Вероятно има по-висок риск за заразяване с COVID-19 при хората със захарен диабет. Но със сигурност има по висок риск от тежко протичане на болестта при тях, за апаратна вентилация и смъртност. Смъртността при хората с диабет е три пъти по-висока. Това каза в пред Канал 3 ендокринологът проф. Здравко Каменов.
Диабетът сам по себе си води до супресия на имунната система. Присъствието на високи нива на кръвната захар води до гликиране на антителата. Хипергликемията води до гликиране на рецепторите върху клетктките, закоито се хваща коронавирусът. Захрният диабет води до микро и макросъдови смущения. 2/3 от хората със захарен диабет загиват от сърдечно-съдово заболяване.
Проф. Каменов отбеляза, че увредите първо са в белия дроб – пневмония, фиброза. След това идва цитокиновата буря. Отделят се билогично-активни вещества. Увеличава се риска от съсирване в най-малките съдове. Самият диабет променя тромбоцитите. И двата типа диабет са еднакво рискови по отношение на по-тежкото протичане. Тип 1 се развива в по-младата възраст. При Тип 2 социалната и здравната тежест е по-голяма. Декомпенсацията на диабета е много важно нещо, подчерта ендокринологът.
Жените по принцип имат защита от сърдечно-съдови заболявания до възрастта на менопаузата. След това рискът и при мъжете, и при жените, се изравнява. Средната продължителност на живота на жените е по-голяма. „Половината от хората в интензивните отделения са с висока кръвна захар. От тези 50 процента, само 5% остават с диабет след години. Това говори за остра хипергликемия в следствие от болестта.“, каза още проф. Здравко Каменов.
Неговото мнение е, че когато се приема имуностимулант, той не може да бъде фокусиран, за да свърши работа. Той е резервиран към имуностимулантите. Профилактиката е спазването на мерките.
„В състояние на предиабет нещата са обратими, но обикновено твърде късно се открива диабет тип 2. Може да се прояви по най-разнообразен начин. Има няколко симптома, които се срешат – повишен прием на течности, на храна, отпадналост. Тези неща могат да насочат към изследване на кръвната захар.“
Профилактичното взимане на антибиотици е категорично вредно, каза професорът. От тях се повлияват бактериите, а не вирусите. Задачата на вируса е да срине защитата на даден орган, за да започнат вторични бактериални инфекции. При това положение, вече трябва да се приема антибиотик.
„При използването на хепарини и антикоаголанти шега не бива. При първична профилактика с ацетизални лекарства се пълнят гастроентеорологичните отделения с язви и гастрити.“
Приложена, когато трябва и взета от подходящи хора, кръвната плазма вероятно има благоприятен ефект, смята ендокриинологът. По отношение на теглото на българина проф. Каменов каза, че българите са на 10 място в Европа по затлъстяване. 2/3 от населението е с наднормено тегло и затлъстяване. Затлъстяването е болест. Нормален е индексът на телесна маса 18 -25. Наднормено тегло е между 25 и 30, а над 30 е затлъстяване. Индексът се смята като килограмите се разделят на ръста в метри и се повдигат на квадрат.
