Над 100 са загиналите след атентата на летището в Кабул. Само няколко дни по-рано на същото място, където десетки хора губят живота си, една българка, като по чудо, успява да спаси своя.
Три опита за бягство насред удари, куршуми, заплахи, хаос и непосилно тежкия товар от раздяла със живота, който толкова дълго време си търсил.
Живее живот като от картичка – Дубай, любов, приятели и висока позиция в сферата на образованието. Тогава получава покана да отиде в Кабул като консултант в международно училище, но само за кратко.
„Всички ми се смееха и ми казваха, че ще остана в Кабул. Казвах им, че няма да стане никога“, споделя Ева Пилософ пред NOVA. Но става. И фалшивият блясък на Емирствата постепенно угасва, за да запали пламъка на нещо по-ярко.
„За мен винаги е било много важно концепцията за това, че образованието е право, а не привилегия и може би това е нещото, с което най-много съм искала да се боря и това беше една от основните причини да отида там, защото там грамотността е 14%“, споделя тя. Поема поста академичен директор на група училища в Кабул. Животът от картичката обаче остава, просто щастието вече рисува други картини.
Ева свиква навън да носи шал на главата, но не защото трябва, а от уважение към културата на другите. С годините все по-силно заобиква местните. И когато разбира за настъпването на талибаните, отказва да повярва, че армията на страната ще се откаже така лесно. „Нашите са над 300 000, другите 4 пъти по-малко“, казва тя.
„В събота вечерта си стояхме в училище на една зелена поляна и ядохме сладолед до 8 вечерта. И в неделя всичко се обърна с главата надолу. Аз отивах на работа, приключихме изпита на децата бързо, започнахме да изнасяме децата от училище, градът се задръсти. Всичката армия и полиция изчезна. Те просто се стопиха в униформите си, просто имаше униформи на улицата, хората ги нямаше. Колите им там, с ключовете на таблата и униформата е на земята. Охраната дори на училищата изчезна, само намерихме униформите хвърлени в разни канавки“, споделя Ева.
