„Една от грешките на Радев е политиката на разделението и вдигнатия юмрук“, заяви проф. Герджиков.
Проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет, потвърди своята кандидатура за президентските избори на 30-ти септември. Той е издигнат от инициативен комитет и е подкрепен от партии като ГЕРБ, БЗНС и т.н.
Проф. Анастас Герджиков завършва средното си образование през 1982 г. в Националната гимназия за древни езици и култури. През 1984-1985 г. следва специалност „Класическа филология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През следващата година продължава следването си в Хумболтовия университет в Берлин, където се дипломира като магистър през 1990 г. с дипломна работа на тема „Аристотеловата критика на Платоновите политически произведения“.
От 1990 г. е хоноруван, а от 1991 г. е редовен асистент по латински език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Австрия (1994 г., стипендия на Австрийската служба за академичен обмен) и в Германия (1997 г., стипендия на Германската служба за академичен обмен). През 2001 г. получава образователната и научна степен „доктор“ (дисертационен труд „Понятието clementia в традицията на римската литература от периода на републиката и идеологията на ранния принципат“). От 2004 г. е доцент по антична литература (хабилитационен труд „Образът на владетеля в корпуса на латинските панегирици“). През 2006 г. получава научната степен „доктор на филологическите науки“ (дисертационен труд „Огледалото на владетеля. Възникване и развитие на жанра Speculum regale в античността и ранното средновековие“). От 2008 г. е професор по антична и средновековна литература (хабилитационен труд „Развитие на жанра Speculum regale през ХII и XIII в.”).
Проф. Герджиков води лекции по латински език (фонетика и фонология, морфология, синтаксис) и римска литература в Катедра „Класическа филология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в бакалавърска и магистърска степен.
Научните интереси на Анастас Герджиков са в областта на римската литература и политическата теория на античността и средновековието. Автор е на четири монографии и на над четиридесет студии и статии в областта на античната литература и на регламентацията на висшето образование. Автор е на първия превод на български на Аристотеловата „Политика“.
Анастас Герджиков е бил заместник-министър на образованието и науката (2001- 2003 г.), управител на Фонд „Научни изследвания“ (2007-2008 г.) и член на специализирания съвет по литературознание при ВАК (2007-2010 г.). В периода 2010-2011 г. е заместник-ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, отговарящ за акредитация и научна дейност. От 2011 до 2014 г. е заместник-ректор на Софийския университет, отговарящ за учебната дейност – докторанти и продължаващо обучение. Избран е за ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 17 ноември 2015 г.
Член е на редакционната колегия на Стратегии на образователната и научната политика и на Bulgarian Journal of Science and Еduсаtion. Владее английски, немски, френски и руски език.
На заседание на Общото събрание, проведено на 20 ноември 2019 г., проф. дфн Анастас Герджиков беше преизбран за ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. (Биографията е копирана от rectors.bg).
Пред TRENDY той коментира какво го е подтикнало да се кандидатира за президент, какви ще бъдат политиките му, относно еврозоната и Зелената сделка, настоящето образование и прочие:
– Проф. Герджиков, какво Ви подтикна да се кандидатирате на настоящите президентски избори? Какви бяха предпоставките това да се случи?
– Реших да участвам в президентската битка, защото в тази изключително тежка ситуация за България, е особено важно начело на държавата да има хора, които обединяват, а не разделят и не противопоставят. В биографията ми е опитът да ръководя най-голямото висше училище в България и Съвета на ректорите – две организации, в които успях да сплотя групи с противоположни интереси, така че заедно да постигат повече, отколкото преди, когато се противопоставяха.
Имаме важни битки пред България. Смятам, че най-сериозната от тях е тази срещу коронавируса и срещу политическата, ценовата, здравната и образователната криза. И именно затова трябва да обединим усилията на всички политици, на всички професионалисти в различни сфери, на най-способните българи, за да излезем от кризата. И то да излезем по-силни. Кандидатирах се, защото не се страхувам да бъда обединител, защото през годините съм изградил авторитета си пред научната общност, защото вярвам в потенциала и в силата на младите и вярвам, че когато сме наистина обединени, печели България.
– Пред България ще има все повече нови външнополитически предизвикателства, а все още не сме решили старите. Каква е Вашата позиция за въпроси като “Еврозоната” и “Зелената сделка”, които са едни от основните причинители на покачването на цените към този етап?
– Безспорно е, че евроатлантическата ориентация на страната ни няма алтернатива. Безспорно е също, че се утвърдихме се като достоен и уважаван член на Евросъюза и НАТО. Смятам, че трябва да участваме активно при изработване на общи европейски позиции по важни теми, но винаги на първо място за мен е националният интерес.
По отношение на Зелената сделка искам да подчертая, че всички искаме чист въздух, искаме запазване на околната среда, но не с цената на жертване на хората. Разбира се, в дългосрочен план зеленият преход няма алтернатива, но не е сега моментът зелената идеология да бъде поставена над работните места и над икономическите интереси. Тук е мястото да кажа също, че в близките години енергийният баланс на страната е невъзможен без комплекс „Марица Изток“.
Цените на електроенергията могат да бъдат задържани и компенсиране с предлагане на достатъчно електроенергия на пазара на едро, ако трябва и с ограничаване на износа, важно е също да компенсираме небитовите потребители, за да не се стигне до вдигане и на цените на много други стоки у услуги, както и на социално слабите домакинства. В дългосрочен план са необходими нови ядрени мощности и редица хибридни технологии, които да заместят замърсяващите производства със запазване на работните места. Досега не беше направено нищо от това, въпреки че има анализ на водещи български университети, който казва какви мерки могат да се вземат.
– Интеграцията на Западните Балкани става все по-нашумяла тема. Каква е Вашата позиция по въпроса със Северна Македония?
– Подкрепям европейската интеграция на страните от Западните Балкани, които покажат съпричастност към европейските ценности. По отношение на Република Северна Македония това означава стриктно придържане към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, спазване на правата на гражданите с българско самосъзнание, нетърпимост към всяка проява на омраза и ускоряване на транспортната свързаност.
– Една от основните функции на държавния глава е Върховен главнокомандващ. Мислите ли, че ще можете да се справите с управлението на армията, ако пред България настане подобно предизвикателство?
– Мога да се справя със задачите на върховен главнокомандващ на армията. Навсякъде в Европа върховният главнокомандващ – Президентът идва от цивилна професия, обратното е изключение. В екипа ми има експерти със сериозни познания в тази област. Сред приоритетите ни в сферата на сигурността и отбраната са модернизацията на българската армия, ефективно използване на финансовите средства за отбрана, изпълнение на Актуализираната стратегия за национална сигурност.
– България е на едно от последните места в ЕС по образование. Като ректор на СУ как оценявате образованието в България? За какви промени в него смятате да се борите?
– Смятам, че е крайно време качественото образование да стане национален приоритет. Необходимо е да има надпартийно обединение около стратегия за развитие на образованието, която да може да се изпълнява, без значение какви ще бъдат политическите промени в страната. Според мен образователната криза не трябва да бъде подценявана. Тя е също толкова тежка и може да има по-дългосрочни последствия от кризата в здравеопазването и икономиката.
Държавата, например, може да се опита да компенсира финансово затворени сектори на икономиката, а по отношение на образованието щетите ще бъдат усещани години, след като другите кризи бъдат преодолени. Необходими са инвестиции в образованието и науката, както и спешни мерки за подпомагане на културата и изкуството, за запазване на духовността, които са под заплаха в ситуация на криза. По отношение на образованието и науката партиите трябва да търсят консенсус, за да продължат реформите. Инвестицията в знанието и в младите хора е най-ценна и се отплаща многократно.
– Можете ли да изброите политики от настоящето президентство на Румен Радев, които не Ви харесват и такива, които смятате да продължите?
– Една от грешките на Румен Радев е политиката на разделението, на вдигнатия юмрук. Мисля, че държавният глава не трябва да заема страната на една или друга политическа сила, не трябва да руши, а да гради, да търси съгласие и консенсус. В тази връзка искам да попитам Румен Радев по какви критерии избира на кой протест да отиде с вдигнат юмрук и на кой – не. Нали в крайна сметка всички протестиращи са част от българския народ. Това смятам да променя.
Смятам да върна ролята на президентската институция като място за дискусии и за обсъждане на политики. По Конституция президентът е олицетворение на единството на нацията, той трябва да е неутрален и еднакво отдалечен от всички партии, за да бъде президент на всички българи. Ако бъда избран, ще направя всичко възможно, за да инициирам диалог по всички важни за страната теми, да сближавам позиции и да търся изход от политическата криза, в която се намираме.
– Проф. Герджиков, Вие няколко пъти заявихте, че не сте кандидат на ГЕРБ, но от страниците на партията в социалните мрежи постоянно Ви цитират, правят колажи с Вас, депутати от партията коментират кандидатурата Ви с думите “ГЕРБ издига…”. Можете ли да кажете, че ГЕРБ се опитват да присвоят кандидатурата Ви?
– Аз и Невяна Митева сме издигнати от Инициативен комитет, така, както са издигнати от Инициативни комитети и други кандидати, като Румен Радев и Лозан Панов. Не разбирам упрека, че ГЕРБ подкрепят моята кандидатура, така, както не бих разбрал упрека например, че БСП подкрепя Радев или Демократична България подкрепя Панов. Това са решения на съответните политически сили. Приемам подкрепата на всички български граждани, които виждат в наше лице алтернатива и перспектива за обединение около принципи, цели и идеи.
Не се страхувам, че някой се опитва да си присвои кандидатурата ми, напротив – надявам се тя да бъде “присвоена” от всеки български гражданин. Използвам случая да благодаря за подкрепата за нашата кандидатура на всички привърженици на политическите партии ГЕРБ, СДС, Гергьовден, БЗНС и т. н. Не изпитвам предубеждение или страх да поискам и, надявам се, да получа подкрепата на всяка националноотговорна партия, изразена чрез гласовете на нейните членове и симпатизанти.
– Вашият партньор в президентските избори спомена, че срещата им с Борисов е била скоро. Вие вече срещнахте ли се с бившия премиер и какво е отношението Ви към предното правителство?
– Срещнах се с господин Борисов малко преди обявяването на канидатурата ми и както вече имах възможност да заявя той не ми постави никакви условия. А отношението към една партия най-ясно можем да измерим през изборите, които тя печели. ГЕРБ много пъти е печелила доверието на избирателите. Разбира се, за толкова години във властта, ГЕРБ са допускали и грешки, но няма как да отречем, че са направили и много добри неща за страната. Аз като кандидат-президент разчитам да спечеля подкрепата на всички българи, на всички, които виждат в мен личността, която може да върне авторитета на президентската институция.
– Кой виждате като най-голям опонент на тези избори? Защо?
– Не гледам на останалите кандидати като на опоненти. Отнасям се към всички кандидати с необходимото уважение и затова искам пак да се обърна към тях – ние може би сме съперници в предизборната битка, но в битката за България трябва да бъдем съюзници. Днес повече от всякога всеки българин се нуждае от ясен и недвусмислен сигнал от страна на политиците. Нека заедно да направим първа стъпка в тази посока и да призовем нашите сънародници да помогнат на себе си, на близките си, на цялото общество за преодоляване на кризата с КОВИД 19.
– Каква е позицията Ви за така нашумелия въпрос с Главния прокурор и правосъдната реформа?
– Една от моите цели е да работя за възстановяване на върховенството на закона и за връщане на усещането, че има справедливост и че всички са равни пред законите. Затова съм убеден, че в максимална степен при решаването на въпроса със съдебната трябва да се изчистим от личните пристрастия и да се опитаме да създадем съдебна система, еднакво справедлива за всички, независимо кои са и какъв пост заемат. Казвам го дни, след като Конституционният съд се произнесе по казуса с Кирил Петков и определи като противоконституционен указа на Румен Радев в частта за назначението на Петков за министър на икономиката в момент, в който е имал двойно гражданство.
Едно е ясно – недопустимо е държавният глава да нарушава Конституцията на страната и да не понесе отговорност за това. Недопустимо е една от основните институции в държавата да изглежда в очите на гражданите някак над закона. Това е първото, което трябва да променим, и хората да видят пример, че законите трябва да се спазват. Смятам, че е необходима качествена съдебна реформа, а не персонализация на един институционален проблем. Аз съм готов да инициирам дебат по темата – тя е една от най-важните, по които трябва да търсим консенсус, за да имаме впоследствие необходимото конституционно мнозинство от две трети в Парламента.
Още интервюта на Любомир Цанев: