Широката употреба на антибиотици при лечението на пациенти с COVID-19 има връзка с високата смъртност у нас при тях. Това сподели пред „Монитор“ вирусологът проф. Радка Аргирова след края на кръгла маса на тема „Зелената стратегия на България срещу антимикробнатата резистентност“, по време на която стана ясно, че България е единствената страна в ЕС, в която по време на пандемията е нараснала употребата на антибиотици.
По думите ѝ общопрактикуващите лекари ги предписват на „по-болните“ или от по-ниските икономически слоеве, защото не са сигурни в диагнозата си или в подобряването на пациентите си, а се страхуват от влошаването им.
„Не може да се лекува с 2, 3 или 5 антибиотика бактериална инфекция. Първо, да може да не е доказана, и най-вероятно не е. Второ, тези 2, 3 или 5 антибиотика може да с противоречиво действие един спрямо друг. Ние лекуваме с медикамент, който даваш на микроба антибиотик, който вместо да го уби, му е кеф, защото вече е резистентен“, заяви проф. Аргирова. Тя подчерта, че първо трябва да се види коя е бактерията, след това каква е чувствителността на човека към антибиотици и едва тогава да се вземе решение за лечението му, което в зависимост от симптоматиката да има достатъчна широта на действие. Тогава може да се предпише тясно спектърен или широко спектъръен антибиотик спрямо общото състояние на болния. Втория фактор за високата смъртност у нас по думите на проф. Аргирова е, че хората е обръщат твърде късно към лекар.
По време на пандемията се наблюдава увеличаване на употребата макролиди с 40%, флуорохинолони около 20% и тетрациклини с 30%, посочи доц. Иван, завеждащ Национална референтна лаборатория по контрол и мониториране на антимикробната резистентност. „Само ние лекуваме пациенти с COVID-19 с антибиотици“, заяви той. В същото време един изследванията показвали, че азитромицинът, например, нямал никакъв ефект при лечението, или по-скоро е близък до плацебо. Председателят на Българското научно дружество по фармация проф. Георги Момеков подчерта, че вирусните инфекции не се лекуват с антибиотици.
Антибиотичната резистентност е световен проблем и всяка година взема по 700 000 жертви, Според прогнозите броят им до 2025-а може да достигне до 10 млн. годишно или по един смъртен случай на три секунди. Затова участниците в дискусията се обединиха, че е необходимо разработването и изпълнението на „Национална програма за рационално използване на антибиотиците и надзор на антибиотичнта резистентност“, като само в България, Полша, Естония и Литва липсва такава.
„За да се реши този проблем е необходимо да има стратегия на национално ниво с конкретни индикатори и измерители на политиката по употреба а антибиотици, която да включва както предписването на антибиотици, така и рационалното им отпускане на пациентите“, заяви новият министър на здравеопазването и председател на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова. Тя подчерта, че въпросът за извършване на антибиограми и хемокултури в извънболничната и болничната помощ не трябва да се подценява. До преди години сме имали около 25-30% микробна резистентност, докато според различни европейски източници вече за някои продукти е до 72%.
По време на дискусията бяха предложени и няколко идеи, които да бъдат залегнати в новата стратегия. Една от мерките е контролът на предписването и отпускането трябва да се засили, смятат експертите. Проф. Мемеков предложи антибиотиците да се изписват подобно на лекарствата със зелена рецепта. Така ще може да се следи колко рецепти са изпълнени и дали отговарят на доставените опаковки в аптеката. Доц. Иванов също смята, че електронна рецепта може помогне в тази насока, но само при медикаменти, които са реимбуксирани от Касата. За момента такива са само няколко антибиотика. Проф. д-р Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, пък предложи личните лекари да могат да предписват само някои антибиотици, както в момента определени лекарствени продукти могат да бъдат предписвани от конкретни специалисти. Д-р Александър Колевски пък има идея антибиотиците да бъдат със специален начин на финансиране и изписване. Например, по класове. Една от идеите на проф. Тодор Кантарджиев пък е при болнично лечение антибиотиците да не бъдат включени към финансирането от Касата по пътеката, а да се финансират отделно спрямо биограмата на отделния пациент. Така, болниците няма да се насочват към най-евтините антибиотици, за да могат да спестят част от отпуснатите по пътеката средства. Идеята бе допълнена от декана на Факултета по медицина на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ доц. д-р Цветан Велинов. По думите му в пътеките не трябва да е посочено какви лекарства не трябва да се използват, за да може тя да бъде заплатена от Касата.
