Автор: Иванина Тодорова
Марин Големинов е роден на 28 септември 1908 г. в Кюстендил. Той е български композитор, музикален критик, диригент, педагог и общественик, академик, носител на наградата „Готфрид фон Хердер“. Марин Големинов принадлежи към второто поколение български музиканти. Като преподавател е ключова фигура в прехода между българските поколения и обучава български музиканти в продължение на дестилетия. Неговата музика за пръв път интегрира български фолклорни елементи в класическата музика.
Завършва Националната музикална академия през 1931 г. Изучава цигулква под ръководството на професор Тодор Торчанов и теория на музиката под ръководството на професор Добри Христов и професор Никола Атанасов. От 1931 до 1934 година се обучава в Schola Cantorum de Paris, като изучава композиране под ръководството на профсор Винсент д‘Инди, Пол льо Флем, Марсел Лабе и Албер Бертлен. Присъства на лекции по комозиране на Пол Дюка в École Normale de Musique de Pari, както и по теория на музиката, естетика и литература в Сорбоната. През 1934 година се завръща в България и става чен на дружеството „Съвременна музика.“ Свири втора цикулва в известния квартет „Аврамов“ (1935-1938). Той е сред основателите на камерния оркестър при Радио София и е негов пръв диригент (1936-1938). През 1938 година заминава за Мюнхен, за да специализира дирижиране и композиция под ръководството н Карл Еренберг, Йозеф Хаас и д.-р. Кнаппе в Музикалната академия. След 1943 е преподавател в Националната музикална академия, като преподава инструменти, оркестрация, дирижиране и композиция в продължение на 4 десетилетия. Избран е за ректор (1954-1956) и директор на Софийската опера и балет (165-1967).
Автор е на четири опери, две танцови драми, сред които шедьовъра му „Нестинарка“, творби за хор и оркестър, четири симфонии и редица други творби за симфоничен и струнен оркестър, осем струнни квартета и други камерни творби за различни инструменти, хорови и солови песни. Голяма част от неговите творби са част от постоянние репертоар на българските изпълнители. За своите музикални постижения печели наградата „Готфрид фон Хердер“ на Виенския университет (1976). Удостоен е с други отличия, включително Димитровската награда (1964) и ордер „Георги Димитров“ (1983), награда „Герой на социалистическия труд“ (1978), „Народен артист“ (1965), удостоен е и с почетно гражданство на Кюстендил (1983), Стара Загора (1977) и София. През 1989 се присъединява към Българската академия на науките и е удостоен с титлата „Академик.“ Става доктор хонорис кауза на Националната музикална академия в София и на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Автор е и на четири учебника и студии по теория на музиката и над 200 академични разработки, публикувани в България и чужбина.
Далеч преди влизането на България в Европейския съюз, Марин Големинов вижда нашата култура като европейска и, за разлика от редица свои съвременници, се стреми да интегрира фолклорното с европейското. Неговият авангарден подход му донася признанието и уважението на музикантите не само в България, но и в чужбина.
Умира на 19 февруари 2000 година. Една от последните му творби се нарича „Възкресение за живите.“ На днешния ден отбелязваме 113 години от рождението на този невероятен български музикант, композитор и диригент и сме сигурни, че неговата дейност му е спечелила безсмъртие в аналите на българската музика.
За автора:
Иванина Тодорова е част от СК „Спаичъ“. Тя е завършила НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“ с изучаване на древни езици, литература и история. Има интерес към историята, литературата, езиците и изкуството. Занимава се с писателска дейност в областта на прозата. Следва специалност „Право“ в Софийски университет.