Има хора, за които, както казват Иван и Андрей, „няма невъзможни неща“. Е, той е такъв – лимитът на силите му още не е известен. Краси Георгиев, свръхчовекът и ултрамаратонецът, който търси предизвикателства зад всеки ъгъл, тича по 25 километра просто за закуска и подкрепя безброй каузи, защото му пука и може. Той даде ексклузивно интервю пред екипа на “ Матине“ от екипа на dir.bg
Преди, в една друга глава от живота си, Краси е преборил дрогата, превъзмогнал е суетата от това да бъде готвач на семейство Бекъм и е свършил още много други почти невъзможни неща. Отскоро е и водещ на собствено предаване – „Човешкото и свръхчовешкото с Краси“, което също намира за предизвикателство към себе си.
А бъдещите му творчески и ултрамаратонски планове включват тичане от българското Черноморие до Москва и плаване по Дунав с падъл-борд. Елементарно, Уотсън.
„Свръхчовешкото искам да го видя във всеки. То е във всеки, потенциалът е абсолютно във всеки, но за да изкараш свръхчовешкото е важна дисциплината. Дисциплината и без въпроси като „Защо го правя? Къде отивам?“, защото в един момент хората се успокояваме и започваме да позаспиваме малко, а имаме изключително големи възможности и можем да правим всичко. Аз искам да покажа на хората, че и обикновеният човек е свръхчовек.“
Дългото бягане от наркотиците до нечовешката сила
Предизвикателството е вкусът на живота му. Впряга силите си, за да привлече вниманието към благотворителни каузи като тази да говорим открито за психичните заболявания, в подкрепа на която като тегли 2-тонен пикап. Прекара 12 часа на картинг пистата, за да оценим безопасното шофиране – тича, тича и тича за още каузи. Нищо общо с човека, който потъва в наркотиците между 22 и 30-годишната си възраст. Че кокаинът не те прави велик, става ясно веднъж и завинаги, но трудният момент е един от ценните в живота му.
„Когато сам преодолееш различни трудни моменти или предизвикателства – да изтичаш света, да преодолееш това или онова, маратоните и бяганията, които съм правил… Дори моите премеждия, когато в началото заминах за Англия с 60 паунда, спях на улицата и ядях от кошчетата – това ми помага да съм този, който съм и няма да заменя тези неща за нищо. Те ме подготвят за това, което дойде по-нататък. Дойде бягането.“
Днес за него бягането не е просто бягане, ултрамаратоните не са ултрамаратони, а предизвикателства, които те подготвят да се справиш с живота си. Сигурен е, че ще се оправи, където и да се намира по света ако тръгне просто така, както е – с риза с мотиви от Ван Гог, планински обувки и несломима вяра в себе си.
Уроците по тичане към себе си
„Тази мотивация и вяра в себе си е много важна за бъдещето въобще. Когато знаеш, че малко неща могат да те бутнат и когато се случват ужасни неща, просто навеждаш глава, тръгваш напред и ги бориш. Аз не си задавам въпроса „Защо ми се случи на мен?“. Ок, случило се е, оттук нататък какво правим? Започваш, тръгваш напред и се бориш с вятъра, това е.“
И за да е картинката пълна – освен, че отскоро има свое предаване, след три седмици излиза и неговата автобиографична книга. „Да тичаш към себе си. Моите 10 принципа за пълноценен живот“ ще бъде издадена съвсем скоро, а хората, които искат да я поръчат предварително, вече могат да го направят.
„Искам да покажа и да говоря на хората за това, което говоря винаги: Хора, всеки от вас може да се промени, ако иска. И това, което сме имали – нашето минало, то ни прави хората, които сме сега. Посланието е „Не спирайте да опознавате себе си“. Когато видя пред себе си един асфалтиран път и тръгна да тичам по него, това ме успокоява и ми дава възможност да мисля върху себе си. Нека хората се обърнат към себе си. Миналата година ни даде това нещо, тя беше възможност да погледнем в себе си“.
