Коледните празници – онова време от годината, в който по-голямата част от хората се прибират по родните си места, други пък празнуват с приятели, трети не отбелязват нищо, а четвърти сме на работа. Празниците са онова време на годината, в което виждаме и едно изкуствено разделение между хората, което е създавано през десетилетията.
Създаването на Интернет и като следствие от него – социалните мрежи, позволи на хората да излязат от техния балон, да видят какво мислят другите, да разберат по-добре мнението на околните, които изобщо не го крият и често гледат да го изразят под формата на коментар, пост, статия и т.н., но дори в тези социални мрежи, хората предпочитат да се затварят в едни балони и да живеят в своя малък свят, който са превърнали в зона на комфорт.
По време на празниците ние виждаме едно доста старо разделение – Софиянци и хора от „Провинцията“, като под второто първите имат предвид дори хора от големи градове като Пловдив, Велико Търново, Бургас, Варна и т.н. Разбира се, едва ли някой от Вас не е виждал коментари от типа на „Най-после София се отърва от селяните“, „Време е да затворим Столицата и да не ги пускаме обратно“ и т.н.
Разбира се, това не се случва само по време на Рождество Христово или Нова година, или Великден. Това си е ежедневие, едно изкуствено създадено разделение, че там някъде някой е повече от някого, само защото е роден в София, а не в Сатовча, Маточина или някое друго затънтено място в България. Това изкуствено чувство на „превъзходство“, което в крайна сметка е неоправдано.
Може би най-фрапиращото в цялата тази ситуация, е че това разделения няма възрастова група. Вижда се сред студентите, вижда се сред младите хора, вижда се сред тези на средна възраст и при старите, като при най-възрастните е може би оправдано, заради този вид разделение по времето на социализма. Разбира се, като студент често съм срещал хора на моята възраст, която гордост е, че са завършили гимназия като НГДЕК или немската, или СМГ, но то за тях не само е гордост, а е и повод за надменно поведение. Ставал съм свидетел на коментари тип „Ти си завършил училище Х, така че не се обаждай“, „Аз завърших там, а ти там“ и т.н. Но в крайна сметка, щом са в един университет и в една специалност, какво изобщо е значението?
Истината е, да се изразя малко като от ПрОвИнЦиЯтА, че никой не дава чеп за зеле къде си завършил гимназия, нито какво си завършил, освен ако не кандидатстваш по конкретна професия. Дори на никого не му пука дали си завършил юридическия факултет на Софийски университет, или правно-историческия на Югозападния. Завършил си, гордееш се с това – хубаво, но това никога няма да бъде повод някой да бъде нещо повече от останалите, няма да бъде повод да си повече от човека в по-малкия град, няма да бъде повод да си нещо повече от завършилия в по-безизвестен университет и ако реално чувството ти за онова измислено превъзходство идва от това – то те съветвам да изпиеш една студена вода. В края на деня университетите и училищата са едни фабрики за хартийки, които са неспособни да се справят с обновяването на информацията и повечето неща, които се изучават са напълно неактуални, правейки студентите неконкурентоспособни и всичко това, защото образователната ни система е пълен минус.
Наскоро станах и свидетел на коментар по време на разговор, в който събеседникът ми каза, че „Средното IQ извън София е покъртително“. Всъщност, тук отново виждаме това изкуствено създадено чувство за превъзходство над останалите, от фалшивата репутация на училища, университети и на градове като цяло. Интересно би било да се направи проучване колко от Софиянците в София са трето или четвърто поколение, каква част от лекарите в София са столичани, каква част от студентите идват от други градове, дори можем да погледнем каква част от учените ни в БАН не са завършили някое от водещите училища в страната.
Всичко това ни води до една криворазбрана цивилизация – такава, в която за младите хора е по-важно да учат на място, което лежи на стара слава, без значение дали образованието вътре си струва, или не. Учат за професии, които уж са „престижни“ и с години, докато реалността в страната е такава, че я изучават само за титлата, започват работа на определени места, само за някакъв измислен „социален статус“. Всички тези неща са субективни – най-богатите хора в света рядко са завършили университет, да не говорим с отличен. Създателят на фейсбук дори завършва колеж години след като става милиардер, Джеф Безос е завършил държавен университет, който дори не е популярен, Джак Ма съветва сина си дори не изисква от сина му да бъде от топ учениците, за да може да има достатъчно време да се учи на други по-важни умения.
Истината е тази – ако си роден в София, това не те прави нищо повече от останалите, ако си завършил НГДЕК и след това СУ – това не те прави по-умен от всички, завършили някое малко училище в някой малък град, или дори село, ако работиш като адвокат, доктор или друго, ти не си повече човек, от някой, който работи като чистач, касиер или доставчик. Това са едни измислено създадени разделителни линии, нищо повече. Причината да ги има, е че просто на някои хора им харесва това изкуствено чувство на превъзходство, а често не могат да си сварят едно яйце. И ако си мислиш обратното – замисли се колко хора от колегите ти в университета са от малък град, замисли се колко хора на работното ти място не са завършили университет с някакъв фалшив престиж и най-вече, замисли се колко от тези над теб на работното ти място, или в сферата, в която работиш, не са били обучавани от преподаватели с изкуствена слава.
По-голямата част от хората отиват към големия град по чисто икономически причини – средната заплата на места като Благоевград и Враца е покъртителна, цените в Пловдив и Варна достигат тези в София, а заплатите не и т.н., не от любов към трафика, мръсния въздух и прекрасното отношение на „кореняците“ от две поколения към тях.
И един непоискан съвет – бъдете човечни. С всички.
