Мартин Монев напусна „Игри на волята“ след дуел с Елизабет. Професионалният войник, който се оказа и един от най-подготвените играчи – не само физически, но и психически в шоуто – си тръгна от екстремното шоу, въпреки че мнозина го считаха за сигурен финалист.
Мартин е бил на цели 5 мисии в Афганистан, но по-интересно е това, което споделя часове след елиминирането си от „Игри на волята“ за това свое участие.
„Главният виновник да се запиша за кастинга беше семейството ми. Те настояваха да си подам документите. Казваха ми, че имам волята, психиката, всичките качества, които са нужни. Послушах ги, подадох си документите, беше ми интересно какво ще стане, но не очаквах, че от цяла България точно аз ще бъда сред избраните. Това е страхотно преживяване, което ще запомня за цял живот. И на мисии съм бил, просто това беше нещо много по-различно. Голямо изживяване е, нещо ново за мен, приключение, емоция! Те ще ме „държат“ дълго време и никога няма да го забравя това“.
„Всеки си играе играта по негов си начин. Аз съм такъв – не мога да се карам с хората. Може и да съм сбъркал, но не съжалявам за това, което се случи. Бях себе си и не съжалявах, че отидох на плажа. А там не ми беше трудно – аз съм свикнал с такива условия, професията ми е такава. Просто късметът ми изневери срещу Елизабет“, обяснява финалната си ситуация в шоуто той.
Мнозина из социалните мрежи се чудеха какво е правил Мартин през цялото време сам на самотния остров – без условия и храна. Отговорът му със сигурност е изненадващ:
„Бях си съставил план със задачи за деня. Ставах сутринта по хладно. Най-важното нещо за деня ми беше да намеря дърва, защото само така можех да поддържам огъня постоянно, а той ми беше много нужен. После, преди да стане много горещо, си търсех храна, ловувах. След това прекарвах времето под навеса, на сянка, защото нямаше на друго сенчесто място. А Слънцето изпива силите и трябваше да се пазя от него.
Следобед и преди залез гледах да тренирам. Просто нямаше как цял ден да си почивам – така всички мускули биха ми атрофирали. Гледах да се поддържам – правех лицеви опори, коремни преси, клекове. Влизах и да плувам, защото можеше да има и битки, в които да се плува. Просто се готвех за битка. Нямаше как цяла седмица да стоя на едно място и да не правя нищо.
И с малкото храна беше трудно. Трябваше психика, воля за справяне и с глада, но аз съм свикнал на такива трудности и по време на мисиите, на които съм бил. А и дисциплината от професията ми ме е научила да се справям. Аз работя в такива условия – гористи. А по време на военните мисии се изисква много здрава психика и явно това ми е помогнало. Но определено плажът на Отшелника не е за всеки“.
Любопитна подробност е, че преди да избере да бъде професионален войник, Мартин е имал мечта да бъде футболист, но в крайна сметка не съжалява, че влиза в армията, тъй като от малък е учен от баща си на дисциплина. „В Игрите влязох, за да покажа на днешната младеж дисциплина, сила, воля, каквато ме научи армията“, добавя още той, пише сайтът show.blitz.bg
