Автор: Цветелина Маринова
На 24 септември 1915 г. с указ на цар Фердинанд I за главнокомандващ на Българската армия е назначен генерал-майор Никола Жеков.
Никола Жеков е министър на войната на България, български офицер, генерал от пехотата, главнокомандващ на действащата армия по време на участието на България в Първата световна война.
Той е роден на 6 януари 1865 година в град Сливен в семейството на Тодор и Ирина Жекови. Баща му се занимава с търговия, която върви добре, но след като бива ограбен, фалира. Никола е принуден да напусне училище и да помага на баща си да издържа семейството.
Първоначално учи в родния си град, след което продължава образованието си в мъжката гимназия в София.
През 1883 година, след успешно издържан приемен изпит, става юнкер във Военното на Негово Княжеско Височество училище.
През септември 1885 година, в началото на новата учебна година, извършеното Съединение и очакваната война с Турция налагат закриване на военното училище. Старшият клас е изпратен по полковете, а всички други са разпуснати. Юнкер Никола Жеков постъпва доброволец, но поради физическа слабост му е отказано.
От София отпътува в Пловдив, където е приет на служба и изпратен в Сливен, за да попълни новоформиращи се два резервни полка. Назначен е за командир на рота във Втори Сливенски резервен полк и заминава с полка си в Елхово, който по-късно е изпратен като резерв на бойната линия Цариброд-Пирот и стои на разположение на главното командване.
През 1886 г. участва в детронирането на Княз Александър I Батенберг, за което е наказан и е изпратен да служи като обикновен войник, заедно с другите провинени. Попада със свои другари в Стара Загора в 12 пехотен Балкански полк и си понася наказанието. Не след дълго е дадена амнистия и всички юнкери се връщат във Военното училище.
На 27 април 1887 г. Жеков завършва и е произведен в първи офицерски чин подпоручик. Зачислен е във Втори артилерийски полк, квартируващ в Шумен. На 18 май 1890 г. е повишен в поручик. През 1891 г., след кратки престои с частта си в Кула и Белоградчик, Жеков е на служба във Враца в новия гарнизон на Втори артилерийски полк.
Ученолюбив, упорит и амбициозен, той се готви за следване във висша военна школа.
През есента на 1894 г., вече като капитан, заминава за Торино, за да учи в прочутата Генералщабна академия. През 1898 г. завършва първи по успех сред българските възпитаници на академията и сред първите 75 в общата випускна класация.
Завръща се в България и продължава службата си в същия полк и същата батарея. Следва преместване в Пловдив, а през 1900 г. е командирован в Щаба на армията в София като офицер за особени поръчки и помощник-началник на мобилизационната подготовка.
През 1901 година, произведен в чин майор, Жеков е назначен за преподавател по военна педагогика във Военното училище, като ръководи и тактическите упражнения с юнкерите, а по-късно става инспектор на класовете. Прехвърлен е в новооткритата Школа за запасни подпоручици в пехотата, разположена в Княжево, а от 1903 г. Жеков вече е неин началник и остава на този пост до 1910 г.
Междувременно, на 1 януари 1905 г. Никола Жеков е произведен в чин подполковник, а от 18 май 1909 г. е полковник. През Школата преминава голяма част от българската интелигенция и след седемгодишната работа на полковника като организатор и възпитател, от нея излизат около 4 хиляди отлично подготвени офицери.
В началото на Балканската война през 1912 г. Жеков е назначен за началник-щаб на Втора армия, която ще действа срещу Одрин. Полковник Жеков и командващият Втора армия генерал-лейтенант Никола Иванов са едни от най-ревностните привърженици на идеята за превземане на Одрин с щурм и настояват за това пред Главната квартира. Получават подкрепа за това смело начинание от началника на Източния сектор генерал Георги Вазов. След дълго колебание е дадена заповед за щурмуване на крепостта. Правотата на техните преценки е доказана при атаката на 13 март 1913 г., когато за по-малко от 48 часа, смятаната за непревземаема крепост капитулира.
По време на Междусъюзническата война през 1913 г. полк. Жеков остава на длъжността началник-щаб на Втора армия. Тя заема позиции по брега на Бяло море и долното течение на р. Струма – срещу Солун. Дава сериозен отпор на гръцките дивизии на Крал Константин и отстъпва бавно и организирано на север. Втора армия участва в обкръжаването на гръцката армия, което е спряно с примирието предшестващо Букурещкия мир.
През зимата на 1913-1914 година полковник Жеков е в Цариград в комисия за проучване условията за военна конвенция между България и Турция, но поради големите искания на турците, преговорите не довеждат до резултат.
В навечерието на Първата световна война през 1915 година Жеков е произведен в чин генерал и на 5 август е назначен за министър на войната.
На 24 септември 1915 година цар Фердинанд назначава генерал Жеков за главнокомандващ на нашата армия. Третото българско царство влиза за трети път във война със сърбите. Войната е обявена на 1 октомври 1915 година като първа армия настъпва по целия фронт към долината на Морава с главен обект Ниш. След двудневна яростна борба на 23 октомври българските полкове превземат Ниш.
За участието си във войната през 1915 г. е награден с османски медал „За бойни заслуги“, през 1917 г. с османските сребърен и златен орден „Имтияз“, а на 12 май 1917 г. с османския орден „Османие“.
През септември 1918 г. заболява тежко и на 8 септември заминава на лечение във Виена, където го заварва Солунското примирие и заповедта за уволнението му. Преминава в запаса на 4 октомври 1918 г. Няколко години остава в изгнание в Германия и Австрия.
На 21 октомври 1921 г. се завръща в България и е осъден като виновен за Втората национална катастрофа от Третия държавен съд през същата година на 10 години затвор. След почти три години е амнистиран и излиза от затвора през 1924 г.
На 3 септември 1944 г. Никола Жеков емигрира в Нацистка Германия, опасявайки се от политическо преследване. На 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд, но присъдата му не е изпълнена, тъй като не е в България и се води в неизвестност.
Никола Жеков умира на 1 ноември 1949 г. във Фюсен, Бавария. На 7 ноември 1992 г. костите му са пренесени във Военния мавзолей-костница в София.
За автора:
Цветелина Маринова e секретар на СК „Спаичъ“ (Бургас). Тя е родена в гр. Сливен. Завърша ПГХТ „Акад. Неделчо Неделчев“ със специалност кетъринг. Студент по право в Бургаски свободен университет. Интересува се от политика, литература и история. Страстен почитател на поезията и спорта .