Ива Митева е родена на 25 октомври 1972 г. в Разград, сочи справка в официалната страница на Народното събрание. Завършва право през 1996 г. в Софийския университет. Професионалната й биография започва от кабинета на Иван Костов, като през 1998 г. е назначена за експерт в Министерството на правосъдието, чийто титуляр по това време е Васил Гоцев. 2 г. по-късно се мести в Народното събрание, където остава до самия край на 44-я му състав.
Избрана е за председател на 45-тото и 46-тото Народно събрание.
Пред Trendy News тя коментира предстоящите избори, съдебната реформа, радикализацията в обществото и домашното насилие:
– Г-жо митева, очакванията на предстоящите избори са ИТН да претърпи драстични загуби от страна на електората си. Според Вас на какво се дължи това?
– Аз не мога да повярвам на тези социологически проучвания и мисля, че хората, които са гласували за нас, ще го направят отново. Смятам че когато човек гласува, гледа политики, гледа поведението на политиците и взема свое информирано решение, затова ми се струва, че не трябва да подценяваме нашите избиратели и да мисли, че те гласуват за някой, който емоционално е на гребена на вълната, така да се изразя. Иска ми се и вярвам, че хората, които ни подкрепиха на изборите за 46-ти парламент ще ни подкрепят и сега.
На срещите ни с хора аз виждам как задават въпроса „Защо се стигна до тук?“, но когато им обяснявахме, те разбират. Наистина, нещата отвън изглеждат коренно различни, но това не е което се случва отвътре. Други пък ни казват „Ако Вие бяхте направили правителство, ние повече нямаше да бъдем с Вас“. Виждате колко различни мнения има в хората, затова ми се струва, че всички разбраха нашето поведение, успяхме да го обясним докато бяхме сред хората. Тази социология ми се струва доста неточна или поне ми се иска да е така. В неделя ще видим.
– Въпреки това, според социологията очевидно второто място ще бъде битка между ИТН, БСП и ПППП, според продължаваме промяната. Ще подкрепите ли правителство на ГЕРБ, ако предложат и такова на „Продължаваме промяната“ предвид пререканията, които „Има такъв народ“ имаше с Асен Василев?
– Мисля, че си казахме всичко с тях помежду си. Включително и Демократична България към нас, и ние към тях и БСП. Мисля, че всички взаимно си казахме думи, които не трябваше да изричаме, но категорично сме заявявали, че с ГЕРБ няма да правим правителство и мислим, че това въобще се отхвърля като възможност за гласуване и разговори.
Нека видим какво ще направят „Продължаваме промяната“. Има доста неща, които мен ме смущават. Естествено, когато резултатите показват това и хората са им гласували доверие и ако хората си дадат гласа за тях и стигнат до такова място, да, тогава ще седнем и ще разговаряме с тях, но този път си мисля, че всички сме обединени около това да седнем и да говорим и никой да не налага мнение. Видяхме, че по начина, по който ние предложихме правителство на малцинството и така с тази решимост, която ние показахме – да носим отговорност, видяхме, че не се получи. Затова мисля, че няма нужда да повтаряме отново стари грешки, когато нещо не сработва, то просто не работи.
Мисля че така беше и с раздаването на мандатите. Когато видиш, че един мандат не се получава в един парламент, ясно е, че и в другия парламент при същата конфигурация това няма да се получи, колкото и пъти да се прави. Затова и тук си мисля, че всички видяхме къде сбъркахме и тук наистина всеки ще лети на малко гласове и всеки глас ще е ценен. Даже мисля, че най-малката по сила политическа сила ще е най-ценна, за да не могат останалите да извиват ръцете още повече.
Струва ми се, че тук наистина ще седнем и ще разговаряме име по име, кандидатура по кандидатура за всяка една позиция. Както казаха и колегите от „Продължаваме промяната“, ще се сложат CV-та на масата, ще се сложат знания, ще се сложи и опита, защото както знаете не е достатъчно някой само някъде да е завършил и ще се започне едно задълбочено търсене на точните хора за точното място, а не просто защото един човек, защото е от дадена партия, затова да получи дадена позиция.
Винаги съм се чудила как може хората с лекота да поемат постове. С лекота стават министри, с лекота стават директори, с лекота стават комисари, в същото време нямат необходимата подготовка. Аз винаги съм се притеснявала от това нещо – получавала съм доста предложения през годините, но съм ги отхвърляла затова, че винаги съм се притеснявала дали ще си тежа на мястото и дали ще мога да се справя, но виждайки как хората така са убедени, имат самочувствие за всичко – това винаги ме е изумявало.
Надявам се тук да не се правят тези грешки, а наистина както заявявахме в кампанията, да се намерят най-добрите хора за съответните позиции, защото наистина нямаме време за губене. Това, което виждам из страната не е добро. Вие го Виждате предполагам ежедневно – София не е България. Наскоро разполагах с един приятел, който ми каза, че в България е минал 650 километра на колело и това, което ми каза е: „Иве, това, което видях, беше една разбита България, беше една разруха, България си отива“. Това да го чуете от едно младо момче, което е завършило в чужбина и се е върнало в страната си, наистина е потресаващо.
– Готови ли сте да бъдете опозиция?
-Готови сме, да. Мисля, че ще бъдем добра опозиция. За да бъдете добра опозиция, трябва да разполагате с добра информация, да познавате процедурите и да имате достатъчно знания. Даже мисля, че в опозиция, ще ни е още по-лесно, защото знаете, че да критикуваш е много по-лесно. Най-лесно е винаги да си в опозиция, защото просто говориш и някой трябва да се обяснява срещу теб.
Да не забравяме, че колегите, които са толкова критикувани от сценаристите, са водили такива политически предавания, в които много неща са изнасяни, неблагоприятни за управляващите, т.е. ние разполагаме с прекалено много неща, които ние бихме могли да използваме и да бъдем напористи и така убедителни в опозиционната си дейност. Повярвайте ми, ще ни е по-лесно.
Знаете ли, да стоиш в периферията е най-доброто решение. Неслучайно в последно време, погледнете другите правителства и държави, всички преминават през кризата, през която преминаваме ние и никой не иска да участва в управлението. Всеки иска да е възможно най-малкият, да стои най-отстрани, защото управляващият избирателят го наказва веднага след изборите, затова и решенията, които се вземат, не са толкова резки, толкова крайни, заради този страх от избирателите.
Още повече в тези ситуации не се знае кога ще са изборите. Може да са след няколко месеца, може да са след година, няма го това чувство за стабилно управление, така че наистина в момента да си опозиция може би е най-печелившата позиция, но определено не се стремим към това.
-„Има такъв народ“ се обяви в подкрепа на съдебната реформа, но има ли нещо, което различава идеите за съдебна реформа на „Има такъв народ“ с тези на останалите партии, или на този етап пред страната ни има предизвикателства, които са много по-важни?
– О, категорично има неща, които са много по-важни, това го заявяваме всеки ден, например Закона за енергетиката, но съдебната реформа е основополагаща и неслучайно главата за Съдебната власт е изменена 4 пъти в Конституцията досега и най-трудно там се извършват реформите, защото ако тази съдебна власт не работи ефективно, няма как да въведем всички останали цели от обществено-политическия ни живот. Просто нещата са много навързани. Виждате хората колко са недоволни от съдебната система, колко са потърпевшите от нея, как се бавят решения, но там проблемите са наистина много.
Това, което говорим за специализираните съд и прокуратура е една малка частица от всичко това. Между другото, ще си призная, че не съм чула много неща от колегите от „Демократична България“, тъй като аз съм била свидетел, участвала съм в промените от 2015 г. на Конституцията, т.е. участвала съм във всички опити, включително през 2001-ва от СДС и много добре знам цялото говорене и реформата от 2015-та, когато начело на Министерството на правосъдието беше Христо Иванов. Знам много добре какви промени той внесе, знам как ги защитаваше, знам какво се прие, затова се учудвам на много от действията им, но не чувам много неща да се говорят за съдебната реформа от тези колеги.
Знаете ли, юли месец дадох едно интервю за друга медия, където бях набелязала доста от проблемите и виждам, че в Закона за съдебната власт на колегите от „Демократична България“ който внесоха в 46-тия парламент горе-долу са се опитали да ги набележат. Доволна съм, че неща, които казваме, се чуват. Същото е и с „Продължаваме промяната“. Чувам напоследък как те говорят за премахване фигурата на главния прокурор, тема, която аз бламирах и в онова интервю и която я говорихме изключително много в 46-тия парламент, никой досега не е поставял тази тема, даже бяха стъписани, че ние я поставяме, но това е хубаво. Показва, че проблемите, които показваме в съдебната система, се възприемат от колегите, подкрепят ни.
Много неща има там. Като започнете от магистратите, тяхното повишаване, конкурсното начало – знаете ли, че конкурсите се бавят с 4-5 години и не могат да се задвижат? Така че има страшно много и то за едни етастации, които се правят много бавно. Висшият съдебен съвет трябва да се види дали трябва да бъде постоянно действаш – аз мисля, че не. Може би трябва да се върне старата му форма. Може би не трябва да бъде с такъв дълъг мандат, а с тригодишен, за да може колегите да не се откъсват толкова от естествената си среда и да губят този професионализъм, който имат. Инспекторатът знаете, че за пореден път мандатът им е изтекъл, не са избрани новите инспектори, там също трябва да се работи и дейността им да се актуализира. Даже в една от последните поправки се прие в инспектората да могат да бъдат привиквани подалите сигналите за конфликт на интереси – нали се сещате, че когато Вие имате възможност да повикате в инспектората подалия сигнала, кой магистрат ще подаде сигнал? Никой. И се чудя как международните организации тук не реагираха на тази поправка, която за мен беше точно скандална.
Това беше с цел да се стопират тези сигнали в съдебната система, което води до капсулиране, до един страх между самите магистрати. Главният прокурор, мястото му, вижте колко много въпроси трябва да се поставят на масата – допълнителното материално стимулиране на съдиите. В момента то е на брой страници ,които отчитат, брой дела. Знаете, че един съдия може да има две наказателни дела, които да са толкова тежки, че да са разрушили психиката му. Не можете да броите едни страници и те да са оценка за натовареността на магистрата. Мисля обаче, че тази реформа трябва да започне от тях. Те трябва да бъдат много активно включени в този процес и то не само ръководителите им, а магистратите от районните съдилища, от окръжните съдилища, от апелативните съдилища.
Т.е. да се включат колеги от всички нива, защото там са проблемите и трябва да се видят проблемите на всички места, а не просто едни председатели на Върховни съдилища и членове на ВСС идват, защитават и незащитават дадени поправки и до там се приключва.
– Ще задам въпрос, който предполагам като юрист пряко Ви вълнува – наскоро беше публикуван клип, в който виждаме как група, която се присланя към ЛГБТ общността, разкъсва снимка на ген. Христо Луков с нож. Другата е случката в центъра на една от техните организации, за която те твърдят, че Боян Расате е нахлул, предвождайки група, разбивайки го и удряйки едно от момичетата. Къде е законът? Защо нито държавните, нито общинските институции не правят нищо при все, че е очевидна появата на два силно радикализиращи се края? Каква ще бъде вашата позиция и как ще се борите със случващото се?
– Това го наблюдаваме от много години. Аз си признавам, че тук не съм се занимавала с този проблем, не съм го проучила внимателно. Пропуснала съм първото – действията на ЛГБТ-тата по отношение на останалата група хора, но мисля, че трябва да се направи всичко възможно, да не се достига до такива действия.
Сега знаем отношенията към тези хора, ако тук ме хвърляте към Истанбулската конвенция – Конституционният съд вече се произнесе за тези хора. Мисля, че тук трябва да мислим в друга насока. Аз имах среща с БХК и обсъдихме какви действия трябва да се предприемат в борбата с насилието, включително с домашното насилие, което се оказа доста голям проблем. Аз мисля, че за него не се говори много, а то е всъщност в основата на всичко. Сигурно е в основата и на такива действия, за да ги радикализира. Както знаете, всичко тръгва от семейството.
Аз бях в кризисния център в Разград, за който за съжаление няма пари да бъде оборудван, но се оказа, че в Разград се издават по 20 заповеди за защита от домашно насилие. Там случаите са много и то не само срещу жени – те са и срещу мъже, и срещу деца, и срещу възрастни хора, т.е. там проблемът наистина е голям и ние трябва да говорим за това нещо, а не да си затваряме очите толкова години за големите проблеми.
Аз си спомням, когато приехме Закона за домашното насилие и той беше приет като шега, но се оказа, че това е доста работещ закон и показа това, че когато институциите искат да си свършат работата и когато има волята да се спазва един закон, то се случва, но наистина трябват много усилия в тази насока.
Още интервюта на Любомир Цанев:
