съдействието на един от братята си, търговец във Влашко, успява да купи оръжие и го прехвърля в Русе. След това, по съвета на Стефан Стамболов, се връща в Търново и обикаля селата. След неуспеха на въстанието минава Дунава и във Влашко и се записва в четата на войводата Филип Тотю.
Макар и да се бият самоотвержено и храбро, българите са принудени да се изтеглят към Белград, след като сръбските войски са бити от османците по целия фронт. Коста паница, вече натрупал солиден боен опит за своите 19 години, се изтегля заедно с руските доброволци и се включва в императорската армия. Именно тук, през пролетта на 1877 г. го заварва призива от формиращото се българско Опълчение.
Коста Паница се включва в състава на 6-та дружина на III-та Опълченска бригада. В нейните редици, той се сражава в кървавите боеве при Стара Загора, а след това и по време на Шипченската епопея, където редом с останалите български лъвове, оставя името си завинаги изписано със златни букви в страниците на нашата история. За проявената храброст и воинско умение, през февруари, 1878 г. е награден с кръст за храброст. Няколко месеца по-късно се включва в отряда, изпратен в помощ на капитан Петко Воевода в борбата му със сенклеристите в Родопите. За заслугите си там е повишен в офицерски чин подпоручик.
През пролетта на 1878 година Паница служи в Българската войска и за известно време е в Търново. По това време тук са Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Марко Балабанов, капитан Райчо Николов, Георги и Никола Живкови и други. Именно тук възниква комитетът „Единство“, чиято цел е да оказва помощ на тракийските и македонските българи. Паница е член на комитета и след избухването на Кресненско-Разложкото въстание е кредитиран от комитета да събира пари, да набира доброволци и да търси начин за закупуване на оръжие. След потушаването на въстанието през май 1879 г. Паница е назначен на служба във военната милиция на Източна Румелия, като оттам е командирован в Петербург. Завършва Константиновското Военно училище и Петербургската Военно-юридическа академия. През май 1884 г. се завръща в Княжество България, където получава назначение за военен прокурор в Русе и е произведен в звание капитан.
След внезапната война, обявена от Сърбия, Коста Паница е сред първите, които заемат позиции за геройския отпор при Сливница. Коста Паница е определен за командир на т.нар. Смолчански отряд. Корпусът е формиран под първоначалното командване на поручик Атила Зафиров и наброява ок. 1000 души, повечето ветерани-опълченци и доброволци от софийско. Отстъплението от Цариброд на съседните български части на 2 ноември кара Зафиров да се изтегли, за да не попадне в обкръжение. В сръбски ръце попадат Комщица, Изатовци, Смолча и някои други погранични села. Сръбските войски наближават пътя за Берковица – една от важните връзки на София със Северна България. За защитата ключовия маршрут, главното командване изпраща на 4-ти ноември капитан Коста Паница.
В изпълнение на своята оперативна задача, на 6 ноември рано сутринта части от отряда под командването на поручик Зафиров нападат последователно селата Ропот и Комщица и разбиват разположените там сръбски роти. Главното сръбско командване е заблудено за истинския размер и намерения на българския отряд. В следствие на получените донесения, сърбите пренасочват значителна част от силите си за защита на Калотинските теснини. На 14-ти ноември Смолчанският отряд се включва в общото настъпление на Западния корпус на сръбска територия и ден по-късно, усилен с Македонския батальон, съдейства за завладяването на Пирот, превземайки сръбските позиции северно от града. За заслугите си във войната е произведен в чин капитан, а по-късно и в майор.
След победния край на Сръбско-българската война, Коста Паница става един от най-ревностните поддръжници на княз Александър Батенберг. Полага всички усилия да задържи княза на престола и заема твърда анти-руска позиция в хода на кризата около абдикацията на Батенберг. По време на конституционната и политическа криза от 1886-1887 г., Паница подкрепя своя стар приятел и съратник Стефан Стамболов.
Междувременно застава начело на Българомакедонския централен революционен комитет „Искра“. Паница е непримирим радетел за освобождаването на Македония от османска власт и заема остра позиция срещу всякакви тези за компромис по македонския въпрос. Именно тази му непримиримост постепенно го отчуждава от Стамболов, който като премиер се опитва да води политика на помирение с Османската империя. Допълнителна вреда в отношенията им внася позицията на Коста Паница спрямо новият княз на България – Фердинанд. Паница вярва, че единствено връщането на Батенберг може да гарантира доброто бъдеще на България.
На 21 януари 1890 година е разкрит заговор в столичния гарнизон за убийство на княз Фердинанд и министър-председателя Стамболов. Негов организатор е майор Коста Паница. Организиран е специален военен съд, в който участват бъдещите герои от балканските войни Рачо Петров и Васил Кутинчев. Останалите заговорници са осъдени на различни срокове затвор, но за Коста Паница е отредена смъртна присъда. Стефан Стамболов е особено настоятелен в желанието си да я осъществи, а Фердинанд тактично я разписва и напуска страната, прехвърляйки цялата публична отговорност върху премиера. Екзекуцията на майор Паница е извършена на 16-ти юни 1890 г., ок. 10 ч. На разстрела в Пешия лагер край дн. квартал Красно село присъства целия офицерски елит на страната.
През 1986 година е създаден документален филм за живота му – „Коста Паница – черти из живота и времето му“, режисьор – Светослав Овчаров, сценарист – Георги Чолаков. В Националния военноисторически музей се съхраняват отличията, с които е бил удостоен Коста Паница, както и негови лични вещи.
За автора:
Дамян Пенков Господинов е част от СК „Спаичъ“ (София). Роден е в гр. Плевен на 15. 01. 2002 г. До 8-ми клас е ученик в НУИ „Панайот Пипков“ със специалност „Пиано“, След това се премества в СУ „Иван Вазов“, което завършва през 2020-та година. Изучава право в Софийски университет и е автор във „Война и мир“