Автор: Цветелина Маринова
На 30 септември 1869 г. (стар стил) е основано “Българско книжовно дружество”, което през 1911 г. е обявено за Българска академия на науките.
Дружеството като „средоточие на българските интелигентни сили“ си поставя за цел „да разпространява всеобщото просвещение у българския народ и да му показва пътя към неговото веществено обогатяване“. Първостепенна задача по пътя към нейното осъществяването е „обработване и усъвършенстване на българския език и на народната наша словесност въобще и на българската история“.
Тази цел заляга по-късно и в Устава на Българската академия на науките (1911 г.) – пряк наследник на Българското книжовно дружество: „Академията има за цел да развива и разпространява науките и изкуствата, особно с оглед към българите и българските земи, българския език и българската книжнина“.
Основаното преди 152 години в Браила Българско книжовно дружество е първата българска научна институция, създадена на доброволен принцип още преди конституирането на самостоятелна държава и почти едновременно с учредяването на Българския революционен централен комитет (1869) и на Българската екзархия (1870). Трите организации символично обединяват възрожденските стремежи към образование и развитие на науката, към политическа свобода и църковна независимост – основните стожери на единството и благополучието на българската нация.
Идеята за създаване на общобългарско научно-просветно дружество преминава през три основни етапа. В първия етап се заражда идеята за български културен център. В Брашов през 20-те години на XIX век се основава български кръжец. В него просветните дейци обсъждат въпроси свързани с развитието на българския език и правопис, и издаването на книжнина. Вторият етап от развитието на идеята се обуславя с идеите на завършилия правни науки в Париж Гаврил Кръстевич. Той предлага да се основе български просветен център, който да ръководи образованието. Поради избухването на Кримската война това начинание се проваля. Известни са още няколко опита за основаване на българско научно дружество.
Основаването на Българското книжовно дружество става на учредително събрание в рамките на 5 дни – 26 – 30 септември 1869 г. (стар стил) в къщата на Варвара Хадживелева, Браила, Румъния. БКД е учредено като научно и литературно дружество, т.е. поема ролята на просветна организация.
Предвижда се новосформираната институция да обедини всички образовани българи и народни заведения, както и да установи тесни връзки с учени от целия свят. Като първи и най-важни задачи, които основателите си поставят, са усъвършенстване на българския език, развитие на историческата наука, на литературата и разпространяването на всеобщото просвещение сред народа. С тайно гласуване е избрано първото ръководство на БКД, състоящо се от Настоятелство и действителни членове, приет е Устав на Дружеството. За действителни членове са избрани Марин Дринов – председател, Васил Стоянов и Васил Друмев.
Една от най-големите заслуги на Книжовното дружество е създаването на цялостна концепция и програма за развитието на българския книжовен език – „най-първата ни национална опора“. Първоначално тази концепция е представена и аргументирана от неговия основател и дългогодишен председател Марин Дринов, а по-късно е обогатена и развита от поколения талантливи български езиковеди.
Програмата на Дружеството предвижда изработване на общ за всички български области книжовен език, основан на живата народна реч, „проникнат и оживен с нейния дух“, от което зависи „добрият успех на нашето национално развитие“. За да изпълни фундаменталната си роля на обединител на всички български области, книжовният език трябва да следва законите на говоримия език, без да се налагат изкуствени правила. Дружеството декларира, че няма да кове нови думи и граматически форми, а само ще „откопава“ богатствата на „българския народен език – било в лексически, било в синтактически изглед, и ще ги изважда на видело, за да може всеки да се ползува с тях“. За целта ще се публикуват български народни песни, приказки, пословици, гатанки, паметници от историята на българския език, за да се уловят общите закони, по които се ръководи неговият гений както при съставянето на думите, така и при построяването на речта ни.
През 1871 г. е избран първият почетен член на БКД – Гаврил Кръстевич.
Организационната работа по издаването и разпространението на „Периодическото списание” пада върху плещите на Васил Стоянов, а след 1873 година на Тодор Пейов.
До 1877 година Дружеството не е признато нито от Високата порта, нито от румънското правителство, което още повече затруднява печатането и разпространението на „Периодическото списание” отвъд Дунава. Наред с това не може да се намери добра печатница за отпечатване на научно списание. Не липсват и съмнения у чуждите консули в Браила, че Дружеството е революционна организация, с което още повече се затруднява издаването на печатния орган.
Въпреки трудностите списанието се разпространява по цяла Мизия, Тракия и Македония. Има абонати в Браила, Галац и Болград, също се изпраща до различни научни институции в цяла Европа.
След Освобождението, с усилията на Министерството на народното просвещение, Българското книжовно дружество постепенно се превръща в действителна национална академия на науките, с отделянето на 3 клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, а членовете му биват почетни, редовни и дописни. Изтъкнати представители на различни клонове на науката и културата стават членове.
До създаването на първото висше училище през 1888 г., в продължение на 20 години, Българското книжовно дружество е единственият книжовен и научен център у нас.
Една от големите заслуги на Българското книжовно дружество е това, че поставя началото на научното описание на българския език и оформянето на отделните клонове на езиковедската наука у нас: диалектология, история на езика, граматика, фонетика, стилистика, проблеми на книжовния език и правопис. А неговият орган – „Периодическо списание“, играе ролята на своеобразен посредник както в рецепцията на европейските езиковедски теории и методи, така и в запознаването на научния свят с историята и съвременното състояние на българския език. На 6 март (стар стил) 1911 г. Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките (това става 3 години след провъзгласяването на независимостта на Третото българско царство). Периодическо списание на Българското книжовно дружество през 1911 се преименува в Списание на БАН. На следващата година Народното събрание приема първия закон, уреждащ особения статут на организацията.
За автора:
Цветелина Маринова e секретар на СК „Спаичъ“ (Бургас). Тя е родена в гр. Сливен. Завърша ПГХТ „Акад. Неделчо Неделчев“ със специалност кетъринг. Студент по право в Бургаски свободен университет. Интересува се от политика, литература и история. Страстен почитател на поезията и спорта .
