Автор: Симеон Ралчев
На днешния ден – 6 февруари 1858 г., е роден българският офицер и учен Христофор Хесапчиев. Появява се на белия свят Йерусалим, докато родителите му са на поклонение на Божи гроб.
Израства в Габрово, където завършва Априловската гимназия през 1877г., а две години по-късно получава чин подпоручик в Дванадесета пехотна дружина. Още тогава той показва, че е човек с огромна прилежност, интерес и познания в сферата на военната история. По този начин той привлича вниманието на Управлението на императорския комисар в Русия, като получава възможност да завърши образованието си в Петербург. В резултат, Хесапчиев се смята за един от най-ерудираните български офицери с огромни познания във военните науки, говорейки руски и френски език.
С избухването на Сръбско-българската война през 1885г., той получава възможност да се докаже на практика, ставайки помощник на началник-щаба на войската. Сражава се е в Алдомировци и Раяновци, като негова е идеята, Сливница да бъде избрана за място на решителен отпор срещу врага. Действията му през войната, довеждат до награждаване с орден „За Храброст“ от IV степен.
Малко след войната става началник на завършеното от него Военно училище, но година по-късно се оттегля от поста, тъй като му е възложено да се заеме с издаването на първото българско военно списание – „Военен журнал“. В следващите 11 години, Хесапчиев го превръща в едно от най-авторитетните и реномирани в страната. Генералът е отговорен и за появата на други специализирани военни издания, анализирайки и сравнявяйки с чуждестранни армии и военни трудове.
Въпреки това, той не изоставя някогашната си страст и запазва преподавателската си позиция. Основните му дисциплини са военна история, топография и тактика. Отличава се със способноста си да стимулира интерес към темите, които засяга. Издава множество научни трудове – учебници, статии, преводни материали и много други. През 1890г. издава и най-важната си книга: „Ръководство по историята на тактиката“.
Научните му заслуги също не остават незабелязани, като през 1898г. е приет за действителен член на Българско книжовно дружество(днешният БАН).
Точно когато изглежда, че е намерил истинското си призвание, в лицето на преподавателска и научна работа, той бива изпратен в Белград като военен аташе, а през 1899г. е избран за втори български делегат на първата Хагска мирна конференция. Българското участие на големия форум става поредната проява на отхвърляне на васалния статут, наложен от Берлинския договор.
От 1904г. до 1905г. генералът е дипломатически агент в сръбската столица. Престоят му там се оказва ключов за сключването на българо-сръбския договор, с който страната ни не допуска възприемането на принципа за подялба на Македония.
През следващите 6 години ръководи дипломатическото представителство на България в Румъния, като дипломатически агент, а след обявяването на независимостта – като пълномощен министър.
През 1910г. е повишен в чин генерал-майор, а през Балканската война е българският представител в гръцката Главна квартира. На тази позиция той отново успява да се докаже като дипломат при обсъждането на спорни въпроси с гърците.
През 1914г. Хесапчиев минава в запаса, но никога не отвръща поглед от обществения живот. След националните катастрофи, той се връща към книжовната дейност, като сътрудничи с множество печатни издания, коментира въпроси свързани както с миналото, така и с настоящето. Няколко години по-късно написва и спомените си, озаглавени „ Служба на България. Военно-дипломатически спомени“
Умира на 15 май 1938г. Като един истински родолюбец, чрез завещанието си дарява 70 000лв на Министерството на просвещението, с които се образува фонд на негово име за подпомагане на бедни ученици в Габрово. Оставя и още 100 000лв на Славянското дружество, с които е обрзуван втори фонд, носещ името му и награждаващ славянски автори, допринасящи за сближаването на славянските народи.
За автора:
Симеон Ралчев е част от СК „Спаичъ“ (София). Той е завършил езикова гимназия с немски език. Студент по биотехнологии в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като преподавател по английски език в училище. Проявява интерес към политика, кино, психология и световен футбол.