Автор: Владислав Димитров
„Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа ѝ, който трябваше да стигне до ушите на Европа.“
Тодор Каблешков е роден на 13 януари в семейството на хаджи Лулчо Каблешков в Копривщица през 1851 г. На ранна детска Тодор губи майка си, а грижите за него поема леля му Пена, жена на хайдутина Дончо Ватах. Първоначално учи в местното училище, като негов учител е Харитон Груев. През 1864 г. баща му го завежда в Пловдив и го записва в епархийско училище. Там му преподава Йоаким Груев, а Тодор Каблешков показва завидни знания по време на обучението си. През 1867 г. се разболява тежко и Тодор е принуден да се върне в родната Копривщица, за да се лекува. Става частен ученик, за да може да се изучи. В родното си място започва своята просветителска дейност, основавайки ученическо дружество „Зора”. Изпратен е да продължи образованието си във Френския лицей „Галатасарай” в Цариград, но преди да замине оставя указания как да продължи делото на дружеството. Но с времето хаджи Лулчо преценява, че настоящото образование не е сериозно за Тодор и го премества в друг френски лицей „Мехтеп Султание” , за да учи търговия през 1868 г. В лицея Тодор Каблешков се запознава с Константин Величков и Павел Бобеков, а и има възможност да прочете част от текстовете на Любен Каравелов в кръжока на Петко Рачев Славейков, както и с текста на „Горски пътник” на Раковски.
През 1871 г. Тодор Каблешков се завръща в Копривщица и заедно с даскал Найден Попстоянов основават женско дружество „Благовещение”, за да развиват тайно революционната си дейност. През същата година Каблешков се среща с Васил Левски и Ангел Кънчев, като това го подтиква да засили революционното си дело.
Година по-късно Каблешков основава дружеството „Трудолюбие” с цел икономическо и културно издигане на народа. Той е и сред основателите на комитета в Гюргево заедно със Стоян Заимов, Георги Бенковски, Стефан Стамболов, Никола Обретенов и др. След създаването на основните комитети по българските започва разширяването им към Задбалканските котловини, а там един от главните помощници е Тодор Каблешков. На последното събрание на революционерите в Оборище е решено въстанието да избухне на 1. май, но след предателството от страна на Ненко Терзийски то избухва преждевременно.
Първоначално турците подценяват мащабите на съзаклятието – в Копривщица е пратен единствено кърсердаринът Неджиб ага с няколко заптиета да арестуват бунтовниците. Датата е 19 април 1876 г. На 20 април стражите започват арестите.. Сред хората, които Неджиб ага трябвало да арестува е и Каблешков, но неговата леля заблуждава кърсердарина, че той не си у дома. По негова заповед камбаните в градските църкви забиват, обявявайки началото на бунта, останал в българската история като Априлското въстание. Датата е 20 април 1876 г., а часът е около 10 сутринта. Бързо са сформирани две чети и са изпратени да обградят конака и заптиетата в него. Четата на Георги Тиханек среща по пътя заптието Кара Хюсеин на Калъчовия мост и Тиханек го застрелва. Той е първият турчин, убит във въстанието и под водачеството на Каблешков конакът е обкръжен. След кратка обсада Неджиб ага успява да избяга заедно с по-голяма част от хората си, но в бягството са убити няколко заптиета, включително мюдюрина, а агата губи сабята си, а именно тогава Каблешков пише кървавото писмо:
„Братя!
Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…“
Копривщица,20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков
Писмото Каблешов рисува християнски кръст с кръвта на мюдюрина. Писмото е отнесено от Никола Салчев до Панагюрище. На 26 април турските войски нападат Клисура . Въстаниците не могат да противодействат на турската тежка артилерия и в същия ден башибозукът нахлува в селото. Над 200 от селяните, които не успяват да избягат, са зверски изклани. Жертвите са предимно жени, деца и старци.
Каблешков се отправя с отряд от 200 въстаници в помощ на Клисура, но я заварва опожарена и се изтегля обратно в Копривщица заедно с около 4000 бежанци. От Панагюрище пристига новината, че градът е обстрелван с артилерия и падането му е въпрос на време, а местните чорбаджии се опитват да попречат всячески на водачите на въстаниците. На 1 май башибозукът започва да се събира около Копривщица, подкрепени са от редовна войска, която разполага с артилерия. Турците наброяват около 5000 души, а въстаниците биват предадени на османците.
Оцелелите въстаници се изтеглят в планините още на 1 май и се опитват да преминат Стара планина, за да пресекат Дунав и да се укрият в Румъния. На 8 май от четата на Каблешков са останали едва 4-ма души – Тодор Каблешков, Найден поп Стоянов, Георги Търнев и Стефан Почеков. Стигат до село Чифлик в Троянския Балкан. Техен доскорошен съратник издава пред заптиетата позицията им. Бивакът им край Рогачева река е нападнат изненадващо от османците и започва престрелка и Каблешков е заловен жив. На 3 юни е отведен в Търново за разпит, на който Каблешков не признава нищо, Селями паша тръгва за Пловдив и взима със себе си Каблешков , за да го предаде на пловдивския съд. Каблешков очаква да бъде подложен още мъчения и да бъде обесен впоследствие. Когато конвоят спира да пренощува в конака в Габрово , Каблешков се възползва от невниманието на едно от охраняващите го заптиета, отнема револвера му и се застрелва в главата.
