„С внимание слушах изказването на Президента на Р България г-н Румен Радев при среща с представители на българи от Северна Македония. Не крия, че до момента съм подкрепял отношението му по наболелия въпрос и съм се изказвал положително за него. Но какво беше моето удивление и потрес, когато чух за „новата” позиция на Република България, формулирана от държавния глава, който в момента реално управлява страната ни“, заявява пред „Труд“ археологът проф. Николай Овчаров.
„А тя е, че трябва да загърбим историческите въпроси и да се насочим единствено към проблемите на българите в Северна Македония. Естествено техните болки са от изключително значение за всички хора от нашата нация. Но как да изоставим историческата проблематика, когато тя стои в основата дори на съществуването все още на някакви българи в държавното образувание, наречено днес Северна Македония. Та нали ако ги няма историческите предпоставки, те не биха могли даже да се нарекат българи. Защото ако предадем нашата история, ще трябва да обясняваме на нашите деца, че Самуил е може би бил и „македонски” цар. Че неговият племенник, цар Иван Владислав, нещо се е объркал, когато е заповядал да изсекат с едри букви в Битолския надпис, че е „българин родом”, царството му е „българско”, а народът му е „български. Че братя Миладинови може би са събирали „македонски”, а не български песни, както самите те ясно отбелязват. Че възрожденците от ХІХ в. на територията на т. нар. днес Северна Македония като Христофор Жефарович и Кирил Пейчинович са лъгали хората, когато са написали на първите страници на своите книги, че са ги сътворили на „препростейши български език“, допълни той.
„Не г-н Радев, не може да обърнем фокуса от историята към съвременните проблеми. Защото именно тази наука е категорична, че няма народ без история. Нашите съседи създават своята нация, крадейки история от съседите и най-вече от нас. Гърците, както винаги, бяха категорични и пределно ясни, отстоявайки своята историческа позиция. Битката с инсинуациите на северните македонци продължи десетилетия, но накрая победиха. Нека и ние застанем твърдо на нашата пределно ясна позиция. Защото историческата правда е с нас!“, завършва Овчаров.
