Снимка: NOVA
Д-р Лъчезар Томов има над 10 години работа в софтуерната индустрия, свързана с програмиране за вградени системи, математически методи за оптимизация и уеб програмиране. Интересите му са в областта на качество на софтуера, естетика на програмирането, вероятности и статистика, история и философия на науката. Участвал е в проекти на Лаборатория за анализи и управление на риска към НБУ, в проекти с европейско финансиране, свързани с подпомагане на пряката демокрация чрез информационни технологии. Работи в областта на медицинската статистика, свързана с инфекциозни заболявания заедно с екип от Медицински Университет-София и ИМИ-БАН. Автор на множество статии по история на математиката и книга заедно с ученици от четири училища. Пред Trendy News той разкри прогноза за това как следва да се развие ситуацията с COVID-19 в страната:
– Д-р Томов, в последните дни отново наблюдаваме покачване нагоре-надолу по кривата на новозаразените, за щастие този път не между хиляди, а между десетки и стотици случаи. Предвид многото ваксинирани и преболедували, има ли тенденция да имаме нов пик, или не?
– Нов пик засега не очакваме, тъй като скоро ще свърши училище, един от големите двигатели на епидемията, след това идват летни почивки, разпускане на хората, излизане от офисите на открито. Променя се начина на поведение на хората през лятото, поради което се намалява и разпространението. Очакваме есента да има нова вълна, а тя зависи от това кога ще дойде индийския вариант у нас.
Видяхме как индийският вариант за по-малко от два месеца стана доминиращ в Англия, когато имаха над 50% ваксинирани. Тези, които са ваксинирани с една доза са податливи, затова трябват две. Има го в Румъния. С Румъния имаме в момента контакт, така че този щам рано или късно ще дойде у нас, сигурно през лятото, а евентуално през есента ще стане доминиращ. От есента вече ще имаме една година.
Много хора имат една година от преболедуването, което ще ги направи податливи на заразяване от индийския вариант, така че ще има вълна, тъй като не очаквам да имаме 3-4 милиона ваксинирани до тогава. В България липсва информационна кампания, 60% от хората са скептици, спрямо ваксините. Говорим в дългосрочни аспекти за ваксините. Дългосрочни ефекти от ваксините не са наблюдавани исторически. Такива има от вируса, не от ваксините. Ниското ниво на грамотност в страната и ниското ниво на информационна кампания, водят до това, че няма да имаме достатъчно ваксинирани, за да можем да сме спокойни есента, така че тогава ще трябва да се взимат отново някакви малко по-сериозни мерки, за да може да се овладява.
– Казахте, че индийският вариант засяга хората с една ваксина, нужни са две, но той засяга ли хората, които само са го преболедували? По-слабият имунитет при тях прави ли ги по-слаби спрямо индийския вариант?
– Да. Поне това показват данните. Видяхме какво стана в Делхи, където 50% от гражданите го бяха преболедували при сегашната вълна, която беше толкова голяма. Те горяха трупове по улиците. И понеже средната възраст е доста ниска там, това са били все млади хора. След като това са били млади хора, смятайте колко са били заразените, тъй като рискът при тях е по-нисък. Така че около 1/4 би трябвало да може да инфектира остроболедувалите, особено това важи за хора, които са боледували с малко или без симптоми, или които нямат видим имунен отговор. Това не се мери само в антитела, но обикновено тези, които са прекарали по-тежко болестта, имат по-силна имунна реакция след това.
Слабо прекаралите и асимптомните са с най-голям риск да се разболеят, тъй като има известна доза случайност при инфекция да не бъде преболедуван повторно толкова леко.
– Последната доставка ваксини беше от над 400 000. Според Вас всички те ли ще бъдат оползотворени и колко далеч сме от мечтаната цел от 70% ваксинирани?
– Според мен целта ни трябва да е над 80%, въпреки че България има благоприятни условия за слабо разпространение на вируса, като отдалеченост на региони, нисък трафик на региони, ниска гъстота на някои места.
Трябват ни 80%, защото вирусът еволюира към все по-голяма заразност. Британският вариант беше с 50% по-заразен от китайския вариант, а индийският е 50% по-заразен от британския. Така че с подобни еволюции, все повече и повече трябва да станат процентът ваксинирани, за да сме спокойни, от гледна точка на това да няма голяма вълна, да няма препълнени болници. 80% ще помогнат, но пак ако бъдат изолирани епидемии в райони, в които няма оборудване, в които средната възраст е много по-висока. За да спасим всички, които са в риск, трябва да имаме поне 80% ваксинационно покритие.
Според мен това трябва да се направи с някаква доза задължителност, особено за училища, за детски градини, за офиси, когато разбира се е възможно детските градини да се ваксинират.
– Страната ни все още се води в епидемия, но да бъдем честни – абсолютно всичко работи, мерки не се спазват и единственото нещо, което остана задължително, са маските на закрито. Според Вас това правилен ход ли е?
– Маските на закрито, поне там, където се спазват, дават ефект. София беше градът, в който когато бяха затворени училищата, т. е., там, където навсякъде беше закрито, се носеха маски. Там имаше най-бавен спад при вдигане на случаите. София до момента в който отворихме училищата през изминалата есен, беше с най-добро поведение, епидемично, въпреки че е рисков град – най-висока гъстота, най-висок трафик. София прилича на Ню Йорк спрямо другите градове в България и другите места. Въпреки че беше най-рисков се държеше най-добре епидемично, заради това, че се носеха масово маски.
В момента, в който върнаха училищата, където нямаха никакви изисквания за носенето на маски, тогава експлодира ситуацията. Маските имат ефект около 20-30% от спада на числото на заразените. Ако примерно не носехме маски сега при тази трета вълна, спадът нямаше да е толкова бърз.
Вместо да имаме позитивно число 0,8, можехме дълго време да имаме 1, т.е. постоянни случаи един-два месеца. Целия май можехме да си го изкараме с постоянни бройки, около 1000 на ден, така че те допринасят. Затова Бургас например има сходен брой на новозаразени със София при такава разлика в населението. Те допринасят и спасяват животи. Това е и чудесна мярка, не струва много пари.
Маските могат да се изчерпат като средство, когато ние стигнем 0 случаи на ден в продължение на седмици. Тогава могат да се махнат съвсем спокойно. Още не сме стигнали 0, така че моят съвет е да не се махат сега.
– Според Вас къде е основното огнище? Къде хората се заразяват най-много?
– Зависи от положението на хората. В други държави нещата са различни от нашата. Например, в Перу имаше много голяма мобилност и хора всеки ден отиваха по заводите и пазарите. Там с по-строги мерки от нашите не успяха изобщо да спрат разпространението. При нас като цяло мобилността е ниска, ние не приличаме на западните държави като Германия и ние сме много, как да кажа, разделено общество, няма толкова общуване в обществото. Единствените слаби места са училищата.
Когато нямаше голям трафик, когато няма голяма гъстота на населението в цялата страна, когато самото число не е, така да го кажем, свързано с поведението на хората, училището става основен двигател, когато няма съответните мерки.
Между другото, не само в България е така. Такива случаи са записани и в Щатите, в Израел лятната вълна беше изцяло от училищата, защото там нямаше мерки, така че е ясно какво се случва, когато има промяна на поведение при хората и при обществото.
В други държави, училищата не успяха да допринесат толкова, защото например във Великобритания трафикът е много по-голям, пътуването за работа от далече, общуването на хората в работата е по-активно и т.н. Там съответно по друг начин се движеше ситуацията. Всичко зависи от средата в държавата.
– Според Вас трябва ли училищата и университетите да отворят на есен, в случай че не сме достигнали нужния брой ваксинирани?
– Според мен трябва да се сложи изискване за ваксинация. Поне за прогимназии и гимназии вече са уговорени ваксините Pfizer за децата между 12-15 години. Страната трябва да отваря за ваксинираните хора, както правят в Израел. Ваксинираните хора и преболедувалите до 6 месеца, да имат привилегии, които другите нямат, за да може да се стимулира по-бързото ваксиниране на останалите хора.
Хората трябва да се научат да бъдат отговорни. За мен ваксинацията е като военно действие. Това е война, макар и биологична, все пак е война. Губят се хора и то доста млади, освен възрастните, защото при нас се откриват много късно.
