Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съ-основател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Пред Trendy News той коментира настоящата инфлация, еврото, Европейската централна банка и цените на електроенергията.
-Г-н Панчев, на този етап наблюдаваме съвсем рязко покачване на цените, но не е само това. Наскоро Вие отбелязахте в един пост в социалната мрежа Facebook, че не само те вървят нагоре, а грамажите на продуктите надолу, както и качеството. На този етап политиците се обвиняват едни други, като виждаме, че дори членове на бившето правителство обвиняват настоящето служебно за това. Ще си задам въпроса директно – какви са реалните причини за инфлацията, която се случва в момента и кой е виновен за нея?
-Инфлацията, която наблюдаваме в момента е вносна. Влиза от еврозоната и е свързана с действията на ЕЦБ, която особено през 2020 г. създаде огромно количество нова парична маса – над 15%. Както знаем от икономическата теория, това пресъздаване на нови пари, няма как да не се претвори в по-високи цени за потребителите. В зависимост от механизма, по който се случват нещата, може да стане по-бързо или по-бавно, но винаги идва.
С други думи, причината е в много по-голяма степен еврозоната, нашите близки търговски отношения с еврозоната, защото ние внасяме цени и както виждате скокът на цените не се сключва само в България, енергията например е скъпа навсякъде в Европа. Това е директно следствие от печатането на нови пари.
-Като казахте, че инфлацията при нас е вносна от еврозоната, можем да си спомним как в началото на миналата година предишното правителство проведе среща с представителите на едрия бизнес у нас в един от софийските хотели, като не се чу никакво обществено мнение за това. Цялата случка просто се случи изведнъж. Защо въпреки че знаехме как ще се развие инфлацията в Европейския съюз, че това принтиране на пари се очакваше, ние решихме да влезем в еврозоната?
– Първо министър-председателят г-н Борисов каза, че трябва да изчакаме, че трябва да се проведе един сериозен дебат за еврозоната – социологията ясно показа, че мнозинството от българи първо не харесват еврозоната и искат да запазят българския лев и второ, и ако това ще се случва влизане в еврозоната, те искат да има референдум преди това. Така или иначе след натиска на г-н Борисов, на г-жа Лагард, на г-жа Кристалина Георгиева, след телефонен разговор между тях, стана ясно, че правителството без да изчаква дебати, без да изчаква проучвания от страна на министерството на финансите и БНБ, ще вкара лева в така наречената чакалня (ERM II).
Беше направена голяма стъпка в посока на влизане в еврозоната и премахване на националната валута. За мен продължава да стои въпросът, ако това ще се случва, а според мен не трябва да се случва, по какъв начин е правилно и демократично да стане – дали ще бъде без да се допита българският народ, без да има голям обществен дебат с участието на много икономисти, на много институции в и извън държавата?
-След глобалната финансова криза от 2008-2009 година и икономическите проблеми между 2010-2014 и дълговата криза между 2012 и 2015, можем ли да кажем, че на този етап ние и Европа ще се окажем и в по-лоша ситуация съвсем скоро?
-Тези кризи, за които говорите, не са отделни. Това е една и съща криза. Кога по-точно е началото ѝ е по-сложно да се определи – дали е 2008 година, дали е през 2001. Така или иначе е една и съща криза, която всеки път, когато започне да се проявява, когато започнем да виждаме рецесията, да виждаме корекциите в цената на активите, в икономическата активност, идват ЕЦБ и другите ЦБ и започват да печатат нови пари, за да се запуши временно проблема. Когато проблемът не е решен, а е запушен временно, той става по-сериозен, като според мен пренасяме спукването на балона напред в бъдещето.
Според мен никаква криза не е приключила. Не сме преминали през този почистващ процес, който може да ни изведе в тази ситуация, в която имаме поле за нормален растеж. Целия растеж, който имаме от 2008 насам е базиран на инфлация, на създадени изкуствено нови пари.
-Много хора забелязват, че инфлацията е много по-голяма, отколкото се представя, много от тях се притесняват в един момент да не стигнем до ситуацията на Виденовата зима. Какъв е процентът на инфлация, който е реален сега и какъв очаквате да стигнем? Възможен ли е сценарии като през деветдесетте?
-Според мен Виденова зима може и да нямаме, но ще имаме Лагардова зима, кръстена на г-жа Кристин Лагард, шефът на ЕЦБ. Каква е реалната стойност на инфлацията – зависи с какво я мерим. Най-популярният индекс е този на потребителските цени. Според него инфлацията през август е 3,7%. Според мен е 7%.
От друга страна, ако трябва да кажем колко може да достигне инфлацията по индекса на потребителските цени в България, предвижданията на Бундесбанк са за около 5% в Германия. Ние най-вероятно също ще бъдем в диапазона 4-4,5, ако използваме индекса, който силно подценява реалния размер.
-На този етап, както Вие казахте, сме на прага да достигнем до 4,5% при нас, 5% в Германия, но можем ли да говорим за някаква дефлация в близкото бъдеще или мечтата за един скорошен спад на цените ще си остане едно далечно желание?
-За да има дефлация, трябва да имаме подобна ситуация като 2020 г. – рязко затягане на икономиката, нови рестриктивни мерки, нови локдауни. Което аз не виждам как ще се случи в този размер, в който беше миналата година, и както стана миналата година, то веднага бе адресирано с ново печатане на пари, така че дефлация няма откъде да се вземе.
Всички дългосрочни трендове, сочат за промяна на структурата на стопанството, в търговията, показват проинфлационна посока, а не дефлационна. Важното е дали ЕЦБ ще спре печатането на пари, дали ще намали печатането на пари, нещо което се очаква да стане ясно декември месец.
-Точно като споменахте енергетиката – видяхме масови протести на екоактивисти в Германия преди изборите. Млади хора излязоха и искаха много по-строги мерки за справяне с климатичните промени, а партиите дори не възразиха против тези идеи, въпреки икономическата ситуация. След като е ясно кой движи нещата в еврозоната, как ще се отрази това на инфлацията в цяла Европа, а да не говорим и у нас?
-На последния форум на ЕЦБ, който се проведе тази седмица, имаше панели за зелената сделка и как ЕЦБ ще помага за реализирането на зелените цели. Нещото, което не може да бъде скрито, е че всички тези идеи също са проинфлационни. Например – премахваме евтиното производство на електроенергия, но това ще вдигне цената на електроенергията, което ще вдигне цените на всичко останало. Когато наложим вносни мита на стоки от страни с по-въглеводородно зависима икономика като Китай, ние всъщност слагаме допълнителен данък и вдигаме цената на тези стоки, т.е. още едно проинфлационно действие, така че всичко свързано със зелената сделка ще води до по-високи цени.
Освен паричната политика, който си е директен удар върху заплатите и спестяванията на хората, ще имаме този зелен данък, който да ги удря също и ще блъска процеса на повишаване на инфлацията напред.
-Все повече се пласира един мит, който Вие и вашият колега Георги Вулджев засягате в доклада Ви „Една година в Банковия съюз“ – този, който обяснява, че банките членки на Банковия съюз не могат да фалират. Това вярно ли е?
Това не е вярно. По този начин беше продадена идеята за Банковия съюз и влизането на България в него на публиката. В доклада сме описали един списък от десетина банки, които са минали или през преструктуриране, или през фалит в краткото време, откакто съществува Банковият съюз. Там има банки от Италия, има банки от Балтийските страни, съвсем скоро включихме една банка, която трябва да се преструктурира в Австрия. Т.е. става дума за един мит, който не може да бъде потвърден с някакви факти – банки фалират и в Банковия съюз.
В момента аз и мой колеги сме изпратили искане за достъп до информация до ЕЦБ да ги попитаме, например каква е тяхната реакция за казуса с ББР. След като от една година сме в Банковия съюз, те би трябвало да имат мнение, би трябвало надзорът им да е видял проблемите свързани с тази банка. Истината е, че от 4 месеца ЕЦБ не желаят да отговорят, не желаят да ни представят документи.
-Смятате ли, че на този етап банковата система в България е структурирана добре?
-Смятам, че банковата система е структурирана добре. Банките, за които ЕЦБ имаше някакви въпроси преди влизането ни в ERM II обаче остават да са извън надзора на ЕЦБ. Институцията искаше определени банки да адресират определени проблеми в структурата на капитала си, но отказа въпреки техния размер да ги надзирава директно.
ЕЦБ например надзирава първата, втората, третата, петата и шестата банка в България, не надзирава четвъртата. Това е Първа инвестиционна банка. Тоест, самата банкова система е добре структурирана, но очевидно където има казуси, надзорът от Франкфурт не обръща внимание.
Още интервюта на Любомир Цанев: