Автор: Никол Симеонова
На днешния ден се навършват 113 години от обявяването на независимостта на България. Един от най-важните за България държавнически актове на 20 век е подписан на 22 септември 1908 г. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор, а българският княз приема титлата „цар“.
След Съединението на Източна Румелия с Княжество България целта на българските държавници е провъзгласяване на независимост. Според клаузите на Берлинския договор 30 години след своето Освобождаване, Княжество България е васална на Османската империя. Това поставя страната ни в неудобното положение да плащаме данък на Османската империя. За жалост, негативите не се изчерпват до тук. Принудени сме да се съобразяваме с интересите на Високата порта, както и трябва да се съобразяваме с режима на капитулациите, наложен от Великите сили, усложняващ българското производство и търговия.
Стига се до момента, в който международните интереси на Княжество България съвпадат с опитите на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина.
Княз Фердинанд е посрещнат в навечерието на 22 септември от министър-председателя Александър Малинов на яхта ,,Хан Крум” край Русе. Цялото българско правителство се отправя към Търново. На гара ,,Две могили” подготвеният от Малинов манифест е подписан от княз Фердинанд и министрите. Тържествено е прочетен манифестът от княз Фердинанд в църквата ,,Св. 40 мъченици” и е обявена независимостта. Княз Фердинанд приема титлата ,,цар на българите”. След което шествието се пренася на крепостта ,,Царевец”- там манифеста прочита министър-председателят Александър Малинов. Ето какво съдържа манифестът:
„Манифест към българския народ
(осъвременен правопис)
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска:
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Така Берлинският договор е двойно нарушен и Великите сили са принудени дипломатически да признаят независимостта на Царство България.
С обявяването на независимостта Царство България си възвръща авторитета, автономността и е равноправна с другите държави.
За автора:
Никол Росенова Симеонова е част от СК „Спаичъ“. Тя е родена в гр. София. Завършва основното си образование в 38.ОУ ,,Васил Априлов“ и средното си образование в 73. СУ ,,Владислав Граматик“. Започва да следва във Виена икономика в Икономическия университет.