Не можеш да жертваш българската идентичност в името на бизнес отношения. Политиците, които предадат българската кауза в Северна Македония, се обричат на политическо самоубийство. Това заяви за БГНЕС проф. Кирил Топалов, член на Междуведомствената комисия по исторически и образователни въпроси.
По негови думи РСМ е последният бастион на титовизма. Той подчерта, че страната е зависима от Сърбия и продължава да се отгражда от България, като на практика няма комуникации между Скопие и София. Българската ръка обаче оставала протегната.
Топалов посочи, че бизнес отношенията между две съседни държави са нещо желано и позитивно и България неведнъж е правила опити да развива такива отношение с РСМ. Според него без такива връзки две съседни държави са обречени на непознаване и враждебност. Бизнес отношенията обаче се нуждаели от инфраструктура, а със Скопие ние нямаме такава. Като пример професорът посочи липсващата жп линия, която да свързва двете държави.
„Преди 20 години, когато отношенията ни бяха по-добри, започна уж да се изгражда жп линия от Скопие към нашата граница, но тя нелепо спря и върху набелязаното трасе сега расте трева и коприва. Жп линия сега има само от нашата страна. Македония има магистрали към Сърбия, Гърция и Албания, докато пътят от нашата граница до Скопие наподобява пътя за Своге от средата на 50-те години на миналия век. По днешните стандарти път фактически няма. Това демонстративно отграждане от България продължава. Очевидно е, че тази държава не желае да има комуникации с нас. Затова развиването на бизнес ще бъде изключително трудно. Първо трябва да се положат усилия да се изградят стабилни пътни връзки между двете държави“, подчерта проф. Топалов.
Той е на мнение, че желанието да се развива бизнес, е чудесно. То обаче не може да измести някои други въпроси от изключително важно значение, които стоят между нашите две държави. Става дума за езика на омразата спрямо България, който продължава вече 80 години, поясни историкът и допълни, че за съжаление понякога създаването на идентичност на един народ минава през изграждане на омраза към съседния – в нашия случай – най-близък, роднински народ, с който до 1944 г. сме били едно.
