В космоса има много места, чието съществуване и произход съвременната наука не може да обясни. Реликтното студено петно, което се нарича супер празнотата на Еридан, е едно от тях. Това е регион в съзвездието Еридан с изключително ниска микровълнова радиация и големи размери – дължината му е два милиарда светлинни години. Освен най-студеното място, неговият „дом“ също е необичаен, пише life.ru.
Еридан е шестото по големина съзвездие във Вселената, наситено с гравитационни аномалии. Поведението на планетите и звездите вътре в него е слабо проучено, въпреки че е известно, че Еридан съдържа най-малко 200 звезди с различни параметри, като всяка от тях е около 40-200 пъти по-голяма от земното Слънце. Орбитите на повечето от тях са хаотични – това поведение показва, че всяка звезда се контролира от някаква трета сила, която може да движи планетите.
Самото реликтно петно често се нарича „отпечатък на Големия взрив“ – тези области остават след образуваните от експлозията газ и частици, образувани в звезди и планети. В основата си супер-пустотата на Еридан е регион, където преди е можело да има газ с различна плътност, в който няма нищо- нито твърди частици, да не говорим за потенциално обитавани светове. Казано по-просто, суперпустотата Еридан, е остатъци от плазма, космически добив, който не е бил полезен за създаването на планети и звезди.
Известно време това вещество бе достатъчно плътно и можело да излъчва електромагнитни вълни във всички посоки, но през десетките милиарди години от съществуването на Вселената, неговата плътност и скорост намаляват милиони пъти и цялата радиация изчезва. Поне така смятали учените.
Сигнал от друг свят
След откриването на супер празнотата Еридан, учените насочват към него няколко пъти мощни телескопи, за да определят състава и да изяснят други характеристики. Тогава не се случват никакви усещания. През 2004 г. обаче астрономи от Хавайския университет, заети с декриптиране на данни от космическия кораб Вояджър, откриват немислимото – от района, където се намира супервойта, сонди прихващат неочакван сигнал.
Първоначално тези данни се смятали за грешка – изследователите решават, че няма нищо, живеещо в зона, способна да унищожи десет хиляди галактики по размерите си, а парче електромагнитно излъчване, прихванато от Вояджър, не е нищо повече от смущения. Поставяйки сензационната находка на заден план, астрономите започнали да оценяват разстоянието до суперпустотата и неговата плътност. Тогава става ясно, че на около три милиарда светлинни години от Земята има нехомогенна маса със свръхстуден център и относително горещи ръбове. Сравнявайки всички данни, астрономите стигат до заключението, че ръбовете на Еридан може да са в контакт с друга, невидима за телескопите и Вояджърите, част от космоса, от която идват мистериозни сигнали.
Почти веднага след като получават тази информация, астрономите се разтърсили из архивите. Оказва се, че няколко години след изстрелването на спътника COBE (Cosmic Background Explorer) НАСА получава първите данни за сигнали от зоната на Еридани, но тогава агенцията не им придава никакво значение.
Благодарение на Стивън Хокинг
В същото време се оказва, че данните от Voyagers и COBE перфектно пасвали на теорията, написана през 1983 г., че студените реликтни петна могат да бъдат „пръстов отпечатък“ на други вселени и че космическото пространство по своята структура най-вероятно е подобно до пчелни пити в кошер, които са в постоянно движение и се „подгряват“ от високата температура на газа, останал след Големия взрив. Авторите на тази теория са добре известни на света физици Стивън Хокинг и Джеймс Хартл.
Описвайки тези светове, Хокинг и Хартл си представят Вселената като квантова система, която е нехомогенна по своята структура и се намира в няколко състояния наведнъж, а суперпустотата може да „пропуска“ сигнали от съседни Вселени. В същото време съществуването на паралелни светове се обяснява от физиката не като временно явление, а като физическо. Много е лесно да си го представим – ако знаете, че от другата страна на града, в който живеете, има същите къщи и същите хора, тогава можем да предположим, че съседите ще знаят за пожара от другата страна от града.
Вероятността да се срещнат други форми на живот, според тяхната теория, в такива условия е почти нула – ако летенето до супервойта Еридан отнема вечност, тогава със сигурност няма да се получи да се отиде през уикенда до друга Вселена. Но огромните разстояния не означават, че няма никой в другия край на космоса. Според изследователите, супер празнотата на Еридани продължава да праща сигнали от време на време, обърквайки учените с естеството на своя произход и съществуване.
От една страна, тази област на пространството изглежда мъртва през повечето време. От друга страна, милион различни звездни системи могат да съществуват на обратната страна на суперпустотата. В началото на 2000-те години няколко американски астрономи дори излагат теорията, че свръхпустотата Еридан е огледало, през което е невъзможно да видим себе си. И сигналите за свръхпразнота са деликатна молба да не се намесват там, където не са поканени. След това учените не са регистрирали никаква активност в тази област на космоса – не е имало експлозии или други катаклизми, но мистериозните сигнали продължават да текат към Земята.
Превод и редакция: TRENDY NEWS