Италия винаги се е славила със своя футбол, както на национално, така и на клубно ниво. Най-висшата футболна дивизия на Ботуша е основана през 1898 г. Тогава италианското първенство се е провеждало на регионален принцип и се наричало Национално първенство по футбол. През 1929 г. то преминава към формат „национални дивизии“ и приема настоящето си име – Серия А. Към момента то е считано за едно от най-силните футболни първенства в Европа. В Англия, Испания и Германия се намират едни от най-великите клубове в историята. Италия обаче също има своите грандове като Ювентус, Интер и един, който днес празнува своя 121-ви рожден ден.
Датата е 16 декември, а годината 1899 – една след създаването на италианското първенство. Тогава група британци и италианци създават един отбор по футбол, който ще се превърне в един от най-големите и титулувани тимове в света. Отбор, който ще спечели 18 титли от Серия А, 5 купи на страната и цели 7 трофея от Шампионска лига. Отбор, който ще има едновременно трима свои играчи в челната тройка на класацията за Златната топка, и то два пъти подред. Отбор, в който ще се влюбят милиони привърженици по цялото земно кълбо.
Отбор, наречен МИЛАН.
Един от основателите му е Херберт Килпин, който прави следното паметно изказване, останало в историята: „Ще бъдем отбор от дяволи. Нашите цветове ще бъдат червеното – като огъня и черното – като страха, който ще предизвикваме в противниците ни„. Новината за основаването на новия клуб е публикувана във вестник „Ла Гадзета дело Спорт“ два дена по-късно, на 18 декември.
Клубът е приет като член на Италианската футболна федерация на 15 януари 1900 г, като още през следващата 1901-ва Милан печели първата си шампионска титла, прекъсвайки серията от три титли на Дженоа. Пет години по-късно „росонерите“ печелят и втората си титла. Така бавно, но славно италианският клуб започва да пише своята велика история. През 1926 г. е открит и настоящият им стадион – „Сан Сиро“, където 20 години по-късно ще започне да играе домакинските си срещи и големият враг на тима – Интер. Милан преминава през някои силни периоди, но този, който определено ще се запомни, е ерата Берлускони.
Историческа дата в историята им ще остане 20 февруари 1986 г. Тогава клубът е поет от бизнесмена, телевизионен магнат на прохождащата в Италия частна телевизия Силвио Берлускони. Под неговото ръководство Милан се превръща в страшилище за всеки европейски отбор. След една преходна 1986 – 87 г. резултатите идват веднага – след дълго преследване на водача Наполи с Марадона се стига до директния сблъсък между двата отбора на стадион „Сан Паоло“. Милан печели с 3:2, което означава, че няколко кръга преди края на сезона тимът печели своята единадесета титла от Серия А.
В края на годината, в резултат и на европейската титла на Холандия, Ван Бастен печели Златната топка като най-добър играч на Европа с подгласници Гулит и Рийкард. Така Милан се превръща в единствения отбор през 20-ти век, който има едновременно трима свои играчи в челната тройка на класацията. На всичкото отгоре те го постигат отново още през следващия сезон (1988-89). След кампания изпълнена с трофеи Ван Бастен печели втората си Златна топка, а подгласници са Барези и Рийкард.
В периода 1987-1996 г. „росонерите“ са водени от двама много успешни треньори. Единият е Ариго Саки, който внася истинска революция в клуба. Освен че разполага с изумителното холандско трио, в състава си той има и може би двамата най-велики защитници в историята на италианския футбол – Франко Барези и Паоло Малдини. Саки съумява да сглоби състав, който няма конкуренция по отношение атракция, стил и облик. Той изгражда един от най-силните отбори във футболната история.
Вторият е Фабио Капело, при когото е спечелена петата европейска титла след убедителното 4:0 над отбора на Барселона. Разгромен е великият тим на Йохан Кройф, където играят големите звезди Ромарио и Христо Стоичков.
В следващите години се случва смяна на поколенията и преход към последния силен период в историята на клуба – този на Карло Анчелоти, завършен от неговия италиански колега Масимилиано Алегри. В този период Милан печели редица трофеи, като се класира и на цели 3 финала в Шампионска лига в рамките на 5 сезона, от които печели два. Последната за момента седма европейска титла идва през 2007 г. след победа над Ливърпул. Така Милан се реваншира за онази луда нощ в Истанбул през 2005-та.
Година след последната титла от Серия А през 2010/11 италианският гранд тръгва надолу. Настъпва криза в смяна на поколенията. Големи футболисти като Гатузо, Неста и Сеедордф прекратяват кариерите си, а звездите Тиаго Силва и Ибрахимович са продадени на ПСЖ. По-рано край на славната си кариера слага и големият Паоло Малдини, който печели цели 5 трофея от Шампионска лига. Години наред ръководството на миланския гранд прави спорни решения в избора на треньор за клуба. След Алегри се изреждат няколко треньори, които не водят до никаква положителна промяна. Лошият избор на селекция всеки сезон води до разочароващи за привържениците резултати.
На 13 април 2017 г. продължилата 31 години „ера Берлускони“ завършва, след като Милан е продаден на китайски консорциум. През последвалото лято новото ръководство на клуба с президент Йонхон Ли дава около 240 млн. евро за лятна селекция, като амбициите са титлата от Серия А. Въпреки голямата сума похарчени пари, Милан завършва кампания 2017/18 едва на 6-то място. След един единствен сезон обаче с китайския бос италинският тим отново има нов собственик. Компанията „Елиът Мениджмънт“ поема контрола над клуба и обещава инвестиции в размер на 50 милиона евро, с които да стабилизират финансите в него.
Така се стига до наши дни – сезон 2020/21 г. Милан е изградил един млад и талантлив отбор, чийто лидер е завърналият се в началото на 2020 г. неостаряващ голмайстор Златан Ибрахимович. „Росонерите“ са водени от италианския специалист Стефано Пиоли, който върши невероятна работа по възраждането на тима.
Почти 3 месеца след старта на новата кампания в Серия А Милан е лидер в класирането с 27 точки от 11 изиграни мача. Равноместката до момента – 8 победи, 3 равенства и нито едно поражение. Всъщност уникалната серия без загуба на отбора в първенството започна още на 22 юни, когато до края на сезон 2019/20 оставаха 12 кръга. Това означава, че футболистите на Пиоли са непобедени вече в цели 23 двубоя в Калчото.
Отборът участва във втория по сила европейски турнир Лига Европа. Той се класира за фазата на елиминациите, след като завърши на първо място в групата си, където допусна единственото си поражение досега през сезона – у дома от френския Лил. Това беше и едва третия път за цялата календарна година, в който „росонерите“ бяха победени във всички турнири. Изключителната форма, която показват определено ги прави един от фаворитите за спечелване на турнира, като на 1/16-финалите те ще се изправят срещу Цървена Звезда.
По всичко изглежда, че гигантът от Милано започва да се надига, но ще успее ли да стъпи здраво на краката си? Целта пред тях е не само спечелването на Калчото, но и прекъсване доминацията на техния враг Ювентус. Пътят е дълъг, а крайната точка все още е далеч. Но „росонерите“ определено напомнят защо носят тези цветове от самото си създаване – да са огнен отбор, който да предизвиква страх във всеки противник. А няма как и да е по-различно, когато нападателят ти е сред най-страховитите в Европа, дори и на 39 години.
Дали обаче Милан ще има силите да напише нова страница в богатата си 121-годишна история и дали отново ще се утвърди като гигант, какъвто винаги е бил във футболната митология? Това предстои да разберем, но днес те празнуват своето величие!
Честит рожден ден, Милан!
