Д-р Димитър Ганев е доктор по политология, главен асистент в Софийски университет и съосновател на изследователски център „Тренд“.
През 2005 г. завършва Четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио Кюри“ в родния си град. Продължава образованието си в специалност „Политология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. придобива магистърска степен по „Политически мениджмънт“ в същия университет. Защитава дисертация през ноември 2016 г. Темата на дисертационния му труд е „Политически и институционални фактори при изготвянето и приемането на българската конституция (1990-1991)“.
В рамките на работата по дисертация си публикува научни статии в различни сборници, свързани с периода на първите години на демократично развитие в България. От 2015 г. е хоноруван преподавател по политология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а от април 2020 г. – главен асистент. Димитър Ганев е бивш стипендиант на българското бюро на германската фондация „Конрад Аденауер“ в периода 2008-2012 г. В периода между 2012 и 2013 г. е заместник-председател на клуба на стипендиантите. През април 2013 г. е избран за негов председател с едногодишен мандат.
През 2011-2012 г. координира работата по проект на Оксфордския университет за изследване на медийната среда в България и други страни от бившия Източен блок, които понастоящем са членки на Европейския съюз. Изследването е публикувано през 2014 г. от унгарския учен Péter Bajomi-Lázár в книгата Party Colonisation of the Media in Central and Eastern Europe. Между 2011 г. и 2016 г. работи като политолог в социологическа агенция „Галъп интернешънъл“. От октомври 2017 г. до ноември 2019 г. е заместник главен редактор на българското научно списание за политика и култура „Conservative Quarterly“, където участва в редакционната дейност на списанието и подбора на теми. През юни 2016 г. съосновава изследователски център „Тренд“.
Пред Trendy News той коментира предстоящите президентски и парламентарни избори:
– Г-н Ганев, през изминалата седмица в България излязоха две интересни решения на конституционния съд – това в какъв смисъл да се разбира понятието „пол“ и казусът с двойното гражданство на Кирил Петков. В последните социологически проучвания, Продължаваме Промяната се класираха на второ и трето място, като пратиха Има такъв народ и Демократична България назад. Решението на КС за г-н Кирил Петков ще повлияе ли на изборите?
– Първо трябва да имаме предвид, че част от ефекта на този казус е обществено консумиран, защото за двойното гражданство на г-н Петков слушаме от 3 месеца. Това е непрекъснат сюжет, който се разиграва от Август месец насам.
В този смисъл, ако някой би могъл да се разочарова от това нарушение на г-н Петков, то вероятно вече е оттеглил подкрепата си, като аз не изключвам да има някаква щета от тук нататък, заради решението на Конституционния съд, но смятам, че тя би била минимална. Не смятам, че решението на Конституционния съд ще промени драстично електоралните нагласи през оставащите седмици.
– Едно от нещата, които прави впечатление, е че виждаме възможността БСП отново да заемат второто място. Според Вас какъв е шансът за това и има ли начин БСП да увеличи електората си, или това просто се дължи на разпръснатия вот?
– До голяма степен, т.е. почти напълно, можем да говорим, че тази позиция на БСП се дължи на ерозия, или срив, направо да го кажем, на партията на г-н Трифонов – Има такъв народ. БСП през последните месеци стои на константни величини от да кажем 15-16%, което заради по-ниския резултат на Трифонов я поставя на второ място. Аз не съм склонен да интерпретирам, че има някакъв ръст, или поне не го забелязвам, а дори да има такъв ръст, той е минимален.
Т.е. ние можем да очакваме проценти, които са доста сходни с това, което видяхме през април и през юни. Дали БСП ще остане на втора позиция, по-скоро не зависи от самата нея, там не виждам кой знае колко сериозни възможности за ръст, по-скоро това зависи от резултата на Продължаваме промяната, дали те ще се откажат под БСП или над БСП с няколко процента.
– В настоящата хипотеза отново ще наблюдаваме системни срещу антисистемни партии. Според Вас този път ще успее ли да бъде съставен парламент? А възможно ли е да видим някоя от протестните партии да свие коляното под извинението за настоящата икономическа, здравна и енергийна криза и да си стисне ръцете с ГЕРБ и ДПС?
– Струва ми се, че този път ще се състави кабинет или поне има податки за това нещо. Това, което ме кара да бъда по-голям оптимист за съставянето на кабинет след изборите, е наличието на нов играч в лицето на политическа партия „Продължаваме промяната“, които говорят доста по-консенсусно и по-меко, отколкото протестните или антисистемни играчи, които наблюдавахме през април и през юли месец.
Ако си спомняте през април и през юли по-скоро се говореше за изчегъртване и за непреодолими червени линии, докато при Продължаваме промяната се говори много по-консенсусно и да кажем – предпазливо.
Колкото до евентуалната конфигурация, която ни очаква след изборите, аз мисля, че ще се направи опит да се формира кабинет от всички партии освен ГЕРБ и ДПС, т.е. тези двете да останат в опозиция и ако не се постигне подобна договорка за подобен тип конфигурация, то тогава вече можем да мислим за някакви опити за формат с подкрепата на ГЕРБ и ДПС или нещо подобно, но смятам това за по-малко вероятно след изборите.
Далеч не трябва да мислим, че има сигурен кабинет след тези избори. Възможно е провеждането на предсрочни парламентарни избори три месеца след тези.
– Каква според Вас ще бъде бъдещата подредба в парламента? Възможно ли е Възраждане да влезе, а ИБГНИ да останат извън парламента?
– Ще започна отзад напред. Възраждане общо взето стоеше под 4% преди въвеждането на сертификата и мерките. Тя държеше най-острата позиция през цялото време срещу ваксинацията и зеленият сертификат и това решение на Здравното министерство може да налее вода в мелницата на Възраждане.В момента сме на терен, нямаме преки доказателства за това, предлагам само хипотеза. Колкото при г-жа Манолова, тя е по-скоро в негативен тренд. Навлизането на „Продължаваме промяната“ в полето на протестните партии, общо взето взе от всички протестни партии определени проценти, което остави г-жа Мая Манолова под 4%.
Вече зависи дали последните 2 седмици ще има някакъв мощен финален спринт, аз все още не го виждам.
Колкото до самата подредба, имаме сигурен първенец в лицето на ГЕРБ със солидна преднина от 6-7% пред втория. След ГЕРБ имаме по-скоро група от три партии – това са БСП, „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ без да ги подреждам, защото общо взето разликата в обществената подкрепа към тях е в рамките на статистическата грешка. Те се нареждат през 1% всяка. Не бих могъл да казвам кой на коя позиция ще е.
След това следва втора група – тази на ДПС и коалицията „Демократична България“. По-скоро от около 10% и за двете партии. Без да категоризирам кой е преди това, кой е след това.
– Относно президентските избори – все още фаворити остават настоящият държавен глава Румен Радев и подкрепеният от ГЕРБ проф. Анастас Герджиков. Възможно ли е някакъв обрат в последния момент, или победителят ще бъде един от тях?
– Обрат в последния момент от гледна точка на това да се намеси трети кандидат и да измести тях двамата ми се струва твърде малко вероятно, граничещо с невъзможното. Т.е. победител в надпреварата за държавен глава ще бъде един от тези двамата.
Разбира се, фаворит в борбата за държавен глава влезе Румен Радев и той беше със солидна преднина пред проф. Анастас Герджиков в началото на кампанията. Тук отново ще припомня за зеления сертификат и мерките предприети срещу COVID-19, които недвусмислено нанесоха определена щета върху настоящия държавен глава. Доколко може тази щета да намали резултата му все още ми е трудно да кажа, защото както казах в момента сме на терен, вероятно другата седмица в средата ще имаме вече публикувани данни и за президентски, и за парламентарни избори.
– Хората гледат все по-несериозно на настоящите избори. Според Вас на какво се дължи това?
– Все пак трети избори за тази година, нормално е малко да е омръзнало, нормално е малко да е писнало. Няма нищо по-логично от това на вече трети избори да се гледа малко по-неглежиращо.
– Едно нещо, което прави впечатление, е че фаворитите на тези избори не участват в дебати, а най-вероятно няма и да има, докато кандидатите с нищожен шанс ходят по студия и участват в дебати. Ще можем ли да видим предизборен сблъсък между първите трима и липсата на такъв не се ли отразява на електоралната тежест?
– Първо, това е вече тенденция в българската политика. Не си спомням кога за последно съм гледал дебат между партийни лидери. За кандидат-президенти имаше такъв дебат през 2016 г. между Цецка Цачева и Румен Радев, но след това общо взето дебатите почти не съм ги видял.
Нямам спомен за дебат през последните няколко години, което можем само да го категоризираме като лоша новина или лоша тенденция, защото дебатът е това място, на което можеш да се информираш за позициите на определени кандидати и да ги видиш в пряк сблъсък и дуел.
Примерно подобен тип дебати в САЩ са де факто институционализирани. Ясно е кога се провеждат и т.н.
Не мисля, че дебатът решава кардинално изборите, но и смятам, че е негативна тенденция това, че не се водят дебати. Виждам че лидерите по-скоро се опитват да използват такива платформи като Фейсбук, в които общо взето говориш на твоите и срещаш основно позитивна обратна връзка, а не влизаш в някакви битки, които са некомфортни сами по себе си, какъвто е форматът на дебатите.
Още интервюта на Любомир Цанев: